Арт терапия-практическа част
Арт-терапията като метод за справяне с деца,
преживели агресивни прояви
Целта на настоящия текст е да опише приложението на някои арт- терапевтични методи и техники при индивидуална работа с дете, станало жертва на агресивни прояви. Описаните сесии се базират на опит в рамките на два месеца. Използваните методи се основават на арт-терапията като доказан метод с широка мащабност на приложение.
Целта на изследването е да проследи до каква степен арт-терапията оказва терапевтичен ефект върху психическото и емоционалното състояние на дете, станало жертва на агресивни прояви. Настоящето изследване е насочено към специфичните особености на изобразителното изкуство и неговото въздействие при деца, преживели насилие. В неговата същност е използването на изкуството не само като средство за развлечение, а като мощно терапевтично средство и елемент от формирането на комплексната хармонична личност. По своята същност арт терапията е оригинално психотерапевтично направление с характерни възгледи и форма на работа. Два са основните моменти, изпъкващи в същността.
От една страна, че изкуството оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние и развитие на индивида, както и при формирането на неговата личност. От друга страна арт-терапията разчита на собствените сили на отделната личност, на нейните самолечебни способности, както и на творческите възможности за адаптация и самосъхранение.
Голямо предимство е използването предимно на невербалното общуване – използва се „символна реч”, която се явява една от основите на изкуството, т.е., това е възможност да се изрази най-точно и най-пълно себе си и своите дълбинни състояния (влечения, потребности, страхове, емоции и т.н.). Една от най-силните страни на арт-терапията е рисуването. Общопризнато е, че детската рисунка е силно изразно средство. Рисуването може да бъде и прекрасна форма за изразяване на различни емоции, което оказва един дълбоко преобразуващ ефект върху тяхната душевност. Чрез рисуването детето изпраща сигнал към най-близкото си обкръжение – родители, възпитатели, учители, приятели. Чрез нея казва това, което не може да каже с думи, за неговите мечти, желания, чувства.
ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО КАТО ТЕРАПЕВТИЧНО СРЕДТСТВО
Терапията е термин, който означава третиране, лечение на заболяване, болест, страдание. Думата „терапия“ има гръцки произход (therapeia). Терапията означава лечение с така наречените консервативни методи – лекарствени (фармакотерапия), в това число и антибактериални (химеотерапия, серуми и ваксини); различни видове йонизиращи лъчения (лъчева терапия), физически фактори (санаториално-курортно лечение, физиотерапия, лечебна физкултура); лечебно хранене, както и лечение чрез методите на психотерапията.
Различни форми на терапия откриваме още в древността.
Това са различни ритуали, обреди, заклинания, изпълнявани от шамани, лечители, магьосници. Постепенно терминът придобива научен облик, макар и все още доста първичен, в рамките на отделни научни области – философия, и медицина, като с него се обозначава по-скоро здравословен начин на живот, пълноценно хранене, спортуване, разходки на чист въздух, отдаването на различни видове изкуства, поезия, театър, изобразително изкуство и др. Постепенно този термин достига и до психологията и по конкретно – до психотерапията.
Психотерапията, според М. Ачкова, е форма на терапия, чиято цел е да помогне на пациента да модифицира, промени или да отслаби действието на фактори, които пречат на неговата пълноценна житейска ефективност.
Психотерапията дава шанс човек да погледне реалистично на възможностите и отговорностите си, да се справи с фрустрацията, депривацията, да контролира собствения си живот, да изпита радост и удовлетворение от ставащото с него. (Караджова, К., Щерева, Д., София 2009)Психотерапията подпомага човешката самоактуализация. Друга терапевтична цел е модифицирането или отстраняването на симптоми и поведение, които пречат на пълноценния начин на живот на индивида.
Психотерапията има за цел да отстрани тревожността и да намали стреса. Методите на психотерапията са много. По-съществените от тях са: хипноза, автогенен тренинг, семейна терапия, когнитивна терапия, разговорна терапия, терапевтичен театър, музикотерапия, арт-терапия и др.
Арт- терапията е сравнително нова форма на работа, в процеса на която се използват методи, средства, техники и материали на пластичните изкуства. Това обуславя голямото разнообразие на терапевтично въздействие посредством продуктите на различните видове изкуство. Като цяло арт- терапията е приложима при всички видове нарушения.
Тя има две основни разновидности:
пасивно наблюдение и активно творчество.
Арт-терапевтичната практика се основава на това, че най-важните мисли и чувства, както и преживяванията на човека, които са породени от неговата безсъзнателност, могат да намерят израз много повече във вид на образи, отколкото чрез думи. ( Попов, Т. „Терапия и профилактика чрез изкуство“, София, 2014)
През 1963. г. е основана Британската асоциация на арт-терапевтите (БААТ) – първото професионално обединение от подобен род в света. Основният въпрос, който се налага като фундаментален в разискванията на новоучредената асоциация, е дали арт -терапията е радикална терапия, която се интересува само от клиничната, медицинската страна на въпроса, или става дума за парамедицинска дейност.
Една от най-лансираните тези е, че арт-терапевтът не трябва да отдава голямо значение на творбите на пациентите си, независимо дали имат някакви художествени достойнства. Най-важното в случая е арт-терапевтът да съумее да използва изкуството (създадено от пациента) като средство за въздействие върху него самия.
Според Цанев целта на арт-терапията е да превърне образите в символна реч между терапевта и пациента. ( по Катерина Караджова, Данка Щерева, „Алтернативни средства за въздействия при деца с умствена изостаналост“, София 2009)
СЪЩНОСТ НА ТЕРАПИЯТА ЧРЕЗ ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
Терапевтични подходи
В същността на психотерапията стои лечението с психически средства и психологически методи. Тези психологически методи се прилагат върху пациенти, насочени са към психическото състояние, към преживяванията и тяхното преработване, към невротичните нагласи, вътрешните конфликти и др. Психотерапията се провежда като система за лечебно възпитателно и превъзпитателно въздействие, като система за преодоляване на психотравмените последствия от взаимоотношения, от сблъсъци с обкръжаващата среда.
Въздейства първично върху личността и нейните реакции и преживявания. Тя е в състояние да влияе върху всички системи на организма чрез регулиране на психиката. Това се осъществява чрез използване на преки, непосредствени психически въздействия, както и на косвени въздействия върху организма и неговите системи.
Различните течения в психотерапията формулират различни цели: от премахване на симптома до промяна в структурата на личността, от максималното индивидуално задоволяване на потребностите до най-доброто социално адаптиране и др. Ако се сравняват възпитателните цели с тези на психотерапията, психотерапията се явява коректор на водещите до болестно състояние резултати от грешки във възпитанието по отношение както на възпитателните цели, така и на средствата за възпитание. Необходимостта от терапия на психиката нараства с изменение на обществото, случаите на излекуваните чрез нея болести, на коригираните нарушения, са много. Психотерапията не се ограничава само върху болните. Преминава се към постепенен преход към профилактична психологическа помощ в случаите на определени затруднения.
Психотерапевтичната педагогика се обособява като относително научно направление.
Съвременните социални условия и разбирания за отношението болест-здраве не изключват от обсега на психотерапевтичното въздействие и здравия човек. Функциите на психотерапевтичната педагогика в профилактична насока се разширяват. Използват се разнообрази методи и техники, които се адаптират според закономерностите и спецификата на обучението и възпитанието на децата. В педагогическата област се прилагат различни типове терапия – сугестивна, рационална, освобождаваща /свързана с използването на катарзиса с цел детето да отреагира, да освободи наслоената отрицателна енергия, да се потиснат патологическите доминанти в него/, автометоди /автосугестия, автогенен тренинг/, за преодоляване на трудности в общуванео и за формиране на социални умения у децата.
В педагогическата практика приложение намира изкуствотерапията /музикотерапия, арттерапия – отнася до изобразителното изкуство, библиотерапия /въздействие чрез литература/, имаготерапия /с театрални игри, сценично превъплъщаване/, куклотерапия, сценотерапия, трудова терапия, игрова терапия и др. Според въздействието си върху отделната личност или насоченост към по-голяма група от хора бива индивидуална и групова. Основните методи за педагогическата психотерапия имат многообразни модификации. Те често се съчетават с цел комплексното и ефективно въздействие върху личността.
