Специфични методи в говорната терапия

Специфични методи, използвани в говорната терапия

 

В говорната терапия са създадени специални методи (техники)

за преодоляване на говорните нарушения

Такъв метод е дъвкателната техника на Фрьошелс, препоръчвана от него за подобряване качествата на гласа на деца с нарушен слух, която се използва и при говорни нарушения с друга етиология.

Основава се на това, че кинестичните усещания, свързани с предъвкването, помагат за нормализиране на гласовата функция. Дъвкателните движения се извършват след поемане на въздух при леко отворена уста, енергично, като през това време трябва добре да се усещат движенията на езика.

Имитирайки дъвкателни движения на логопеда, пациентът се учи да говори, докато дъвче, като си представя, че яде ябълка (упражнението не се прави с истинска храна или дъвка!).

Дъвчейки, той не повтаря монотонно няколко звука, а произнася различни звукове, думи, фрази, стихове. Това е т. нар. „вокализирано дъвкане“, което се упражнява без напрягане на гласа и помага за намаляване на хиперназалността, твърдата гласова атака, спазмите на говорната мускулатура. Техниката може да се използва с различни цели, например промени в силата и височината на гласа – първата сричка или дума се произнася тихо, а после сричка по сричка или дума по дума се увеличава височината на гласа и обратно.

Друг специален метод за въздействие над говорната патология, най-вече за преодоляване на нарушенията на гласа и на речевата плавност, е негативната практика.

Тя представлява съзнателно произвеждане и подчертаване на нежелателни говорни навици, на базата на което те се поставят под контрол и започват да се избягват. Негативната практика се прилага, когато вече има изградени до някаква степен адекватни говорни умения, така че е възможно да се демонстрира правилен и неправилен собствен говор и да се направи пряко сравнение между тях. В игрова форма това се постига чрез игри с кукли, при които се имитират съзнателно различни гласове – например напрегнат и спокоен, прекалено висок и нормално висок глас. Продукцията може да се запише и прослушва. Възможно е за задача да се постави редуване на плавен говор и заекване, на бърз и бавен по темп говор и пр. , като упражненията се изпълняват не само под слухов контрол, а и под визуален, пред огледалото.

Други методи за усвояване на адекватни говорни умения, са следването на зададена схема от правила и воденето на дневник.

 Правилата съдържат начините за поетапно усвояване на навици за произвеждане на качествена устна реч и са в утвърждаваща форма. Например за подобряване на темпа на речта се предлагат серия упражнения, включително бързо и бавно изговаряне на говорни отрязъци, и водене на разговор с различен говорен темп, като упражненията се съпътстват от изискване да се следва десетстепенна схема.

При воденето на дневник се отбелязват собствените постижения или дневникът е своеобразен отчет на постигнатите говорни умения.

Чрез самонаблюдение лицето с говорно нарушение се приучава да отчита в кои ситуации и под влияние на какви фактори речта му се влошава. Влошаването на качествата на речта под въздействието на външни , средови фактори, е много изразено при заекващите, чиято тревожност се засилва в определени ситуации, особено такива, при които трябва да се даде бърз отговор на въпрос или се налага по-емоционална реакция на определен дразнител.

Те се нуждаят от стратегии за адекватно реагиране в такива случаи. За тази цел се предлага методът на т. нар. йерархичен анализ на говорните ситуации.

Поставя се задачата да се опишат в градация, като се очертаят повече и по-малко трудните ситуации. Съвместно с логопеда се вземат решения как да се намали тревожността под въздействие на негативните външни ефекти. Съставя се скала за самооценяване на тревожността. Лицето с нарушен говор трябва да постави оценка нула на състоянието на абсолютен покой и оттам нататък да си представи различни ситуации, предизвикващи безпокойство в него, и да ги оцени с цифри до 100. След това в клинични условия се възпроизвеждат предизвикващите тревога ситуации по такъв начин, че лицето да се убеди, че те не са непременно опасни за него.

Това е методът на десензибилизацията,

добре утвърден в терапията на хора с говорни нарушения, за които са характерни негативни психични изменения по типа на засилена тревожност (заекване и др.). цялостно десензибилизацията се описва като серия действия в следната последователност:

1. Трениране на умения за дълбока мускулна релаксация.
2. Съставяне на скала на субективната тревожност.
3. Построяване на йерархия на ситуациите, повишаващи тревожността и влошаващи речта.
4. Провеждане на десензибилизация посредством психотерапевтични въздействия в състояние на релаксация.

