Детско развитие
Ранно детско развитие
„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата.
– Да бъдат радостни без повод?
– Винаги да са заети с нещо!
– Да се стремят с всички сили към това, което желаят!“
(Паулу Коелю – „Петата планина“)
Психичното развитие на детето е сложен процес на взаимодействие между неговите вътрешни потребности и външни влияния, непрекъснатата връзка на детския организъм и средата, отразени в адаптивните възможности на детето.
Нормалната нервна регулация на мозъчните функции е необходима предпоставка за динамиката на развитието.Физическото и психическото развитие са двете страни на този единен процес, намиращи се в постоянно взаимодействие. Нормалното физическо развитие е важно условие за психично съзряване. През ранното детство може да се установи, че всяко нарушение в хода на физическото развитие се отразява върху психичното в различна степен и обратно – смущенията в психичното развитие дават отражение върху общото състояние.
През годините на ранното си детство, детето не само увеличава теглото си и ръста, но за първи път опознава близките си, играчките и другите предмети около него. С това започва неговото психическо развитие.
С помощта на родителите и разнородните въздействия на външната среда, това развитие постепенно се усложнява. Колкото по-насочени и оптимални са грижите на родителите, колкото по-разнообразни и богати са външните въздействия, толкова по-добро ще бъде психичното развитие. За съвсем кратко време, от няколко години, детето значително обогатява психичния си живот.
Психичното развитие не е абстрактно понятие.
То може да се проследява и оценява посредством равнището на развитие на движенията на детето, на емоционалната му сфера, говора и сетивните функции. Всички те определят диапазона на активния психичен живот. Емоционалното положително общуване с детето още от първите месеци е благоприятно, сензитивно условие за формиране и развитие у него на благородство, доброта. Обратно, припряността, нервността, резкостта в обръщенията при различни взаимодействия ( къпане, обличане, хранене и пр. ) обуславят агресивност, непослушание в бъдеще. И това е така защото положителните или отрицателните емоции се натрупват (кумулират) и диктуват поведението.
Психичния живот на детето се отразява твърде ярко и в детските емоции.
Спокойното дете е в състояние да възприема много повече от света, който го заобикаля. Емоциите са този двигател, който до голяма степен осъществява и първите контакти на детето с възрастните и другите деца.
Истинската любов е безусловна и трябва да бъде изявена във всички взаимоотношения.
Основата на здравите взаимоотношения с нашето дете е безусловната любов. Само този вид взаимоотношение на любов може да осигури пълноценното разгръщане на детските възможности. Само тази основа – на безусловната любов може да даде разрешение на проблеми като усещането за обида, за липса на любов, на вина, страх, несигурност. Дълго преди да могат да разбират смисъла на думите, децата възприемат емоционалните сигнали. Тонът на гласа, нежното настроение и грижовната атмосфера – всичко това изразява емоционална топлота и обич. Всички родители говорят на своите бебета, но това, което бебетата разбират, е изражението на лицето им и нежните звуци, съчетани с физическата им близост.
Времето прекарано с детето трябва да включва зрителен контакт, който кара детето да се чувства приятно и обичано.
Когато гледаме детето в очите с грижовен поглед, то чувства с душата си, че го обичаме сърдечно. Зрителният ви контакт трябва да е предимно приятен и любящ. Ако гледате детето си по този начин само когато сте доволни от него, тогава влизате в капана на условната любов. Това може всъщност да увреди личния растеж на детето.
Целта е да обсипвате детето си с достатъчно безрезервна любов, за да може емоционалният му резервоар да стои пълен, а един ключов начин за това е посредством правилната употреба на зрителния контакт.
Психическото развитие на детето е тясно свързано и с неговото говорно развитие. Овладяването на говора е израз на нормално психично развитие. Говорното развитие е израз на макар и минимален, но достатъчен за тази възраст, социален опит, на по-високо ниво в дейността на мозъка, на добра ориентировка в околната среда, както и на осъществен етап в разбирането говора на възрастните. Функциите на сетивата започват да се проявяват още от първите дни след раждането на детето. Развитието на сетивната дейност е в основата на общото психично развитие.
