Психотерапия

За някои хора психотерапията се превръща в своеобразна хигиена на душата и става интегрирана част от начина им на живот.

Психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване главно на психичното равновесие на личността. Тя е процес на целенасочена работа за преодоляване на емоционалното и психологическо страдание на личността.
Задачата на психотерапията е да открие конфликтите в несъзнаваното пространство на психиката които фабрикуват симптоми и да ги изведе в съзнанието.

Нейните цели са да допринесе за общото ни усещане за благополучие и за способността ни да овладяваме живота.

Психотерапията повлиява положително на  душевното и физическо здраве. Ролята на психотерапевта е да помогне на клиента да се справи сам, активирайки вътрешния си ресурс, който носи в себе си. А това може да промени живота му - не просто към по-добро, а към по-истинско.

Най-важното, което следва да се има предвид от лицата решили да се обърнат към услугите на психотерапията е:                                                

Независимо от техните първоначални впечатления тя винаги има ефект. А когато резултата се различава от очакванията, може да се промени част или целия подход към проблема.
И накрая - фактът, че сте се подложили на психотерапия съвсем не ви прави „психически неустойчиви“. Дори напротив - нарежда ви сред по-малкия брой хора, които признават, че имат проблем, и търсят начини да го разрешат. След като признаеш това, останалите стъпки са много по-лесни.

Незабележимо психотерапията се е превърнала от форма на лечение в нещо много по-голямо – във философско търсене и намиране на истинските стойности в живота.

Психотерапията е известна още като “терапия с думи”, обаче, тя е много повече от едно говорене. Между терапевт и пациент протичат много невербални и несъзнавани психични процеси, които трябва да бъдат направлявани с лечебна цел. Психотерапията е един по различен тип говорене в сравнение с разговорите които всеки води с приятели или хора от семейството. Последните обикновено се въртят около подкрепяне или даване на съвети. Терапевта не съжалява пациента си. Неговата основна задача е: „да разбере” и „да лекува”. Преживелищната терапия е процес, а не еднократен акт. Методите на психотерапията са път, който трябва да изминете, а не процедура, на която да се подложите. Първата крачка е най-трудната. Но след като я направите, от само себе си правите следващата… и по-следващата…, и започвате да крачите все по-уверено.