Изкуството се явява алтернатива на класическата психотерапия. С термина „арт-терапия“ се определят формите на терапия, служещи си със средствата на изкуството. Изкуствотерапията се базира на различни схващания и школи в областта на психотерапията.
В повечето случаи се следва една психоаналитична терапевтична концепция. Недостатъчно проучени са механизмите на нейното действие. Липсва единна теоретична основа. Съществуват различни методики на терапия чрез творчество, преплитащи се взаимно. Изкуствотерапията обогатява другите методи на лечение, явява се като една възможност, като допълнение към другите психотерапевтични подходи. Използва се като „невербална психотерапия“. По същество е най-естествената, жизнена психотерапия.
Някои от направленията в изкуствотерапията се основават на:
1.Използване на вече съществуващи произведения на изкуството, които се анализират, интерпретират, използва се проективната рисунка, проективното моделиране и т. н. В болшинството случаи се игнорират естетическите елементи, т.е. значение се отдава на самия процес, а не на качествата на рисунките.
- Пробуждане на самостоятелно творчество. Съзидателният, творчески акт е основен лечебен фактор.
- Едновременно използване на 1. и 2.
- Основна, преимуществена е ролята на психотерапевта. Смята се, че в действителност той е в основата на целебните процеси.
Според Д. Маркова (2001 г.) основните цели на изкуствотерапията се определят като:
- преоткриване на потискани творчески способности, пробуждане към творческо-съзидателно начало; постигане на самоувереност и самочувствие, възпитаване на вяра в своите сили, преодоляване на чувството за непълноценност;
- постигане на психическо равновесие и стабилност, подпомагане на развитието на личността чрез предизвикване на позитивни и конструктивни промени, укрепване на адаптивните възможности;
- преодоляване на възникнали затруднения в общуването, подобряване на връзката с околните и околния свят, отдалечаване от конфликтни ситуации и уединение;
- развиване на социални умения и опит; компенсиране, удовлетворяване на егоцентризма, обръщане на вниманието върху личността чрез действителни способности;
повишаване на наситеността на емоционалните преживявания, развиване на способност за духовно извисяване и творческо обогатяване, за да може човек активно и в същото време с лечебен ефект да изрази себе си в живота.
В литературата се срещат различни термини, отнасящи се до терапия чрез средствата на изкуството: „творческа терапия“, „експресивна терапия“, „креативна терапия“, „хобитерапия“, „рисувателна терапия“, „занимателна терапия“. Рисуването се използва като вид психотерапия в системата на добре обмислена психотерапия. Намира своето място в „занимателната терапия“, в „арт-терапията“.
Признато е значението на рисуването като рехабилитационно средство, затова използването на изобразителното изкуство като терапевтичен фактор нараства. Разработват се различни методи за лечебно-възпитателно въздействие.
Творческа терапия е похват, подчертаващ в самото название целителния момент на всяко творчество въобще. Съществуват разнообразни варианти, насочени към корекция.
Основа на творческата терапия са:
- терапия чрез творческо самоизразяване
- терапевтично увлечение от различни занимания
- терапевтично саморазкриване чрез творчество
Емоционално-стресова психотерапия включва терапията на творческото самоизразяване като конкретен похват. Терапевтично и профилактично се използва емоционалният стрес /целебния душевен подем с различна сложност и изразителност/ при определени разстройства, съобразно клиничната картина.
При изкуствопсихотерапията в рисунката се представят графично психотравми от миналото, както и болестни преживявания.
Проективната рисунка се определя от някои автори като самостоятелен метод, в повечето случаи се включва в комплекс с други методи и се обозначава като проективна арт-терапия.
Терапевтичният процес не се изчерпва само с процеса на изобразяване, със създаването на определена форма. Той се свързва и със създаването на словесен контакт, а и с ангажирането на личността като цяло.
Изкуствотерапията се прилага като самостоятелно средство или в съчетание с други форми, насочени към подпомагане на хармонизирането на личността. ( Д. Маркова, „Изобразителното изкуство като терапия“, 2001) Още в средата на XIX в. се установява, че заниманието с изобразителна дейност води до подобряване на психическото състояние на много от болните. Рисуването им е помагало да излязат от своята изолираност при пребиваването дълго време в болнични заведение. В някои частни болници и клиники са били уреждани художествени ателиета за болните.
Изкуствотерапията се прилагала в началото в санаториумите за душевноболни, по-късно в психиатричните клиники и болници. Прилагала се е от лекар, учител по рисуване, социолог. Такива организирани ателиета по рисуване, а така също и по моделиране, са се създали към университетските клиники и болници в много страни.
На изобразителното изкуство обръщат внимание много психоаналитици, привържениците на аналитичната психология на К. Юнг също се интересуват от този проблем. Тогава всъщност се поставят основите на днешната изкуствотерапия. Прилага се индивидуални или групова терапия посредством игри, рисуване и живопис заедно с други провеждани методи на лечение. Изкуствотерапията се свързва с името на З. Фройд, но самият той не се е интересувал от такъв тип терапевтична възможност, не е карал пациентите да рисуват.
К. Юнг е рисувал и е считал рисуването и моделирането за терапевтични опити, способи за извеждане на безсъзнателното в съзнанието.
Фройдисткото разбиране за рисуването, като обективиране на несъзнателни импулси, както и на рисунката , като форма на емоционално приспособяване, открива поле за разработване на идеята рисуването да се свърже с определен терапевтичен ефект.
Х. Роршах, Анна Фройд започват да проявяват интерес към рисунките на болните. Анна Фройд използва лечебното въздействие на рисуването при деца, като чрез изобразителната дейност е успявала да установи контакт дори със затворените в себе си деца- аутисти.
Францке предлага свое название – психотерапевтическо използване на прийомите на творческата работа.
За него рисуването, моделирането и другите форми са изобразителни и съзидателни занятия, които изразяват, разкриват личността. С помощта на рисунката се разкрива несъзнавания травматичен комплекс.
Сами по себе си тези творчески похвати способстват за катарзис в психоаналитичната трактовка. Постепенно все повече се разширява арсеналът на лечебните изразни средства, в него се включват играта, пантомимата, терапии, излезли от рамките на тълкуване на сънищата; терапията чрез изобразителни средства заема все по-стабилно място.
Н. Левис използва свободното писане и свободната рисунка /без предварителна насоченост, тематика/ в рамките на класическото психоаналитично тълкуване на сънищата. М. Наумбърт говори за „динамически ориентирана арттерапия“, терапия чрез графично самоизразяване. (Маркова, Д., 2001) Възниква като форма на психотерапия през 1940. г. и се основава на разпознаване на дълбоките мисли и чувства на човека, извлечени от безсъзнателното във вид на образи в психоаналитичната процедура, в съновиденията, фантазиите, мечтите, страховете, конфликтите, детските спомени. Всеки човек е способен да изрази своите вътрешни конфликти във визуални форми и тогава той става по-ясен и на самия себе си.
Изкуствотерапията се използва за по-ясно, фино изразяване на преживявания и проблеми, за самоизразяване – самоутвърждаване, за духовно обогатяване.
(Маркова, Д., „Изобразителното изкуство като терапия“, 2001)
Е. Биниек разработва теория за „терапия с цялостни образи“ /“Gestaltungstherapie“/.
Той отбелязва, че динамически /психоаналитически/ ориентираната терапия на М. Наумбърг в практическо и теоретично отношение е идентична с терапията с цялостни образи. Изследва терапевтичното въздействие на рисуването, моделирането.
Неговото разбиране за терапия чрез изобразително изкуство се основава на:
- Свобода, свободен избор на теми и изобразителни способи. Болният трябва да е освободен от самоконтрол, да е такъв, какъвто е, за да може да се приближи, да се върне до детските примитивни чувства, до потапянето в архаични съновидения.