Ранното детство е период, в който се създават и първите навици и умения у детето. Чрез тях, детето по-лесно се адаптира към разнообразните въздействия на околната среда, съхранява психичната енергия и формира поведението си, още от първите години на живота.
За общото психично развитие от голямо значение е играта на децата. Същевременно в игровата си дейност, детето осъществява и своето психично развитие. Играта е жизнена необходимост за децата. Психиката се развива в дейностите на човека, затова не е без значение, как ще играе детето. Ранното детство е сравнително кратък период от човешкия живот, но той е твърде съществен за цялостното психично развитие на детето, защото в него се осъществява първоначалното развитие на всички психични процеси.
Ранното детство се разделя на следните подпериоди
- на новородено (0-1 месец),
- кърмаческа възраст (1-12 мес.)
- ранна детска възраст (наречена още „яслена възраст“) – 1-3 г.
Независимо че пренаталният период от зачеването до раждането има характеристиката на самостоятелен период, който се изучава предимно от медицинска гледна точка, психопедагогиката на ранното детство не би могла да игнорира познанието за този период. Често нашето незнание за пренаталните вътреутробни условия за развитие на детето е причина за някои трудности и грешки в отглеждането и възпитанието през първите 3 години от живота му, а понякога и през целия по-нататъшен живот.
Днес се смята, че значителна роля за развитието и възпитанието на детето играе вътреутробното му развитие.
Съвременната наука е доказала, че е възможно възпитанието на детето да бъде започнато още преди то да се е родило. Най-новите изследвания установяват, че много от проявите, които преди се приемаха като резултат на наследственост, се дължат всъщност на влияния през утробния период.Тези проучвания доведоха до концепцията за вродените белези, които се различават от наследствените.
Докато наследствените белези се предават от поколение на поколение по силата на биологическата наследственост, вродените белези, които ще се проявят у едно поколение, не са характеризирали миналото (родителското) поколение, а са резултат на особени условия в пренаталното развитие.
Затова проучванията върху утробното развитие дават възможност да се установят някои особености при създаването на вродените белези.Основното условие, от което зависи развитието на плода, е състоянието на майката.
През утробния период детето е неразривна част от организма на майката,
то получава храната си чрез нейния организъм и всички влияния върху плода се осъществяват чрез майката. Затова подготовката на майката за нейнито родителство представлява основен социално-педагогически въпрос, а осигуряването на благоприятни условия за живот и труд на майката е основен медико-социален въпрос. Колкото повече се проучват въпросите на ембрионалното развитие, толкова повече се затвърдява убеждението, че са необходими системни мерки за разрешаването и на тези въпроси. На тази основа се вижда, че грижите за майката са същевременно грижи и за бъдещия човек, когото тя носи. Колкото по-благоприятни условия се създават за бременната жена, толкова по-благоприятно се поставя развитието на плода, а оттам и на бъдещия човек.
В този смисъл грижите за детето, възпитанието на детето започва още преди неговото раждане.
На Запад, а все повече и у нас, в България, започват да се разработват и изучават методите на пренаталното (предрожденото) възпитание, при което се подчертава, че най-доброто възпитание на децата преди тяхното раждане се заключва във възпитанието на родителите.
Някои индийски философи, твърдят, че още непосредствено след раждането си, още през първите си 1-2 години, децата имат пълното познание за света.
Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. Ранното детство е първият период от живота на човека, който крие в себе си изключително големи възможности за развитие и възпитание. Това е периодът на първото приспособяване на организма към средата, на първите впечатления за света, на първите преживявания. Най-големите придобивки на детето през този период на истинско човешко развитие и възпитание са прохождането и проговарянето. През тази възраст се поставят и основите за изграждането на бъдещата личност.
Това, което детето овладява през първите 3 години от живота си, не е много по обем, но то е основа на целия му по-нататъшен живот.
Според Франсоаз Долто първоначалното възпитание на детето не се заличава.
