Заекване

Заекването е нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокирания без движение на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура.

Предразполагащите етиологични фактори се коренят в бременността на майката, раждането и постнаталните вредности, които водят до церебрален травматизъм. Многоплодната бременност, поредността на бременността, възрастта на родителите, ендокринни заболявания на майката, токсикозите на бременността са ендогенни фактори, които могат да доведат до раждане на дете с астеничен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система, податлива на неблагоприятни влияния на средата. Същият резултат се получава и под влияния на екзогенни фактори като травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия. За силни първични фактори се смятат наследствеността и леворъчието, особено ако то насилствено се подлага на превъзпитание.

Психотравмата се изтъква като основен отключващ фактор, а тя може да бъде както остра, внезапно действаща, така и хронична, бавно действаща. Уплаха от животни или птици; уплаха от катастрофи; силни звукови дразнители; природни катаклизми и бедствия; психотравма вследствие на четене или слушане на страшни истории и случки; от хора в състояние на алкохолно опиянение; психотравма, свързана с преживяна физическа травма; заекване вследствие ятрогения, дидактогения, неочаквана смърт или загуба на близки хора.

Тук трябва да се добавят конфликтите, постоянно напрежение в семейната и в училищната среда, както и подигравките, пренебрежителното отношение, неразбирането от страна на околните. Ролята на психотравмата е действително е голяма, но не трябва да се забравя, че при много деца заекването настъпва без доказан психотравмен фактор.

Към причините за заекването спадат и неадекватните възпитателни въздействия, завишените изисквания към детето, недостатъчните емоционални контакти с него, негативните социокултурни влияния на микросредата, билингвизмът, подражанието на речта на заекващ от близкото обкръжение.

Нарушението може да настъпи и без установени причини, под влияние на собствените конституционални характеристики на организма и индивидуалния начин на живот. Това заекване се назовава идеопатично. Особена причина за появата на заекването е отношението на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето. Това са първите колебания на плавността на речта. Проговаряйки, детето се учи да владее сложни мускулни координации, да изказва на глас мислите си, да изразява емоциите си или обратно, да ги сдържа при необходимост. Родителите понякога погрешно интерпретират тези естествени колебания, без да осъзнават, че те спират напиращия говорен поток, характерен за бурното развитие на речта около 2-3 – годишна възраст.

В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие. Явяват се признаци на естествена неплавност, които се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите и чувствата си.

Когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване. При заекване е нарушена координацията между артикулационните, дихателните, фонационните мускули. Това е основата за появата на спазми (персеверации) и блокирания на говорната мускулатура. Те рефлектират върху речта като повторения и удължаване на говорни сегменти. Възможно е и пълно прекъсване на говорния поток. Мускулните спазми са причина за накъсване на говорните вериги.

 

Основните видове спазми при заекването за два вида:

клонични спазми– многократни кратки мускулни съкращения, следващи едно след друго в бърз ритъм и водещи до повторения на звукове и срички и по-рядко на думи.

тонични спазми– по-кратки или по-продължителни напрегнати, тласъкообразни съкращения на мускулите, водещи до удължаване на звукове.

Клоничните и тоничните спазми представляват персеверации – насилствени, неподдаващи се на овладяване повторения на едни и същи движения. Първият вид са по-леки и по-лесно преодолими.

Клоничните и тоничните спазми са неврофизиологична абнормност, причиняваща говорна абнормност под формата на повторения и удължаване на говорни сегменти. Обикновено те се комбинират, така че в повечето случаи заекването се определя като смесено. Спазмите се описват спрямо тяхната локализация: артикулационните засягат езика, устните, мекото небце; фонационните обхващат ларинкса и гласовите връзки; дихателните се проявяват във фазите на експирация и инспирация.

При тежката степен на заекване към артикулационните и дихателните спазми се добавят фонационните.

Те се наблюдават по-рядко от другите и характеризират със следното: гласовата цепка остава отворена, спазматично прилепналите гласови връзки не могат да се разделят. Това води до пълно безмълвие или шепот – блокажи на говорния поток. Спазмите и блокажите правят речта неразбираема. Опитвайки се да ги преодолеят, заекващите развиват емболофазия – стереотипно повторение на едни и същи говорни сегменти.

За заекването е характерно нарушено речево дишане. Тъй като мускулната дискоординация включва дихателната мускулатура и тя е обхваната от спазми, дишането е накъсано, ускорено и плитко. Издишната струя е къса и това не позволява нормалното изговаряне на дълги говорни отрязъци.

Ускореният говорен темп също е характерен симптом при множеството случаи на заекване. Нарушенията на гласообразуването се изразяват в монотонен, безцветен глас и в неконтролируемо вариране на гласа. Лошият контрол на гласа също е следствие от мускулните дисфункции. Речта е накъсана, с избързвания или забавяния на места, с по-кратки или продължителни периоди на мълчание. Продуцира се с видимо напрежение и мъчително изражение на лицето. Присъщи на заекването са и ред невербални симптоми, измежду които много характерни са синкинезите – излишни, съпътстващи речта движения, които биват първични, локализиращи се в областта на лицето и шията, и вторични, обхващащи ръцете, краката, туловището.

