Къде се ражда любовта
Един красив момък дълги години бродил и се скитал по всички краища на света, за да намери любовта. Но никъде не я открил. Накрая, уморен и отегчен след дългото скитане, той се върнал в родината си. Прибрал се тъжен в родното си селце и затова не бързал да се срещне с неговите роднини и старите си приятели, а решил първо да се разходи в близката планина. Било пролет с прекрасен слънчев ден, синьо небе, зелени гори и поляни с благоуханни цветя. Във въздуха танцували красиви пеперуди и цялата планина се огласяла от прекрасни птичи-песни, но той крачил нагоре по стръмните пътеки, без да обръща никакво внимание на тази неописуема красота. Така, обладан от тъжните си мисли за изгубените и пропилени години, младият мъж неусетно се изкатерил до подножието на най-високия планински връх и там видял малка дървена хижа. Пред хижата седял белобрад старец, който го поканил да си поприказват на чаша билков чай.
– Толкова си млад, а ми изглеждаш много тъжен и уморен. Защо носиш тази тъга в себе си? – попитал старецът и младият мъж му разказал за липсата на любов в живота му и за дългите си терзания.
– Къде се роди твоята тъга, синко? – усмихнал се мъдрият старец.
– Разбира се, че в мен се е родила! – веднага отговорил младият мъж.
– Може ли да ми покажеш, къде точно се роди?
– Ето тук! – сложил ръката върху гърдите си младежът. – Точно там ще се роди и любовта, за която тъгуваш!
– усмихнато продължил старецът. – Кога ще се роди? Това зависи само от теб! И знай, че тогава тъгата ще си отиде, защото там няма място и за двете.
Всеки човек сам избира какво да носи в сърцето си!