- Насоченост на терапевтичния процес. Дават се теми, поставени от терапевта, рисува се по музикални произведения, без да се дават готови рецепти.
Целите на изкуствотерапията са:
1. извличане или възстановяване на адекватна Аз-финкция
2. подпомагане с помощта на образи – символи да се създават и интерпретират собствените преживявания.
3. Пробуждане на творческите сили, на спонтанността, оригиналността, развиване на способността за душевно разкриване, изразяване, гъвкавост на мисълта.
Да убеди болния в неговата значимост: да му помогне да намери изгубения смисъл може най-добре творчеството, както и положителните преживявания чрез изкуството. Задълбочава се близостта на човек към живота въобще, увлича се като всеки, който има определена цел.
Синтетическата терапия“ на В. Кречмер съдържа всички тези подходи- Включват се различни методи на въздействие – оптически, акустични, вкусови, обонятелни, тактилни /цветът на стената, осветлението и т. н./ наред с психотерапевтичното въздействие на изобразителното творчество, музиката, поезията, драмата, танца. Не се акцентира на създаването на някакво произведение на изкуството, а на творческото самоизразяване. Р. Щайнер разработва методика, в която предлага да се даде възможност на децата да се самоизразяват чрез цвета. За коригиране на детския темперамент предлага различни цветови упражнения. Според него изкуството разгръща най-благородната същност на човека. (Маркова, Д., „Изобразителното изкуство като терапия“, 2001)
Художествената терапия се разпростира в активната дейност – рисуване, чертане, моделиране, музика, евритмия. Лечебното изкуство се разширява и обогатява според духовно научни познания. Целебното вдъхновение на изобразителното изкуство се използва в психиатричната практика.
Терапията чрез творческо самоизразяване в тази сфера се оказва особено успешна. Психотерапевтичен похват включва в себе си различни методики – създаване на творчески произведения, творческо общуване с природата, с литературата, с изкуството и др. Система за корекция на проявленията на шизофреничната патология разработва С. Болдирева. Рисунката се използва в качеството на трамплин, извисяващ болния, както и за достигане на възможности за провеждане на занятия, за нормализиране на поведението. Разработеният терапевтичен метод е приложим и към други психически заболявания и неврози. С. Болдирева анализира рисунките на десетки болни деца, установявайки редица закономерности по отношение на форма и съдържание. (Маркова, Д., 2001).
Терапевтичното въздействие на изобразителното творчество може да бъде с широк обхват на действие
- при проблеми деца
- неуверени
- потиснати
- аутични
- деца с отклонения в личното развитие и поведение
- при болни деца
- в случаи с високи стойности на страхови разстройства
- фрустрационни състояния
- агресивно поведение
- повишена тревожност.
Изобразителното творчество може да се използва като алтернативен метод с емоционално-позитивиращо въздействие върху настъпили психосоматични смущения, говорни и комуникативни нарушения. (Маркова, Д., „Изобразителното изкуство като терапия“, 2001)
РИСУНКАТА КАТО ПРОЕКЦИЯ НА ДЕТСКАТА ДУШЕВНОСТ
„Детето рисува това, което преживява емоционално“ (З. Фройд).
Рисунката е израз на детската душевност, отразява емоционалните състояния на детето. Чрез нея то би могло да изрази чувства, за които не може или не иска да говори и по този начин да ги осъзнае, преосмисли, преодолее.
Не винаги адекватно може да изрази мислите си в писмена реч и дори понякога в говорима, но в изобразителната дейност то създава символи на своя собствен език и така комуникира.
Рисунката е компромис между думите и действията. Тя е по-близка до писането, базирана като нея върху зрителните възприятия, фиксирани във времето върху листа, отколкото до вербализацията. Рисунката е „действащ“ като жеста, но не е постепенно изчезващ като него, преходен: тя е винаги говорещ език.“ (Иларионова, М., „Езикът на детската рисунка“ С.1999).
Чрез рисуването детето се освобождава от неудобствата и затрудненията на изразяването. Самоизразяването в творчеството води до емоционално удовлетворение.
Наблюденията върху изобразителната дейност на децата водят до извода, че е необходимо да се позволи на децата да изразяват живота на собственото си „аз“ с неговите конфликти, интереси, тревоги, да реализират преживяванията си, чувствайки вътрешната свобода на изразяването. На принципа на единство на рационално и емоционално сензорните процеси могат да се свържат с емоционалните процеси. Особеният език на изразните средства (цвят, форма, линия и др.) би могъл да се адаптира до детските възприятия като специфична знакова система. Уроците на едно упорито възприятие, отсъствието на одобрение, непрекъснато налагане на стереотипи внасят своите корективи в творческото възпитание на децата. Не трябва да ни учудва тогава, колко неискрени могат да бъдат децата по отношение на самите себе си.
Ръководени от правила и норми, те губят интуитивни способности и импулси за самоизразяване. Ако всеки напредък прави образа на света все по-повърхностен, изкуството е възвръщане към първоначалния чувствен опит, който би могъл да се обогати и развие чрез търсене и изразяване на смисъл, значение, духовно съдържание в изображението.
Изкуството отразява идеи, усещания, то е част от общата история на духа.
Изображението, разглеждано като израз на психически процеси, съдържа безкрайни пластично-образни възможности. Ако се приеме, че способността на детето да изразява себе си чрез рисунката допринася за емоционалното му здраве, необходимо е да се развива тази способност, ползвайки „езика“ на художествените изразни средства, познавайки способите за предаване на същността – откровение на субективния опит. Изкуството се използва във възпитателния процес преди всичко по посока на емоционалната сфера на индивида, за предизвикването на чувства и преживявания. (Попов, Т., „Терапия и профилактика чрез изкуство“, София, 2014)
Детската рисунка винаги е пораждала любопитство у възрастните.
За професионалистите /психолози, лекари, педагози и др./, рисунката също е съвкупност от загадъчни символи. Тя е начин на комуникация на детето, което все още не владее добре езика. Рисунката е първият, най-естествен детски език. Когато рисунката се ражда под формата на драсканица, детето не знае, че „рисува“, но интуитивно разбира, че извършва нещо повече от драскане. То наблюдава с огромна наслада следата, която оставя върху листа и открива чудото, че е способно да създаде „обект“, нещо, което постепенно става независимо от него. Дори прибавя скришом елементи в рисунката си, но не променя нарисуваното преди това. Този пръв, твърде ранен контакт между обекта и детето, е изключително важен за него.
Рисунката е нещо, което остава относително постоянно: можеш след време да се върнеш към нея, след като си я оставил, можеш да я покажеш на другите.
Когато детето пораства, ние забелязваме, че вече се появява преобладаваща тема в рисунките му, но тя остава още дълго време като нещо прибавено, допълнително. Отсъствието на континуалност между първоначалния проект и крайния продукт в детската рисунка е объркващо за възрастния. Смисълът идва по-късно, той се конструира.
Малко по малко детето открива, че неговите движения добиват „смисъл“, когато рисува.
Още от малко детето може да наименова своята рисунка, обаче не може да опише никоя друга от своите дейности. Понякога то смачква грубо рисунката си, къса я или задрасква яростно. По отношение на вече нарисуваното, това е загуба. Но за детето това действие представлява фундаментална придобивка: рисунката е обект на манипулиране. Тя реално е независима от собственото му тяло. Детето придобива „статут“, то може да модифицира и дори да разрушава свободно това, което е създало само.
Рисунката се ситуира във взаимодействие с околната среда, тя е символ на контрола над обкръжението, на комуникацията в широк смисъл. И така, рисунката е важен компонент на психическото и двигателното развитие на детето.
На първо място, рисунката разказва за това какво съм „Аз“, тъй като разкрива моите жестове и защото чертите по листа са експресията и моментното отражение на моето съществуване, на моята мисъл, на моята същност. Каквито и да са те, следите, оставени от някого някъде – по мокрия пясък, по изпотеното стъкло или драсканиците на детето върху хартията, всички те са индикатори, повече или по-малко условни, за действията и мисълта на техния автор. (Стаматов, Р., 2000). Какъвто и да е произходът на линиите, независимо дали става дума за детска рисунка или гравюра от известен художник, във всеки един случай ефектът е детерминиран от движенията, от жестовете, които оставят следи, повече или по-малко постоянни, повече или по-малко структурирани.