То изгражда личността на детето и неговия начин да присъствие в света. А тази личност няма да може да бъде променена. Тя е нещо като стъблото на дървото. Поникващото дръвче има съвсем тънко и крехко стъбло, но вече си личи дали ще има три или четири основни разклонения. След време то ще развие своята корона и стъблото му може да достигне два метра в диаметър, но винаги ще запази своите три или четири основни разклонения, които са изградили неговата първоначална структура. Детството определя целия живот на човека. Отпечатъците, получени през детството, не се изтриват никога и затова отговорността на възрастните е огромна.
Психическото развитие на детето зависи от няколко основни фактора, които с взаимодействието си го определят.
За психичното развитие такива фактори са наследствеността, вродени индивидуални признаци, средата (природна и социална), възпитанието и активността на детето. Тези фактори определят хода на психичното развитие.
Първите години от живота на детето са от особено значение за развитието му в по-горните възрастови периоди. През ранното детство ( 0-3 години) започва активното формиране и развитие на детската личност.
Социалното развитие на детето се отбелязва с първите взаимоотношения с близките хора около него и с първите социални умения, които овладява. Всичко това налага да се познават характерните особености на детското развитие с оглед отглеждането и възпитанието на малкото дете. През цялото детство няма друг възрастов период, в който да става такова интензивно развитие. За кратко време от няколко години, се извършват значителни качествени промени в детската психика.
Период на новороденото
Когато бебето се ражда, това представлява огромен стрес не само за майката, но и за бебето. За малкото същество този стрес продължава дори по дълго, отколкото при майката – 2-3 месеца, време през което то се справя с главните задачи на развитието през този период:
- адаптация към съществуване като самостоятелен организъм;
- първична ориентация в своя жизнен свят.
Постепенно времето на бодърстване се увеличава и детето започва да проучва своя жизнен свят.
Отначало то реагира на силни и краткотрайни стимули – гръмки звуци, ярки светлини, докосвания. Новороденото може да реагира и на обонятелни стимули с удоволствени или неудоволствени реакции. Бебето се ражда с набор отличителни вродени “компетенции” – рефлекси. Такива са плачът, смехът, гукането, кихането, прозяването, въздишката, смукането, мигането и пр. У новороденото активността на сензорните системи (слух, зрение, обоняние и др.) все още не е съгласувана с движенията на тялото.
В първата година сензориката и перцепцията изпреварват двигателните функции в темпа на съзряване.
От друга страна двигателните (моторни) функции също претърпяват интензивно развитие до 3-4 годишна възраст. Специален проблем съставляват координациите между телесните движения и сензо-перцептивните функции. Зрително- моторните, слухово-моторните и други сензо-моторни координации съзряват и се научават ускорено през цялата първа година от бебешкия живот.
Като се роди бебето обикновено вече е снабдено с най-важните рефлекси – смукателен, за кихане, хватателен, за мигане и пр. но координирането им със сетивата и усложняването им в дълги поведенчески вериги отнема продължително време и изисква масивно упражняване в това, което се нарича сензо–моторни игри.
Приема се, че периодът на новороденото е завършил, когато у бебето се появи т. нар. комплекс на оживление: симптоми на бурна радост (широка усмивка, протягане на ръчички, радостно гукане и пр.), когато усети присъствието на човека, който всекидневно е при него – обикновено майката. Така бебето е разбрало и оценило грижите на най-близкия му човек и се е привързало към него. Комплексът на оживление може да се приеме за първата стъпка в дългия процес на социализация на детето.
Бебешка възраст
Задачите на развитието, които детето предстои да решава в бебешка възраст, са следните:
- формиране на базово доверие към света;
- създаване на 3-4трайни привързаности към хора;
- овладяване на грубата моторика на тялото, вкл.прохождането;
- опознаване на най–важните битови ситуации.
Тези задачи могат да изглеждат твърде прости за възрастния, но те изискват огромна изследователска активност от детето, непрекъснато упражняване на всички телесни възможности и едно обичащо и стимулиращо семейство. Психофизиологически условия като правилния режим на удовлетворяване на потребностите и качествената храна оказват мощно ускоряващо или забавящо въздействие върху психичното развитие на детето.