Потрепването на ноздрите, устните преди и по време на говор са синкинези в лицевата област, познати като „феномен на Фрьошелс“.

Другите излишни съпътстващи движения също се наблюдават при говор – пристъпване с крака, присвиване на ръцете в юмруци, докосвания на лицето, почесване по челото и главата, докосване до различни предмети и пр. По-характерни са за тежкото заекване. Има съответствие между спазмите и синкинезите – колкото по-тежка е вербалната симптоматика, толкова по-изразени са синкинезите. Друг невербален симптом са вегетативните промени при говор: изчервяване, изпотяване, пребледняване, сърцебиене. Присъщ на заекването клиничен признак е невъзможността за автокорекция – за разлика от запъването, тук фиксирането върху речепроизводството засилва спазмите.

Най-характерно за симптоматиката на заекването е:

• спазми и блокажи на говорната мускулатура;
• повторения на звукове, срички, думи, обикновено на първия сегмент;
• удължаване на звукове;
• емболофазия – стереотипно повторение на едни и същи думи или изрази;
• диспнея – накъсано, ускорено, плитко дишане с преобладаване на горно-ребреното дишане;
• бърз говорен темп;
• нарушения на гласа – монотомен, безцветен, неконтролируем глас със скокообразни или постепенни промени във височината и силата;
• синкинези, първични и вторични;
• вегетативни промени при говор;
• невтзможност за автокорекция.

Заекването може да бъде:

• постоянно състояние – спазмите се проявяват винаги, във всякакви ситуации;
• вълнообразно състояние – спазмите ту се засилват, ту отслабват, но не изчезват окончателно;
• рецидивиращо състояние – спазмите изчезват, но пак се появяват.

Някои заеквания са временно състояние, проблем на детството, отшумяват с възрастта, а друга част представляват хронично нарушение, съпътстващо целия живот на заекващия.

Установяват се няколко степени на заекване:

1. Лека степен– заекването се появява само при възбуда и при пресинг, външен натиск, какъвто представлява например необходимостта да се даде бърз отговор на въпрос в определена ситуация.
2. Средна степен– заекването се проявява отчасти в спокойна и обичайна обстановка, а в по-напрегната ситуация спазмите се усилват.
3. Тежка степен– спазмите се появяват винаги при говор, нарушението е постоянно, придружава се от изразени синкинези и мъчителни преживявания.

В зависимост от възрастта, в която се проявява, то бива детско заекване и заекване при възрастни.

Нито детското заекване е преодолимо във всички случаи, нито това при възрастните е напълно необратимо състояние. Разграничаване на тези две форми на нарушението са различията в психопортрета на заекващите в детска и в зряла възраст. Колкото са по-малки децата е характерно, че не придават значение на нарушението, не се смущават от него, дори сякаш не го забелязват. Но с течение на времето, ако то не отшуми, реакциите към собственото заекване се променят с негативен знак. Постепенно то започва да предизвиква много неприятни емоции: страх от общуване – логофобия, особено от определени ситуации и хора, отбягване на общуването, срам, желание за скриване на проблема, вътрешно безпокойство, чувство за вина и тревожност, понижено самочувствие и неувереност.

Вторичните психични нарушения са различно изразени при всеки хронично заекващ, като не са задължителни или поне не в цялата им съвкупност. Има силни личности, които въпреки сериозния речев проблем имат добро самочувствие и висока социална реализация.

Но при друга част от заекващите те се фиксират върху проблема и стават основа за устойчиви негативни промени на характера. Някои заекващи развиват агресивност, враждебност, озлобление към околните. Това може да се съчетава с маниакалност, натрапливости, неврастенични прояви. Друга част стават пасивни, уязвими, плахи, лесно внушаеми. При това колкото повече се задълбочава заекването, толкова по-изразени стават вторичните психични нарушения.

II.В зависимост от произхода си заекването бива:

1 . функционално (невротично)

заекване с две подформи:

а) функционално заекване на развитието

(първично заекване с функционален произход);

Това е най-често срещаната форма на нарушението. Наричано още „функционално или невротично детско заекване“. Заекването се приема за функционално, ако не се докажат централно-органични увреждания, с които може да се обясни появата му. Смята се за по-леко или по-тежко изразена невроза, която в медицинските среди се бележи като „логоневроза“ или „балбуцио“.

По механизъм на възникване това заекване е психогенно или идеопатично.

В психогенния вариант настъпва рязко, с остро начало. Етиологично се свързва най-вече с невропсихологични състояния, с астенична нервна система, леворъчие и непълноценна химисферна латерализация. В някои случаи се изживява спонтанно със съзряването на организма, основно на моторните му структури, и с развитието на езика на детето.

б) функционално придобито заекване.