Тези следи разкриват нашия начин на живот, на действие, на мислене; те са, в пряк или преносен смисъл на думата, подписът на нашето съществуване.
Тази богата експресивност на рисунката е позната отдавна: когато родителите ни показват с гордост рисунките на децата си, те не искат от нас да хвалим само художествената им стойност, а очакват да уловим зад рисунките какво представлява тяхното дете, какви са неговите качества или недостатъци, каква е неговата личност. На второ място, рисунката разказва за обекта – тя е картина на обекта и се вписва в многобройните модалности на семиотичното функциониране: драскане, рисуване, това е правене на смисъл чрез черти, това е съобщение чрез други знаци или картини, изразяване на неща, които е трудно понякога да се изкажат с думи.
Рисунката е опора, в която се смесват и се пресичат стойностите на обекта и на личността. Тя е конкретизацията на един несъзнателен диалог, стремящ се да съгласува изискванията между обекта и субекта, диалог, който организира познанието и позволява да се намали разстоянието между Аз и не-Аз.
Художественото творчество е обусловено от емоции, нямащи картинен, изобразителен характер. Визуалното мислене е синтез от осъзнати и неосъзнати духовни състояния. Голямата сила на творчеството се състои в това, че чрез изображението могат да бъдат представени неизчерпаеми аспекти на обектите, както и на чувствата. Естетическият опит в това отношение е по-богат от чувственото възприятие, в което много възможности не се реализират.
От най-ранни фази детската рисунка съдържа емоционално отношение към обектите и явленията. За да започне да рисува, е необходимо у детето да възникне определено емоционално отношение към персонажа, събитието.
Обективирането на емоционални състояния е по-трудно за осъществяване чрез образи, тъй като се осмислят обекти, които не са визуално възприемане. Свойствата на немиметичните знаци, надарени с чувство, излъчващи внушение за живот, допринасящи за поетиката на образа, за неговия изразително-емоционален аспе са особено важни за изображението. Формирането на образите изисква акцентиране, комбиниране, процеси, протичащи в чувствено-нагледен план. Тук не може да се говори за деформация в естетически смисъл. Но тази фаза на развитието на символичното съзнание на децата, подготвяща по-висшите форми, се използва за създаване на нагласа за заместване (лежащо в основата на условното изображение), за осъзнаване на изразителния характер на рисунката, както и за усъвършенстване на способността за интерпретиране на образа, отчитайки неговата нееднозначност.
Децата трябва символично да изразяват отношението си към реалността – „превод“ на изразителните движения на субективното чрез изразните средства на изображението – „превеждане“ на понятието в изразителна форма.
Чрез „вътрешно подражание“ понятието се персонифицира. Чувството поражда образи на въображението, които се въплъщават в изображение. Необходимо е децата да откриват смислови връзки в явленията, да проявяват способността си да насищат слабо определени форми със смисъл. Важна особеност на изразителната страна на рисунката е своеобразното „оживяване“ на образа – той се свързва с определени предмети, явления, същности; възприема се в жизнена ситуация. Би могло да се приеме, че така както абстрактният процес на мисловното движение поражда абстрактното движение на линията, абстрактната линия подтиква мисълта.
Децата трябва да интерпретират образите, носещи емоционална информация.
Така получават представа за това, че условният образ трябва да се използва много по-широко, отколкото конкретният (многозначност, полифункционалност на естетическия знак). Надхвърляйки материалните си граници, условността обхваща явления, свързани с психическата природа, с нейните безсъзнателни движения и фантазии, интуитивни догадки.
Целта е да се отрази в рисунката атмосферата, характерна за душевността и индивидуалността на детето с цялата многопластовост на съзнанието му.
Възприятието е дълбоко повлияно от несъзнателното. Чрез организиране на съзнателните процеси може да се предизвикат несъзнателните. Условността е средство за преминаване от емпиричното познание към трансцеденталното. Децата се насочват към изображения с различна степен на условност. Навлизат в по-дълбоки сфери на действителността, което обогатява познанието им за нея. Извънлогичните връзки на явленията дават израз на истина, недостъпна за друг способ на познанието. Изразява се мисълта; предава се форма на духовното. Неща, които детето е преживяло, е способно да си ги представи. Би могло да се приеме, че особено важна основа за повишаване изразителността на рисунката е чувственият опит на децата. Изобразителната дейност трябва да им позволи да изразят живота на собственото си „аз“ с неговите конфликти, интереси, тревоги, да анализират преживяванията си, чувствайки вътрешна свобода в себеисразяването.
Според З. Фройд детето рисува това което преживява емоционално. Рисуването е форма за изразяване на изтласканите от съзнанието несъзнателни желания и влечения.
Така се осигурява безопасно разреждане на емоциите, които в други случаи или условия на подтискане биха били опасни. В рисунката детето загатва своето „Аз“; тя е израз на устойчивите емоционални състояния и половата идентичност на детето. Много от елементите й изразяват вижданията на детето за себе си.
Преувеличената фигура е знак за нереалистично висока самооценка, докато малките фигури могат да означават малоценност, ниска самооценка, тревожност или депресия.
Е. Копитц твърди, че фигурите отразяват отношението на детето към самото себе си и към значимите други. Според нея рисунката е повече отражение на емоционалните състояния, проявени „тук и сега“, а не толкова израз на устойчиви лични характеристики. (по Стаматов, Р., „Детска психология“, 2000 г.)
- рисунката отразява определени емоционални състояния и особено тези, които са значими за детето;
- пресъздаването на значимото съдържание е различно от незначимото и то има конкретни форми;
- рисунките на емоционално неуравновесените деца се различават от рисунките на емоционално уравновесените деца;
- отразяването на подтиснатите емоции дава възможност за тяхното разбиране и вземане на контрол върху тях;
В изобразителен план това означава, че емоционално значимите неща ще бъдат подчертаване в рисунките.
Терапията чрез рисунката се основава на идеята, че когато детето е насърчено да изрази своите чувства в рисунката, това може да има развиващ ефект.
Тази терапия има четири цели: катарзис, самопознание, комуникация и умения (майсторство). Катарзисът е идея, която развива Фройд. Тя се изразява в това, че обективизирането на подтиснатите чувства има терапевтичен ефект. Например дете, което е изразило своята злоба и прикривана враждебност към своя по-малък брат в рисунките, успява да се освободи от напрежението, породено от отрицателните чувства. (Стаматов, Р.,2000). Самопознанието изразява идеята, че рисуването дава възможност на детето да разбере своите чувства и да преодолее объркаността. Комуникацията отразява ситуациите, в които децата не желаят да говорят, много по-лесно изразяват своите преживявания в рисунките.
Децата могат да страдат, да преживяват болката от насилието, да изпитват срам и ужас, когато трябва да говорят за теми табу, да не могат да намерят подходящите думи, за да придадат своите преживявания.
Те могат да се страхуват да не бъдат наказани и затова да мълчат. Децата, на които им е било забранено да говорят, много по-лесно изразяват своите преживявания в рисунките. Умението отразява идеята, че след като детето започне да пресъздава определени преживявания, то ще придобие опит, който ще му помогне да постигне контрол върху тях. Причините за рисуването могат да се открият в потребността от активност и автономия. Детето ще съхрани интереса към рисуването, ако то удовлетворява чувството за можене, ако преодолее съпротивата на материала. Това обяснява защо детето се връща постоянно към един и същи теми и това връщане е задължително мотивирано от стремежа за непрекъснато изразяване на едно и също чувство. (Стаматов, Р., 2000)
Според Ж. Пиаже рисуването е символична дейност. Той разглежда рисуването като една от формите на прехода към символното мислене. Рисуването се доближава до играта , до колкото се разгръща като дейност заради самата дейност. Детето рисува заради самото рисуване.