Е. Ериксън отбелязва, че през първата година е сензитивният период за формиране на главното жизнено отношение в структурата на личността на детето – базисно доверие (недоверие) към света.
Всъщност за бебето и за малкото дете доверието е преди всичко емоционално състояние, а не рационална нагласа. Сензетивността при децата се изявява в това, че проявяват силна възприемчивост към едни или други страни от действителността. бързо напредват при тяхното опознаване, овладяване и изпитват емоционално удоволетворение от проявяваната активност. Двигателните възможности на детето се появяват в твърде строга последователност и са фиксирани по седмици и месеци в скалите на А. Гезел за психомоторно развитие през първите 3 години. Развитието на различните двигателни компетенции в бебешка възраст, а и след това зависи от темпа на физиологично съзряване на бебешкия организъм, от подкрепата на възрастните и от желанието на детето да придобие тези компетенции.
В бебешка възраст може да изразяват чрез специфична експресия следните емоции и емоционални състояния: страх, безпокойство, отвращение, изненада, възбуда, интерес, радост,гняв, тъга.
От друга страна бебетата разпознават у възрастните реакциите на страх, гняв, щастие, тъга, учудване. Такова съвпадение в тълкуването на емоционално-афективната експресия (предимно лицеизраза) у бебета и у възрастни се съгласува с предположението за вродени компоненти на човешката емоционалност. Те създават основата за общност и разбираемост на човешките преживявания. Играейки си с предмети, хора, звуци и със собственото тяло, бебето натрупва опит за връзката между действия и техните последици, повече на поведенческо, отколкото на концептуално равнище. Децата си играят с действията, за да разберат ефектите, предизвиквани от тях.
Склонността на бебетата да изследват своя свят е изумителен!
Сензомоторните игри на бебето най-често се състоят в многократно повторение на последователности от движения. Приема се условно, че бебето навлиза в следващия период, когато проходи. Като критерий на прохождане се счита първата самостоятелна крачка без детето да падне. Стабилизирането на походката може да трае и месеци наред, но направи ли само първата крачка детето е престанало да бъде бебе и вече е малко момченце или момиченце.
Ранно детство
Първата крачка е символ на началото на автономността на детето. Прохождането радикално променя неговия жизнен свят. То може да изследва множество предмети без помощ и да прави самостоятелни избори за придвижване в пространството. В следващите две години малкото дете има да решава следните задачи на развитието:
- да се научи да манипулира умствени образи;
- да усвои масивна част от родния си език;
- да се усъвършенства общотелесния контрол;
- да обогати репертоара на своите игри и да усложни съдържанието им;
- да се прояви ядрото на личността си във вид на декларирано “Аз”.
Разрешаването на тези предизвикателства при здраво дете и стимулираща среда не е особено трудно, защото децата в тази възраст са изключително дейни.
През ранното детство се извършва интензивен преход от външни форми на активност към вътрешни форми на боравене с образи, спомени и мисли.
Така според Жан Пиаже се заражда пред–операционалният интелект на детето. В резултат у детето се възникват подражание в отсъствие на образец, символната игра, въображението и речева саморегулация на по-сложни форми на поведение.
До 2 год. възраст децата подражават на живи образци в действие, предимно на своите родители, но подбудителността на спомена и символната способност им дадат възможност да подражават на образци и при отсъствието им в реалната ситуация. През 2-та и 3-та година на детството ускорено се усвоява структурата и функциите на родния език. Усвояването на езика предизвиква “обективиране” на детското преживяване. Чрез речта детето “превежда” своите мисли в общоприета система от знаци и правила. След втората година въображението излиза на преден план и започва да води развитието на детето.Игрите вече не са с предмети и с възрастни, както дотогава, а се обогатяват на фантазни елементи.
От възникването си фантазната игра не е само проективно удовлетворяване на детските желания и развлечение.
В нея те експериментират със своето обкръжение и опознават един широк свят чрез свободно приписване на предназначения и свойства на предметите и на своите действия и разширяват хоризонта на преживяването си отвъд всекидневното.