Това е рядко срещано нарушение. Придобива се под влиянието на силен психогенен ефект при възрастни или, по-често, при големи деца с развита реч, главно в пубертета, когато вродената невропсихична лабилност и предразположеност се съчетаят с отклоняващ фактор. Придобито функционално заекване може да се появи при истерия, а също и като остатъчна патология, добила устойчивост, след излекувано енцефалопатично заболяване при възрастни.

2. Органично (неврозоподобно) заекване.

При неврозоподобната форма също е налице неврологичен дисбаланс, който обаче възниква на органична основа – при поражения на главния мозък. Органичното заекване също се проявява в подформи:

а) органично заекване на развитието – първично и вторично;

Първичната форма на нарушението се развива на базата на ранна церебрална органика главно от типа на незрялост на клетките в определени неврообласти. Етиологично нарувението се свежда до детска енцефалопатия. Налице са сравнително леки мозъчни поражения с акцент върху речевите структури, често вследствие от пре-, пери- или постнатални вредности. Те обуславят общо психомоторно изоставяне на развитието, което около третата година на детето се демонстрира главно в областта на речта с два типа недостатъчност – цялостна говорна и езикова. Въпреки тежката клинична картина, терапевтичната прогноза е положителна, за което допринася съзряването на нервната система.

Вторичното органично заекване на развитието е присъщо на децата с умствена изостаналост. Много характерно е за синдрома на Даун. Запазва се в зряла възраст и е практически нелечимо.

В логопедичната практика работата с децата с интелектуална недостатъчност се концентрира главно върху овладяването на езика, което е от първостепенна необходимост за развитието.
Първичната и вторичната форма на органичното заекване на развитието са патология от един и същи тип, но с различни мащаби на увредите и на дизонтогенезата: при първичното уврежданията на мозъка са по-леки, водещи до нарушения на езика, говора и отчасти на общото развитие, докато при вторичното са по-тежки и съответно нарушенията на речта и на общото психично развитие са значително по-големи.

б) придобито органично заекване.  

Често възниква в зряла възраст като симптом на нервно-психично заболяване – шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. доколкото те са неличими, такова е и заекването. В други случаи придобитото на органична основа заекване може да бъде лекувано – например когато е резултат от мозъчна травма, може да има положителна динамика, проявяваща се заедно с другите резултати от рехабилитацията.

При фунционалното детско заекване ранното психомоторно развитие е без особености.

Децата прохождат и проговарят в нормалните срокове, бързо натрупват речник, комуникативни са, често дори над средното равнище. При част от тях още в яслена възраст се забелязват признаци на емоционална лабилност и невроза – страхови изживявания, ранимост, плачливост, бурни реакции на приемане или отхвърляне.

Яркостта на емоциите често се съчетава с повишена двигателна активност и трудна педагогическа податливост. Езиковата онтогенеза като цяло е в норма, но нерядко още в ранните й стадии се забелязват говорни проблеми – бързо речево темпо и артикулационни грешки по типа на тези при специфичните артикулационни нарушения.

Част от тези деца в предучилищна възраст показват признаци на хиперактивност и дефицит на внимание. Този синдром и заекването са в коморбидна връзка. Друга част развиват симптоми на неврастения – повишена уморяемост, раздразнителност, избухливост, или хистероидни черти – мнителност, демонстративно и провокационно поведение, желание за доминиране и себеизтъкване. Нощното напикаване е често явление. Ако заекването персистира, се появяват тревожността и логофобията. Когнитивната способност и интелектът не са засегнати, така че училищните умения се развиват нормално, но могат да се повлияят от негативните емоции, които се задълбочават с възрастта.

Децата са склонни към болезнена фиксация върху нарушението.

Докато са малки, не се притесняват от него, но с навлизането в юношеството започват да го преживяват тежко и да развиват вторични психични отклонения.
Друг е психопортретът на децата с първично органично детско заекване. Те прохождат и проговарят по-късно, около 1, 6-2 години. В яслена и ранна предучилищна възраст се отличават с обща моторна неловкост, особено орална и мануална. Речта се развива бавно, с преобладаващо прости лексемни и фразови форми. Сравнително бедна е и в семантично отношение, но като цяло импресивната страна изпреварва експресивната. Децата разбират речта и изпълняват инструкциите, но мудно и ограничено. Проявяват се като необщителни, неинициативни в комуникацията. Често използват жесто-мимична комуникация в допълнение на слабата си вербална активност. Артикулацията също остава до късно слаба развита. Когнитивната способност е леко засегната. Критичността на мисленето е снижена, поради което отсъства логофобия.

При навременни и добри грижи детето от този тип с по-леки нарушения успява да преодолее в основни линии речевите дефицити и да се справи сравнително добре в училищните задължения. В по-тежките случаи след постъпване в училище се изявява когнитивна недостатъчност, свидетелстваща за интелект в долната граница на нормата, при което и обучението е затруднено. Не са изключени психопатични прояви и поведенчески разстройства в юношеството.

 

therapycenter.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

Ценова, Ц. “Логопедия – Говорна терапия”, Изд. „ПАЛ“, София, 2010