В началото то рисува, за да преживее удоволствието от това, че може да оставя следа върху листа. Рисуването, както и играта, са дейности, с които се пресъздават значими неща. Играта и рисуването са разновидности на символната дейност и форми на „асимилиране“ на света. Детето може да изпитва желание да рисува, защото иска да постигне определено изображение. Правенето на картини създава удоволствие. Първите опити за рисуване са свързани с двигателно и визуално удоволствие, което децата изпитват. Двигателното удоволствие произтича от самите рисувателни движения, които детето извършва при пресъздаването на даденото съдържание, докато визуалното удоволствие е свързано с разглеждането на пресъздаването.
Детето изгражда изображенията, като използва определени базисни форми, опитвайки да постигне устойчивост, уравновесеност и завършеност на изобразяването.
Детското рисуване има символичен характер, който се изразява в обективирането на визуалното и емоционалното преживяване. (по Стаматов, Р., „Детска психология“, 2000)
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА
Описание на случая.
Александър е ученик във 2. клас. В училище има много приятели, но там прекарва по-малко време с тях. След учебните занимания детето посещава частна занималня, там се подготвя с учебния материал за следващия ден, а когато се справя бързо с домашните има достатъчно време за игра с приятели. Децата в занималнята са дружелюбно настроени, учат и се забавляват заедно. Александър с ентусиазъм разказва за всички свои съученици от занималнята. Детето се чувства добре в учебната среда, единствено среща затруднение в общуването с едно дете, което, според неговия разказ, не е добронамерено към него. Ученикът Христо проявява агресивно поведение към Алекс, често се е опитвал да посяга, като след това се оправдава, че всичко е на игра. Детето не желае да влиза в конфликт с Христо, дори не споделя с никого за неприятните инциденти в занималнята. Майката на Алекс разбира за станалото случайно от друго дете в занималнята, което е станало неволен свидетел на агресивните постъпки на Христо. Притеснена, жената моли за съдействие да бъдат приложени арт-терапевтични сесии на нейният син със цел да се успокои и спокойно да може да изрази това, което чувства и преживява.
Майката споделя, че Александър е много притеснително дете, често се страхува и рядко споделя проблемите си. Тя предпочита прилагането именно на арт-терапевтичните техники на детето, защото то много обича да рисува в свободното си време.
Смята, че чрез този метод нейният син ще може по достъпен начин да се отпусне, да релаксира и спокойно да разкаже това което е преживял в училище. Майката на Христо е много притеснена за своя син. Споделя, че Христо е прилагал неведнъж насилствено поведение върху Александър. Той е проблемно дете, което прилага насилие върху по лабилните деца в училище. След всяка проява на агресия любезно се извинявал за постъпката си и не след дълго случките се повтаряли отново и отново. Негативното отношение на Христо към Алекс е на отделни моменти. Понякога той се държи добре, друг път изпада в състояние на агресия и проявява физически и вербални атаки.
Притеснената майка споделя, че Александър е със заекване, което се активира на моменти.
Симптомите се появяват и изчезват, не са свързани с конкретния случай на конфликт. Но могат да се активизират, след преживяване на стрес. Алекс е много объркан от поведението на неговия съученик, не може да намери правилен подход в общуването си с него, чувства се дори объркан. Той не желае да прекъсва отношения помежду им и се държи добронамерено към него. Майката е на мнение, че детето има нужда от повече спокойствие и почивка. Понякога Алекс се чувства много напрегнат, получава силно главоболие, не може да понася силния шум от децата в занималня. Видимо притеснена и угрижена, майката на Алекс, споделя, че той е много чувствително дете, често се чувства наранен и обиден от нападките на неговия съученик. Старае се да избягва контакт с агресивните деца и не желае да влиза в пререкания с тях, но дълбоко преживява всяка тяхна лоша постъпка.
Смятам, че арт-терапевтичните методи биха повлияли много добре на Александър, защото арт-терапията дава възможност на чувствителни деца да изразят себе си по начин, по който не биха могли се изразят вербално. Творческият процес и себеизразяването чрез изкуството ще насърчат детето да разреши проблеми и конфликти, да развие личностни умения, както и да се пребори със стреса.
ОПИСАНИЕ НА СЕСИИТЕ
Сесия 1. Въвеждащо упражнение "Драсканици"
Име на детето: Александър
Възраст: 9 години
Упражнение “Драсканица“
Въвеждам детето в подготвяща творческа задача, с цел да опознае материалите с които ще работи и да се отпусне от напрежението. Задачата има за цел да изследва чувствата и емоциите на детето, когато рисува по този свободен начин. Александър приема това творческо предизвикателство с голям ентусиазъм. Упражнението е релаксиращо, развива въображението и креативността на детето.
Материали: хартия за рисуване, флумастери
Инструкции:
Насърчавам Алекс да направи драсканица със затворени очи. Работи се с два цвята. Казвам му да се забавлява, докато прави това и нека остави ръцете си да се движат накъдето пожелаят, спокойно, без напрежение. След това го подканвам да разгледа драсканицата от всички ъгли.
Време: 60 мин.
Описание на практическата работа: Рисунка 1.
Детето рисуваше със затворени очи, в едната си ръка държеше оранжев флумастер, а в другата – зелен. Целта на задачата беше детето да се отпусне и да опознае материалите с които ще работи и в следващите задачи. След тази задача детето пожела да направи още една рисунка, но този път да бъде с отворени очи и да наблюдава процеса на драскане.
Фигура 1. Драсканица
Фигура 2. Драсканица II
Детето рисуваше с отворени очи, използваше много цветове, енергично драскаше по листа. След като прекрати процеса на драскане то започна внимателно да разглежда своята рисунка.
Т. Има ли нещо в рисунката, което ти изглежда познато?
Детето подчертава със син флумастер образа на риба в десния ъгъл на рисунката, над рибата забелязва и палитра. В горния десен край очертава фигурата на птица, изобразена в профил.
Т. Коя част от рисунката те привлича най-много? – Птицата, която се опитва да лети.
Рисунка 3. Драсканица III
Рисунка 3. е последната рисунка от цикъла „драсканица“. В тази рисунка излезе наяве тревогата, която ученикът е преживял в училище. Детето следваше инструкциите и рисуваше със затворени очи, като в едната ръка държеше зелен флумастер, а в другата -оранжев. След като приключи процеса на драскане, следваше да наблюдава своята драсканица и да открие какво познато открива в рисунката си. Синият флумастер служеше да изведе основните фигури на преден план. Фигурата, разположена на преден план, е на агресивното момче (Христо), което си позволява да посяга на децата,включително и на Александър.
Алекс разказва за травматична случка, която е преживял преди 2-3 месеца в училище с неговия съученик, който е изобразен като основната фигура в рисунката.
Момчето било съборено на земята с притисната към пода глава, след което побойникът е нанасял последователни удари в областта на главата. Фигурата на лице, изобразено от ляво на централната фигура, е на защитника на побойника. Според разказа на детето защитникът е този, който му помага за да осъществи лошите си планове, той е негов приятел и винаги му пази гърба, когато се налага.
Третата, последна фигура в рисунката е на образа на детето, разположен плътно в левия ъгъл.
Алекс обяснява, че се чувствал много тъжен, когато е бил притиснат от двамата побойника. Фигурата представлява намръщено човече, притиснато в ъгъла.
След споделената история Алекс казва, че е преживял случката и не изпитва вече страх от двамата му съученика. Не желае да влиза в контакт с тези деца и винаги е предпазливо настроен към тях. Според майката детето на този етап се чувства спокойно, защото знае, че има подкрепата на своите родители и след това на преподавателите в занималнята, които са взели нужните мерки.
Сесия 2. Упражнение „Моделирай своето чудовище“
Материали:
глина, инструменти за моделиране.
Инструкции:
Предлагам на детето да се отпусне и да експериментира с глината, първо да я усеща и докосва, след това да моделира своето „чудовище“. Разяснявам значението на „чудовището“, както то се използва в контекста на този проект. Чрез тази задача давам възможност на детето да проектира чувствата и страховете си върху скулптурата. Да изрази своята емоционалност и да се освободи от напрежението.