В такъв случай десензибилизация се прилага дори при деца на 4, 5 – годишна възраст, при които информацията за ситуациите, водещи до негативни реакции, се набира и чрез беседи с родителите.

След упражнения за разхлабване на мускулатурата и довеждане на детето до състояние на релаксация, му се помага да повиши емоционалната си устойчивост. Например ако то изпитва силен страх от куче, такова му се показва на картина или във вид на играчка, която отначало се поставя на разстояние и постепенно се доближава до него.

Провежда се беседа, картината или играчката се разглежда и обсъжда, докосва се от детето.

Друг случай е този, при който определена дума предизвиква тревожна реакция, например когато наричат детето разбойник. Психотерапевтът го кара да си представи, че някой го нарича така и да оцени степента на тревожност, която това провокира. После го кара да се отпусне до степен да свали до най-ниската степен нивото на тревожност. Процедурата се повтаря, докато у детето се изработи невъзприемчивост към този дразнител.

Специфичен метод в говорната терапия е и изговарянето на автоматизирани редове от думи – такива, които по принцип се знаят наизуст и се произнасят без замисляне.

Методът се състои в броене и прав и обратен ред, изброяване дните от седмицата, месеците на годината, пръстите на ръцете. Може да се изговарят и предварително запаметени серии думи. Това е вербална дейност, но с ниска степен на активност, по-скоро механична, отколкото лингвистична, доколкото при продуцирането на наизустени редове думи се изключва лингвистичното кодиране. Това, от своя страна, дава възможност за по-плавно двигателно програмиране на вербалната продукция. Методът се прилага в началото на терапията на говорна апраксия, заекване и други плавностни нарушения. Играе положителна роля за деблокиране на говорния поток, регулиране на речевото темпо и постигане на увереност в успеха на предприеманите терапевтични действия.

Утвърдено е използването на слуховата обратна връзка (DAF – delayed auditory feedback) като ефикасна техника за преодоляване основно на нарушенията на гласа и на прозодиката.

Тя може да се осъществява в реално време, като се използва специално създаден апарат, чрез който посредством наушници пациентът чува произведената от него реч с известно забавяне. По настоящем са създадени и компютърни програми за DAF.

Устройство за забавяне на обратната слухова връзка – предназначено за лечение на заекване в детска възраст. По данни на производителя устройството намалява заекването с около 70% без допълнителни упражнения, съзнателни усилия или неестествено звучаща бавна реч от страна на говорещия. Отложеното въздействие (непосредствено след сваляне на устройството от ушите) върху плавността на говора е близо 55% без допълнителна логопедична терапия.

Когато се комбинира с прозодична терапия, с помощта на School DAF може да се постигне намаляване темпа на речта с удължаване на гласните звукове и дори 100% нормализиране на речта при тежко заекващи.

Чрез системата човек чува речта си не в момента на говоренето, а с известно закъснение. Основният резултат е забавяне на говорното темпо, което е много необходимо при заекване и при нарушения на гласа. Пациентите се приучават съзнателно да следят за параметрите на произвеждания говор – не само за темпа, а и за силата и височината на гласа, за качествата на артикулацията. Също отдавна използван начин за осъществяване на слухова обратна връзка в чрез запис на говорна продукция, който се прослушва веднага след записването й или по-късно. Записът служи за анализ на качествата на собствената реч и за сравнение на състоянието й в отделните периоди на говорната терапия.

Прослушването на продукцията непосредствено след записването й спира вниманието върху недостатъците й, за да бъдат осмислени и коригирани.

Периодичният запис на говорна продукция и сравненията между актуалното и предишното състояние на устната реч пък имат мотивиращо и стимулиращо значение за по-нататъшен напредък в говорната терапия.

Друга апаратурна техника е тази на „маскирането“, произвеждането на маскиращи шумове (masking noise), които заглушават собствения глас.

Обикновено шумът се въвежда с аудиометър и се реализира заглушаване със сила 70-96 децибела. Пациентът чете на глас текст, въвежда се маскиращ шум за известно време, след което се спира. Речта по време на „маскирането“ е по-качествена, главно защото вниманието към недостатъците й се отвлича и това може да изиграе положителна роля.

 

 

Слушалките Forbrain са слушалки с костна проводимост.

Използват се при проблеми с:

ГОВОРА – подобрява плавността и ритъма на речта, произношението, звуковата дискриминация, за да се постигне по-ясна и ефективна комуникация.

ВНИМАНИЕТО – динамичният филтър тренира мозъка да бъде по внимателен, като подобрява не само вниманието, но и слуховата обработка и сензорната интеграция.

