Сподели

Страхът е важна част от човешкия живот, той има защитна функция и може да е от значение за оцеляването на човека.

Страховете в детска възраст също са част от това, децата ни в крайна сметка трупат траен опит и чувството за страх ги кара да бъдат внимателни по отношение на новото и непознатото. Страхът е нормално усещане във всеки етап от живота на човека. Той започва с раждането и с обичайния бебешки „страх от непознати“ около осмия месец, когато детето за първи път започва да различава лицата около него. По-късно идват страховете от раздяла и реални страхове като тези от тъмната стая, от буря и непознати животни, страх от насилствен контрол, от болест и смърт, от отхвърляне, потискане, злополуки, катастрофи и т.н. до страх от провал и екзистенциален страх.

Страхът никога не изчезва напълно, той се възприема относително на базата на натрупания опит, понякога човек стига до заключението: „Никога вече няма да правя така“.

Ключът за страховете на децата ни често се крие в страховете на нас, родителите.

В наши дни много от нашите деца още от детската градина, а по-късно и в училището, се намират под голям натиск от страна на родителите както и на другите деца, придружен със съответния голям страх от провал. Отношението на родителите към детето често се определя чрез очакваното постижение, предава се прекалено голямо значение на оценките в училище, популярността се увеличава с „послушанието“ на детето, със спазването на домашните правила и т.н. Лошото идва, когато вследствие на този натиск се появяват психосоматични заболявания. Всички познаваме усещането, когато дишането ни е учестено, без нужда непрекъснато ни се ходи до тоалетна и ни облива студена пот.

При състояние на страх в кръвта нахлува адреналин; когато неговият приток се засилва и няма отдушник, могат да се развият психосоматични симптоми, а децата усещат тогава болка, без да има физическа причина.

В резултат на това могат да се появят прекалена бдителност, нарушения в съня, дневна умора и смущения в концентрацията; тези симптоми могат преди изпити да ескалират до колапс. На езика на тялото страхът най-напред се появява с отпускане на раменете и повърхностно дишане или други силни физически напрежения. Любима стратегия за разтоварване е яденето, така, че, моля, не измествайте неприятните чувства със сладко „възнаграждение“.

Страхът е част от живота; всички родители трябва да си поставят за цел да приемат предизвикателството страх и да търсят решение за преодоляването му.

Децата имат право на своите чувства, включително и на отрицателни, които ние, родителите, понякога понасяме твърде тежко. И за двете страни в този случай са полезни разговорите между родители и деца.

На първо място запазете спокойствие: прекалено закриляни деца и такива, пред които се поставят непосилни изисквания, трудно развиват здравословно отношение към обкръжението си и към своето тяло. Знае се, че деца, които не са се научили да се справят със своите трудности, по-късно търсят други крайни преживявания и са силно застрашени от пристрастяване (от развиване на зависимости).

При страхови разстройства трябва да се вземе под внимание и гледането на телевизия. Игрови конзоли, компютри и телевизия изместват приятелството и съвместните игри. Те предизвикват емоции без диалог, напрежение без отдушник.

Много по-здравословна е играта с приятели или с братя и сестри и най-вече движението на чист въздух – така от само себе си следва разтоварване от напрежението.

Много подходящи и препоръчителни са също и рисуването или други дейности, свързани с изобразителното изкуство, също и пеенето или изучаването на музикален инструмент.

При работата без думи човек има особен вид душевно преживяване.

От помощ за децата ни са също вечерните ритуали и вечерята заедно. Тогава могат да се обсъдят спокойно дневните преживявания – въздържайте се от продължителни критични оценки, защото детето ще се затвори в себе си, ако получава само критики. За предпочитане е да се смеете заедно на забавни случки през деня – но не на фона на работещия телевизор. Вечерния ритуал преди заспиване при по-малките деца може да завърши с разказване на приказка, четене от книжка, молитва или песничка. Всичко това ще помогне на детето ви да се справи конструктивно със страховете през деня , да научи необходимото от тях и да ги преодолее без големи физически проблеми. В най-различни области могат да се открият помощни средства в тежки случаи.

За всяка терапия първата крачка е да се установи за каква форма на страх става дума. Така например, човек може да се научи на креативен подход към страха, като се постави в ситуациите, които предизвикват страх и научи, че те могат да бъдат овладени.

Важна функция като базисно лечение имат биохимията на д-р Шуслер и лечението за елиминиране на киселините. За активирането на обмяната на веществата допринасят вегетарианската, пълноценна храна и специални мерки за засилване на метаболизма.

За подпомагане на лечението на детския страх се препоръчват:

Шуслерова сол 11 силицея D12, но също натриум хлоратум D6.

 

Цветните есенции на д-р Бах са също много подходящи при страхове и тревожни разстройства. Може да бъде подбрана подходящата комбинация от есенции, която да подпомогне възстановяването на психическото състояние на детето.

Подходящи есенции са: Aspen – ако детето се страхува да си легне само, Hornbeamза умствено уморени деца оплакващи се от главоболие – добре действа компрес върху очите за сваляне на напрежението, Mimulus при стеснителни деца и имат реални страхове– височини, куче, котка и др. заеква от страх. Добро средство при алергия. Mustard – събуждат се с „надвиснал черен облак“ без да знаят защо, тъжни и депресирани деца, Red Chestnut – при Едипов комплекс, страх от изоставяне, Rock Rose – при панически и ужасяващ страх, нощни кошмари и др. Важно е да се анализират внимателно и подберат подходящите есенции за всеки индивидуален случай.

При необходимост се препоръчва също системна семейна терапия. При тази терапия родителите имат възможност да намерят решение за преодоляване на страхове вътре в семейството.

Не се страхувайте да приемете терапевтична помощ и подкрепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

  • „Шуслерови соли за деца“, Графиня Ангелика Волфскийл фон Райхенберг, София 2014
  • Барбара Мацарела, „Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията“, „Изток-Запад“, 2003