Целите в задачата включват разрешаване на проблеми и придобиване на по-голямо себеосъзнаване.
Време: 60 мин.
Задавам следните въпроси:
Какво е твоето чудовище?
Можеш ли да опишеш какво представлява то? Къде живее?
Какво символизира твоето чудовище?
Описание на практическата работа:
Александър с интерес се наслаждава на глината, като я мачка с ръце. Споделя че много харесва усещането от студената глина. Разделя материала на две части, като образува две големи топки. Взима едната топка глина и започва да работи по задачата.
Докато работи с глината Александър разказва, че неговото чудовище е върколак. Описва чудовището като голям кръвожаден върколак с големи зъби и нокти, има червени очи, които светят в тъмното. Детето споделя за страха си от тъмното, а върколакът живее в тъмнината. Символ на тъмнината е върколакът. На въпроса къде си представя, че живее неговия страх, детето отговаря, че страхът му живее в изгоряла черна гора. След като образът на върколака е изграден напълно, какво искаш да направиш с него?
Детето отговаря, че иска да унищожи своя страх завинаги, и той никога повече да не съществува.
Въвеждам детето в следващия етап от задачата по ”унищожаване на чудовището.“
С голямо удоволствие се приема последния етап от премахването на страха. Алекс енергично разкъсва с ножа чудовището на парчета, след това с юмруци прави скулптурата на пихтия. Разпитвам го за неговите чувства в момента, когато прави това, той с охота споделя, че се чувства освободен и доволен, изпълнен с енергия и спокоен защото вярва, че чудовището няма да се върне никога повече.
Смятам, че задачата е повлияла положително на Алекс, той опозна своя страх след като го материализира от глина, а след това се освободи от него, чрез ритуала на унищожаването.
Сесия: 3. Упражнение „Нарисувай себе си като животно“
Материали: хартия за рисуване, маслени пастели,
флумастери.
Инструкции: Моля детето да нарисува себе си като животно.
На какво животно се оприличаваш?
Като какво животно виждаш себе си?
Целта на задачата е да се изследват желанията и потребностите на детето. Фокусът е върху вида на нарисуваното животно и причините да бъде избрано.
Време: 60 мин.
Описание на практическата работа:
Александър, без да се замисля много, започва да рисува животното, с което се оприличава. Избира да изобрази себе си като кръвожаден вълк. На въпроса защо оприличава себе си на вълк дето отговаря, че вълкът е силен и умен и никой не може да му навреди. Силният вълк е водач на глутницата. Детето споделя своето желание да види себе си като силен водач. След като рисунката е готова, Алекс проявява желание да направи още една на същата тема. Този път избира да изобрази себе си като лъв. Образът, който пресъздава, е бърз и ясен, с точни и конкретни линии изгражда енергично своя персонаж. Алекс избира и втория образ за да оприличи себе си като хищник.
Детето разказва, че харесва лъва, защото той е царят на животните, освен това смята, че лъвовете са много красиви и силни животни.
И двата избрани персонажа в задачата са на хищни животни. Според разказа на Александър той проектира своя образ на хищно животно, воден от желанието да види себе си като силен и важен човек, който умее да се защитава в обществото.
Сесия: 4. Упражнение I „Очертаване на дланта“
Материали:
хартия за рисуване, флумастери, моливи и т.н.
Инструкции:
Моля Александър да очертае дланта си върху лист хартия, след това да нарисува какво вижда върху дланта на ръката си.
Целта на тази задача е да се изследват желанията и стремежите на детето.
Време: 60 мин.
Т. Можеш ли да ми разкажеш какво виждаш върху дланта си?
– Има вени. Вените имат различни емоции. Номер 63 е състезателен номер.
Т. Тази длан има ли някакви вълшебни способности?
– Да има.
Т. Какви са те?
– Когато докосне някой, той да стане щастлив.
Т. Какво би променил, ако имаш вълшебна длан?
– Искам да правя хората щастливи, и те мен.
Т. С какво друго е различна тази длан?
– Хората имат само сини вени, моята длан има различни вени; червени-весел, сини-тъжен; зелени-срамежлив.
Т. Разкажи ми какво си нарисувал върху пръстите на своята длан?
– Има звезди. Слънцето е най-голямата звезда. Искам винаги да грее слънце.
Материали: флумастери, маслени пастели, хартия за рисуване.Описание на практическата работа:
В това упражнение подканвам Алекс да нарисува свое желание.
Какво е твоето желание?
Има ли нещо от което имаш нужда?
Детето веднага започва да споделя, че най-много желае да има машина на времето.
Подканвам да ми разкаже повече за тази машина на времето, и какво би променил, ако има такава вълшебна машина. Изобразената машина на времето е вдъхновена от телевизионна игра, която Алекс обича да играе. Докато довършва своята рисунка Алекс разказва, че е изобразил портал към друго измерение, чрез него той може да променя ситуации, които не желае да се случват в неговия живот. Ако е направил някоя грешка или беля, лесно може да промени събитията чрез неговата машина на времето. Питам детето има ли нещо конкретно, за което се сеща в момента, което желае да промени веднага. Без да се замисля много детето напомня за своя съученик (Христо), който иска никога да не е познавал.
Сесия: 5. Упражнение „Нарисувай някого, който те кара да се чувстваш зле“.
Материали:
хартия за рисуване, маслени пастели, флумастери, сив молив, стикери за залепяне на съобщение.
Инструкции:
Нарисувай някого, който те кара да се чувстваш зле.
Дискусията се фокусира върху споделяне на безпокойството.
Целта на задачата е да провокирам детето да изрази своите чувства и емоции.
Време: 60 мин.
Описание на практическата работа:
В тази сесия Алекс решава да нарисува двама свои съученици, които според него са най-лошите и агресивни момчета, които познава. Воден от негативните си чувства и преживявания той започва да изобразява първата фигура на дявол, разположена от дясно на листа. Рисувайки детето разказва, че това е неговия съученик Христо, когото вижда в образа на лукав дявол. Вляво разполага втора, по-малка фигура на друго момче, с което има пререкания в училище.
Подканвам Алекс да ми разкаже повече за двата персонажа в неговата рисунка.
Първата фигура на Христо е изобразена по-голяма, защото той се мисли за много важен. Очите му са големи и мисли само за пари. На главата си има изобразени рога, защото е лош и лукав. Алекс продължава своя разказ по втората фигура, която е на неговия съученик Йоан. Йоан е изобразен натъжен, защото много завижда, затова е изобразен със сълзи. Има големи уши, защото не слуша и носът му е голям,защото много лъже. Алекс добавя, че и двамата са изключително агресивни и враждебни деца. Често се сбиват с другите деца дори и без причина. Обичат да тормозят и да всяват страх сред другите.
Докато изгражда рисунката Алекс е много напрегнат, рисува с резки,накъсани линии по листа.
След като рисунката е завършена напълно, подавам на Алекс самозалепващи стикери за съобщения, като му предлагам да залепи на всеки образ до главата и да нарисува вътре в стикера какви са техните мисли или чувства. Алекс се развесели и прие по забавен начин последния етап от задачата. До главата на Христо залепи стикер и нарисува автомобил, а от другата страна нарисува как той си мисли за пари. Неговите мисли свързва с алчност, а поведението му за агресивно. Над фигурата на Йоан той поставя стикер с образа на намръщено човече, което изразява като завист и злонамереност.
Сесия: 6. Упражнение „Нарисувай се самоуверен“
Материали:
хартия за рисуване, флумастери, сив молив, самозалепващи стикери за съобщения.
Инструкции:
Нарисувай себе си в ситуация, в която си действал самоуверено. Дискусията се фокусира върху това какво означава да бъдеш самоуверен и как това качество се различава от това да бъдеш агресивен или пасивен. Целта на задачата е да се изследват чувствата и
емоциите. Да се изследват начини, чрез които детето да стане по-самоуверено и да придобие повече контрол над живота си.
Време: 60 мин.
