Усмивката

Едно малко момченце много искало да срещне Бог.

То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и вода и тръгнало на своето пътешествие.
Когато изминало три-четири пресечки, се почувствало малко уморено и решило да поседне за малко в близкия парк. Момченцето видяло един възрастен човек, който седял на една пейка и наблюдавал гълъбите. То седнало до него на пейката и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. Предложило на човека един от сандвичите си. Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова мила и нежна, че момчето поискало да я види отново и предложило на стареца от водата си. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед – яли, гледали гълъбите и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Започнало да се смрачава. Момчето осъзнало, че е много уморено и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Малко по-късно, когато момчето отворило вратата на дома си, майка му учудено го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво?

Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му и попитал:

“Татко, какво те направи толкова щастлив?”

Бащата отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли,

Той е много по-млад, отколкото очаквах.”