Още с раждането си децата попадат в богата среда не само от природни дадености, но и от човешкото творчество.
Те сами не са в състояние да я опознаят и овладеят. Потребни са им ръководството и помощта на възрастните.Чрез тях и с тях постепенно научават какво представлява светът, в който живеят. Активното възпитание следва да започне още в бебешка възраст. Тогава се създават жизнени позиции в домашната общност на детето, които структурират основните му жизнени отношения по перспективен начин. Така чрез богатството от дейности, в които децата се включват, те опознават света около тях и развиват ускорено душевните си сили и способности.
Дейността е главен източник на психическото развитие на детето. Чувствата в своето многообразие – нравствени, естетически, познавателни допринасят за формирането на личността. Какви ще са техните съдържания и отражения, техните проявления зависят от примера на възрастните, от отношенията им към околните.
Така както огънят се пали с огън, така и емоционалните нагласи, емоционалният живот на децата е подвластен в голяма степен на възприятията им за емоционалния свят на околните.
Това което е в полето на техните преживявания и начините на изразяванията им, рефлектира в душевността на децата. В яслената възраст процесът на емоционалното съзидание придобива все по съзнателен, разгърнат хараактер и очертава типичното му присъствие и бъдещо развитие у личността.
Ето защо тук емоционалното общуване продължава да има съществено значение за възпитаване на добродетели у децата:
- благородство,
- емоционална отзивчивост,
- състрадателност,
- емпатия и др.
Животът е дейност и дейността е живот.
Детето в яслената възраст, което расте в бедна на положителни емоции среда, подтискано и подценявано, нагрубявано и ограничавано от самостоятелност в достъпни за него изявявания. Попада в нова криза на взаимоотношенията.
Tака наречената криза на третата година.
Недооценяваното, неразбираното дете плаче, противодейства, съпротивлява се, проявява се негативно, с което отреагирва на несъобразяването на подхода на възрастните към формиралите се възможности на детето за себеизявяване.
През третата година от живота си децата все повече осъзнават себе си като причинители на действия.
Те изпитват удоволствие да противоречат на възрастните и да правят обратното на техните указания. Последното съставлява известния негативизъм на 2-год. деца. В противопоставянето се заражда едно чувство за субектност. По-късно започва и позитивното самоутвърждаване на детето. Някъде към 3-годишна възраст то започва не просто да предпочита да прави нещата само, а настоява за това. Тогава може да се чуе знаменитата фраза: “Аз сам (а)!” Тя символизира раждането на детската личност. На три години декларирайки потребността си от самостоятелност, детето става личност.
С това завършва ранното детство и започва нов възрастов период.
therapycenter.bg
Литературни източници:
- Борисова, В., Арнаудова Р., „Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие“, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София, 1999
- Даскалова, Ф., „Психопедагогика на ранното детство“, София, 2008
- Татьозов, Т., „Приложна психология“, София, 2011
- Тагарева, К., „Психология на развитието в ранна възраст. Диагностика“, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2017
- Кембър, Р., „Детето – как да го обичаме истински“
- Пирьов, Г„Детска психология с дефектология“, ДИ, „НАУКА И ИЗКУСТВО“ София, 1959
- Долто, Ф., „Основни етапи на детството“ ИК „Колибри“, София, 2009
- Люблинская А. А., „Развитие на детето“ ДИ, „Народна просвета“, Велико Търново, 1975
- Иванов, М., „Възпитание, което започва преди раждането“. Изд. „Просвета“ – Франция, 2003
- Дънов, П., „Наука за възпитанието“. Изд. Сдружение „Слънчогледи“, Бургас, 2013
- Минчев, Б., „Психология на човешкото развитие“, Изд. Варненски свободен университет, Варна, 2005
- Чапмън, Г., Кембъл, Р., „ Петте езика на любовта при децата“
- Фройд З., Детската душа, С., 1993
- Стаматов С., Детска психология, Пл., 2000
- Георгиев, Л., „Психология на развитието и възрастова психология“, София, 2005