Описание на практическата работа:
Алекс приема задачата с ентусиазъм, беше необходимо първо да разясня значението на думата „самоуверен“. Развълнуван споделя, че си представя себе си голям и мускулест, а неговия съученик Христо е много дребен спрямо него. Подканям Алекс да изобрази всичко, което си представя. Александър започва да рисува своята рисунка с бързи щрихи. Избира да рисува със сив молив, след това акцентира с флумастери. Рисунката изгражда бързо и смело, с ясна цел и идея. Първо изобразява своята фигура на голям и силен мъж, доволен с усмивка , след това добавя дребната и тъжна фигурата на Христо.
Приключва с рисунката много развеселен и доволен.
Питам го за неговите чувства в момента и затова какво послание иска да изпрати на Христо. Алекс споделя, че харесва чувството да бъдеш самоуверен, да бъдеш смел и да се изправиш пред някой, който те е нагрубявал. Желанието му е да бъде самоуверен да има самочувствие и да не позволява на другите да го обиждат. Посланието което Алекс остави на Христо написано на листче за съобщение гласи:
„Слушай Христо, повече не съм ти приятел и точка по въпроса“.
Т. Как се чувстваш сега, след като прекрати приятелството си с Христо? – Чувствам се много добре, олекна ми, трябваше да го направя отдавна.
Т. Това ли е всичко, което искаше да кажеш на Христо?
– Да, много исках да му кажа тези думи, но все не успявах.
Т. Можеш ли сега да ги изречеш пред него когато се срещнете?
– Да, вече не се страхувам! Т. Чувстваш ли се по-уверен?
– Да.
Сесия: 7. Упражнение „Нарисувай твой личен остров“
Материали:
хартия за рисуване, моливи, маслени пастели, флумастери
Инструкции:
Нарисувай твой личен остров, така, както си го представяш в мечтите ти. Целите включват фокусиране, центриране, решаване на проблеми, както и изразяване на чувства и емоции.
Време: 60 мин.
Описание на практическата работа:
Александър решително очертава границите на своя остров с молив. След като изгради основната позиция на острова, добави около него вода със син маслен пастел. Вътре в острова рисува с флумастери, изгражда бързо елементите в него. Първо нарисува палми, които разполага стереотипно в права линия, след това добавя летящо животно и птици в небето. Накрая, когато почти е приключил с рисунката, добавя риби във водата. Подканвам Алекс да ми разкаже повече за острова.
Т. Разкажи ми повече за твоя остров, какъв вид е той?
– Моят остров е екзотичен и красив, много шантав има странни риби и летящи животни.
Т. От какви хора е обитаван твоят остров?
– В него живеят само добри хора – стари, млади и много деца.
Т. От какви животни е обитаван острова?
– Летящи прасета, летящи захарни бастунчета и птици.
Т. Има ли забрани в острова. Какви са те?
– Да има. В острова е забранено за лоши и агресивни хора, забранени са всякакви оръжия. Т. Защо в острова има летящи животни?
– Защото островът е шантав. Аз обичам да има летящи неща, и аз искам да летя.
Т. С какво средство може да се стигне до твоят остров?
– Само с криле!
Сесия: 8. Упражнение „Нарисувай нещо/някой, което/който те кара да се смееш“
Материали:
хартия за рисуване, моливи, маслени пастели, флумастери
Инструкции:
Нарисувай нещо или някой, който те кара да се смееш.
Целта на задачата е да се изследва смеха, като средство за облекчаване на стреса и за забавление. Изграждане на усещане за безопасност.
Време: 60 мин.
Въвеждам детето в задачата, като задавам следните въпроси:
Какво те кара да се да се чувстваш добре? Има ли нещо, което те кара да се смееш? Кое те развеселява, когато си тъжен?
Описание на практическата работа:
Детето решава да нарисува образа на своята майка (Фигура 14). Разказва, че единствено тя може да го успокои и развесели, когато се чувства тъжен. Рисунката е изградена първо със сив молив, след това с маслени пастели. Детето акцентира на зелената дреха, изобразява оранжева лисица и с усмивка добавя, че неговата майка харесва лисици. Докато рисува образа на своята майка, детето е спокойно и усмихнато. Александър бързо и решително нарисува своята рисунка, затова в останалото време от сесията му предлагам втора допълнителна задача.
Задача 2.
„Направи подарък за твоята майка“
Материали:
цветен пластилин, инструменти за моделиране.
Описание на практическата работа:
В тази задача детето избира да работи с пластилин. Започва сръчно да моделира подаръка за своята майка. Изгражда красиво триизмерно цвете (Фигура 15). Детето без колебание решава да изработи цвете, защото знае, че неговата майка обича цветя и така ще я зарадва. Цветето е моделирано от 5 цвята пластилин, за дръжката е използван молив, който служи за и основа.
Сесия: 9. Упражнение „Моделирай семейството си като животни“
Материали:
глина, инструменти за моделиране.
Инструкции:
„Моделирай от глина своето семейство като животни, така, както си ги представяш в твоята фантазия. “
Целта на задачата е да се изследват чувствата и емоциите на детето. Насърчаване на детето да споделя конкретни преживявания във взаимоотношенията в средата, в която живее.
Време: 60 мин.
Описание на практичната работа:
Насърчавам детето да моделира от глина своето семейство, като животни. Детето приема задачата с голям интерес. Веднага има изградени идеи как да пресъздаде своето семейство. Първо започва да моделира фигурата на главата на семейството, неговия баща, разположен в средата (фигура 12). Бащата е изграден в образа на мечка. След това се насочва към втория персонаж в задачата, неговата майка в образа на леопард (вляво). Накрая преминава към последната фигура в семейството, изобразявайки своя образ като малко лъвче (вдясно). Решително и без да се затруднява изгражда всеки елемент.
Глината въздейства изключително добре на детето и то се чувства спокойно и уверено по време на работа.
Александър разказва с ентусиазъм за членовете на своето семейство. Споделя, че много обича семейството си и се чувства уютно в своя дом. Алекс споделя с любов за баща си, че той е много добър и грижовен мечок, затова го моделира като мечка. Майка му представя в образа на леопард защото е красива и грижовна майка, понякога е строга с него, но той не се сърди. Изгражда своя образ като малко лъвче, защото харесва лъвовете и знае, че когато порасне ще бъде голям и силен лъв.
Сесия: 10 Упражнение „Този, който ще ти помогне“
Материали:
два листа хартия, ножица, лепило, цветни флумастери, маслени пастели
Инструкции:
Въвеждам детето в задачата, като го насърчавам да си представи, че минава покрай един прозорец. От другата страна на прозореца вижда някого, който и да е – който ще му помогне да промени нещо в живота си. С първия лист хартия – създай прозорец, с помощта на ножици така, че листът да се отвори. На втория лист хартия – нарисувай този, който би ти помогнал. След това внимателно постави двата листа един върху друг така, че когато прозорецът се отваря, помагащият да се вижда. Залепи двата листа с лепило така, че прозорецът да отвежда до помагащия герой. Целта на задачата е да се изследват чувствата и емоциите на детето, свързани с важен за него човек. Да се създаде усещане за спокойствие и хармония.
Време: 60 мин.
Кой е помагащият герой в твоята рисунка? С какво този човек е специален за теб? Какво този човек е променил в живота ти? Как този човек те кара да се чувстваш? Какво би казал на този човек?
Описание на практическата част:
Детето изгражда рисунката с маслени пастели и флумастери. Първо, с помощта на терапевта, изрязва прозорец с две крила, след това рисува образа в него. Детето полага много старание, изгражда всеки образ много детайлно. Под прозорците с розови завеси има богато изобразени саксии със цветя. Алекс споделя, че неговата баба много обича да отглежда цветя. Цялата къща на село е в най-различни цветя, за които тя полага много грижи. Първо в прозореца Александър изобразява образа на своята баба. Тя е много специална жена за него защото винаги го разбира, дава му съвети, помага му да се справя,когато изпитва трудности. Детето споделя за баба си, че е много мъдра и се опитва да го предпази от грешките, които тя е допускала когато е била млада.