ПАМЕТТА – Forbrain помага на хората да подобрят краткосрочната памет, която оказва влияние върху умения като четене, писане, водене на диалог.

Слушалките Forbrain използват висока честота на вибрации, за да подпомогнат продуцирането и преработката на звукове. Електронен динамичен филтър блокира шума от околната среда, като в същото време изолира и усилва гласа на потребителя. Звукът от слушалките се предава чрез костите и костната проводимост, а не през ушите или въздушната проводимост, към нервната система и мозъка.

Подобрено внимание към сетивния стимул, дължащо се на костната проводимост

„Собствения си глас чуваме чрез костите“. Говорните звукове се продуцират благодарение на трептенето на гласните струни. Тези вибрации се предават на първо място чрез костната проводимост и чак след това посредством въздуха и тъпанчето на ухото. Ето защо, когато говорим и запушим ушите си, продължаваме да чуваме гласа си без проблеми. Костната проводимост предотвратява загубата на звукова информация, която може да възникне при предаване на звуковите вълни по въздушен път и шумна околна среда. Целта на Forbrain е да усилва предаването на звука чрез костната проводимост. Благодарение на слушалките за костна проводимост, оборудвани с микрофон с висока чувствителност, потребителят подобрява възприемането на собствения си глас и става по-внимателен към това, което сам казва. Това улеснява анализирането и осмислянето на предаваната информация.

Тъй като слушалките се поставят върху слепоочията, а не върху/в ушите, това позволява на потребителя да продължи да възприема безпрепятствено всички звуци от околната среда.

По този начин той се научава да се концентрира върху собствения си глас, без да елиминира случващото се наоколо. Докато използва Forbrain, той може да слуша и комуникира нормално с други хора (родители, учители, терапевти, треньори и др.).

По-добра сетивна информация благодарение на динамичния филтър. Forbrain е оборудван с динамичен филтър, който реагира на силата на гласа. Той е предназначен да усилва високите честоти и същевременно да намалява ниските. Благодарение на това потребителят чува собствения си глас филтриран (т.е. без колебания и контрасти във височините на тона). Резултатът от това ново възприятие на звуковете е незабавно и несъзнателно подобряване на качеството на гласа и ритъма на речта. Наред с това възприемането на високочестотни звуци оказва положително влияние върху работата на мозъчната кора.

Динамичният филтър подобрява не само слуховата преработка, но и дейността на вестибуларната система, двигателния контрол, постуралния контрол, моторното планиране, баланса и пространствената ориентация.

Резултатът е подобрено качество на гласа и ритъма на речта, подобрено слушане, по-добра концентрация на вниманието, повишено самочувствие. Слушалките могат да се използват ежедневно по време на четене, говорене или в битови ситуации. Достатъчни са 15 минути говорене на микрофона и съответно чуване на собствения глас през слушалките, за да се стимулира и подкрепи слуховото възприемане и преработка на информацията.Слушалките Forbrain не заместват логопедичната терапия. Те я допълват и оптимизират.

Forbrain е безболезнен и неинвазивен сензорнно стимулиращ апарат. Както всяко стимулиращо средство, Forbrain може да възбуди и да умори потребителя по време на сесиите.

Слушалките Forbrain НЕ СА подходящи за:

• Деца под 3 години
• Хора с болест на Паркинсон
• Хора със загуба на слуха в двете уши над 80%
• Хора, носещи кохлеарни импланти
• Хората с епилепсия (освен по препоръка от специалист)

Продължителност на програмата – от 6 до 10 седмици (след това може да бъде повторена).

При малки деца – 10 мин./ден

• при затруднения в говора и артикулацията

При деца на възраст 5-15 години – 15 мин./ден

• при дефицит на внимание и концентрацията му
• при проблеми с четенето
• нарушения в работната памет
• при затруднения в говора и артикулацията

При тийнейджъри и възрастни – 20 мин./ден

• при затруднения в говора и артикулацията
• липса на увереност
• липса на енергия
• при лоши характеристики на гласа
• прозодични нарушения, фалшиво пеене

При възрастни – 30 мин./ден

• липса на енергия
• нарушения в паметта
•  говорни и флуентни нарушения

Интензивна програма (минимална възраст 15 год.) – 3х20 мин./ден

• при подготовка на устни презентации
• при учене на текстове наизуст
• подготовка на уроци и домашна работа
• подобряване на самочувствието

 

therapycenter.bg

Йорданка Порязова

 

 

 

 

Използвана литература:

1. Ценова, Ц. “Логопедия – Говорна терапия”, Изд. „ПАЛ“, София,
2. https://www.forbrain.com/discover