Неговата баба го кара да се чувства винаги спокоен, усмихнат и весел, тя го забавлява с разнообразни игри, разказва му интересни истории . Алекс споделя, че си почива най-добре когато е на гости при нея.
На последния въпрос Алекс отговаря, че много обича баба си и винаги ще бъде до нея!
Сесия: 11 Упражнение „Като какъв супер герой виждаш себе си?“
Материали:
хартия, цветни флумастери и моливи.Инструкции:
Въвеждам детето в задачата, като задавам следните въпроси: На кой супер герой оприличава себе си?
Какви качества притежава неговия супер герой и какво би могъл да промени с тях?
Как този герой рефлектира с неговата личност?
Целта на задачата е да се изследва стремежите и желанията на детето.
Време: 60 мин.
Описание на практичната работа:
Александър, привлечен от задачата, избира да пресъздаде герой от играта „Легенди за чудовища“. Споделя за неговото хоби да играе на компютърни игри в свободното си време. Неговият герой представлява рицар на светлината и притежава вълшебни диаманти, с които може да създаде щитове и брони. Има изобразен диамантен меч в ръката с който отблъсква ударите на противника. Рисунката е изградена прецизно и с много детайли. Детето свързва своя образ с рицаря защото е здрав и добър.
Сесия: 12. Упражнение „Успокояващи геометрични мандали“
Материали: дървени елементи за рисуване на мандали, хартия за рисуване, моливи, маслени пастели, флумастери.
Инструкции:
Избери си елемент по твой избор, за да създадеш геометрична мандала, трябва да избереш един или два елемента, които поставяш в основния модул. Първо поставяш един елемент, който очертаваш, като редуваш всяка една от страните му, след това може да комбинираш и с втори елемент. Оцвети като комбинираш цветове по свой избор. Целта на задачата е успокояваща и релаксираща. Съсредоточавайки се върху задачата детето релаксира, рисувайки различни геометрични мандали.
Време: 90 мин.
Описание на практическата работа:
Тази задача е по-различна от всички прилагани дотук, затова сесията продължи два дена с продължителност на всяка сесия 90 минути. Разполагаме с дървена игра за рисуване на мандали с различни елементи, които образуват интересни геометрични форми. Играта действа много развиващо и релаксиращо, защото първо детето създава мандалата, като завърта всяка страна на елемента в основата, след това може да комбинира с различни елементи от играта (Фигура 20). Накрая готовата мандала се оцветява по избор на детето. Александър беше много впечатлен, когато му казах, че днес задачата ще бъде по-различна и ще работим с мандали, които сам ще създаде. Първо показах нагледно как се работи с модулите на играта. След като интереса му вече беше провокиран, той нямаше търпение да започне сам да изгражда своята геометрична мандала.
Алекс постави голям лист хартия под основния модул, след това добави първия елемент и очерта с молив неговите контури.
Повтори процедурата с всичките осем страни на елемента. След като погледна крайния резултат реши да добави и друг елемент, за да получи по интересни форми. Накрая, доволен от резултата, оцвети много старателно мандалата с флумастери. Докато рисуваше, детето беше много съсредоточено, съзнанието му беше изцяло погълнато от задачата, не задаваше никакви въпроси, интересуваше се само от крайния резултат. Когато завърши мандалата цветово ме помоли да направи още една. В рамките на една сесия Алекс нарисува и оцвети две мандали. Свободната задача за създаване на мандали му допадна изключително много и сподели, че се чувства много спокоен докато рисува и оцветява.
Завършихме заниманието с още една, последна сесия, в която Алекс нарисува още две мандали.
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Много автори подчертават ценността на арт-терапията при работата с деца и юноши, станали жертви на агресивни прояви. Това е свързано с характера на невербална експресия по време на арт-терапевтичните сесии, което позволява да се отработят сложни чувства. Изобразителната дейност сама по себе си може да бъде мощен психотерапевтичен фактор. Тя допуска най-различни форми и начини за боравене с художествените материали. Едни от тях позволяват да се постигне седативен ефект,снемайки емоционалното напрежение и успокояване. Други позволяват да се преработи травматичен опит, достигайки контрол върху него. Рисунката е фотография на детската душа. Много често чрез нея детето изпраща сигнал към близкото си социално обкръжение, който съдържа информация за това, какво преживява, чувства, обича и желае.
Преносът на чувства на детето върху изобразителния материал и образите прави арт-терапевтичния процес по-безопасен в психологически и физически план и за двете страни.
Предоставя допълнителна възможност за рефлексия и когнитивна преработка на травматичния опит с опорна точка върху метафората и средствата на символическия дискурс. Приложената практическа работа потвърждава заложената в началото хипотеза: Арт-терапията оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние, тя е подходящ терапевтичен метод при работа с деца, които са преживели насилие, защото е силно подкрепящ метод за изразяване и изграждане на доверие между терапевт и пациент.
Правилният подход и благоприятните условия при заниманията с арт-терапия влияят положително на развитието на личността на детето.
Поднесена по подходящ начин, арт-терапията се възприема като ново, интересно занимание, което разгръща възможностите на детето за идентифициране и справяне с болезнените емоции и преживявания. Само в рамките на два месеца, в които се проведоха арт терапевтичните сесии, се забеляза изключително подобрение в психическото състояние и поведение на детето. След всяка следваща сесия детето се чувстваше по-спокойно и уверено в общуването. Откровенно споделяше всички свои чувства и емоции по време на рисуване и придоби повече увереност. Арт-терапевтичните методи позволяват на детето да се чувства неосъждано и прието по индиректен начин – чрез безусловното приемане на творческия продукт, създаден от него. Това има силен лечебен ефект и действа изключително насърчаващо по отношение на увереността, доверието и адаптацията.
Арт-терапията дава възможност на детето да изрази себе си по начин, по който не може, когато говори или действа. Творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помогна на детето да разреши проблеми и конфликти, да развие личностни умения, да контролира поведението си и да се пребори със стреса.
Смятам, че арт-терапевтичните методи повлияха положително, зареждайки с голям емоционален заряд – удовлетворение, радост и повишено самочувствие. Арт-терапията е много подходящ и препоръчителен метод при деца, станали жертва на агресивни прояви – тя е едно прекрасно средство именно защото позволява по мек и безопасен начин на детето да разкрие душата си и да разкаже своята история.
Автор: Йорданка Порязова
therapycenter.bg
Използвани литературни източници
- Алексиева, Ем., „Рисунките в психологическото изследване на личността“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000 г.;
- Бакълтър, С., “Практическа арт-терапия“, Център за психосоциална подкрепа,2010
- Дарли, С. Хийт, У. „Експресивна арт терапия“ изд. „Център за психосоциална подкрепа“ София, 2013;
- Занков, О., „Изобразителните дейности за развитието на емоционалните преживявания“ сп. „Предучилищно възпитание“ No 8, 1996 г., с. 7-10;
- Иларионова, М., „Езикът на детската рисунка“, сп. „Специална педагогика“, No4, 1999 г., с. 13-14, 35-49;
- Копытин, А.,“Арт-Терапия жертв насилия“, Психотерапия, Москва, 2009.
- Караджова, К., Щерева, Д., „Алтернативни средства за въздействия при деца с умствена изостаналост“, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София 2009 г.;
- Левкова, И., Психология на развитието, 2003г., с. 62.
- Маркова, Д., „Изобразителното изкуство като терапия“, изд. „Миниатюра“, Пловдив, 2001 г.;
- Маринова, Д., Ръководство за изследване на детето – I част, изд. „Веда Словена-Ж.Г.“, София, 2000 г.;
- Мухина, В., „Изобразителната дейност на детето като форма на усвояване на социалния опит“, издателство „Народна просвета“, София, 1985 г.;
- Попов, Т., „Терапия и профилактика чрез изкуство“, изд. „Образование“, София, 2014 г.;
- Стаматов, Р., „Детска психология“, издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2000г.;18. Фройд, З. ,,Детската душа”, С, Евразия, 1993
- Фройд, З. ,,Психология на сексуалността”, С. Хр. Ботев, 1991