Артикулационни нарушения

Артикулационни нарушения на развитието

Разстройството на артикулацията са водещ белег в почти всички синдроми на говорна патология. Възникването им е свързано с много причини и с различни патогенетични механизми.

Тук спадат:

вродени и придобити разстройства на двигателната дейност на говорните органи вседствие парализа/пареза (мускулна слабост), дистония, хипо- и хипертония, атаксия; вродените и придобити органични поражения, засягащи двигателното програмиране на изказването (апраксия); вродени и придобити функционални двигателни разстройства, засягащи дейността на говорните органи; вродените и придобити анатомични увреждания на говорния апарат и сензорните увреждания, особено на слуха. Нарушава се моторната организация на говорната мускулатура или анатомичното устройство на говорния апарат. Органичните поражения и дисфункциите препятстват  извършването на точните, диференцирани и координирани движения, необходими за учленението на говорните звукове. Страда операционно-техническата организация на речта, в частност на артикулацията. Тъй като комуникацията се осъществява главно чрез артикулационната способност на човека, нейната неадекватност разстройва основната функция на речта, комуникативната, а от това могат да произтекат неблагополучия и в други сфери на индивидуалното функциониране. Като изолирана патология артикулационните нарушения възникват във вид на

вродено или ранно придобито недоразвитие (несформираност) на детската артикулационна способност, в резултат на което е засегнато точното възпроизвеждане на присъщите за всяка фонема физически характеристики.

Отдават се на лека вродена или рано придобита орално-праксисна недостатъчност с разнородна етиология. От биологичните причини за появата на тези нарушения най0голямо е значението на генетичния фактор. Съществен дял имат пораженията върху мозъка и органите на слуха и зрението в пренаталния, перинаталния и постнаталния период или върху анатомията на говорните органи в ембрионалния период. Роля играят подражанието на неправилна реч, билингвизмът, недостатъчното общуване на детето с възрастните.

 Специфични артикулационни нарушения

Това са най-често срещаните комуникативно нарушение на развитието, особено в предучилищна възраст. Дефинира се като неправилно заучаване на по-трудните артикулационни пози с недобре изяснена етиология при деца с нормално психофизическо развитие. Специфичните артикулационни нарушения са първична говорна патология, при която е разстроена единствено артикулацията на деца с нормален интелектуален и сензорен статус, без анатомични аномалии на говорните органи. Това сравнително леко нарушение основно рефлектира върху естетиката на устната реч. Макар не винаги, то може да се окаже трудно преодолимо, да се отрази върху усвояването на писмената реч и да създаде проблеми пред обучението на детето.

 Симптоматика на специфичните артикулационни нарушения

1. Нарушена е артикулацията само на група съгласни звукове със сложен артикулационен фокус – онтогенетично средни към късни и най-вече късни съгласни.

2. Грешките, допускани при изговарянето на трудните съгласни, са: пропускане, заместване, изопачаване.

3. Мономорфнатаформа на нарушението се изразява в:

• Замени, пропусни, изопачаване на сонорните съгласни р и л.

4. Полиморфната форма на нарушението се разразява в различна комбинация от:

• Замени и изопачаване на съскави и шушкави съгласни с, з, ц, дз, ш, ж, ч, дж;
• Пропуски, замени, изопачаване на сонорните р, л;
• Пропуски и замени на веларните к, г от т, д.

5. Грешките при изговарянето на трудните съгласни се характеризират с еднотипност и устойчивост – те се повтарят в един и същ вариант по обхват и специфика в цялата продукция, във всички позиции (начало, среда, край на думата) и комбинации на трудния звук с други звукове.

6. Замените на звукове са пълни – трудният звук се замества от друг, правилно изговарян звук ( не от нелокализиран, смътно различим звук) и постоянни – трудният звук се заменя винаги от определен друг звук (не от различни говорни звукове).

Ако мономорфната форма на специфични артикулационни нарушения е сравнително проста по прояви, полиморфната се отличава с голямо разнообразие.

В нея се комбинират липси, замени, изопачавания, като не винаги цялата фонетична група е обхваната от един и същ вид грешка. В това отношение много вариативен е сигматизмът: възможно е съскавите да са изопачени, а шушкавите да се пропускат или е едната подгрупа да има страничен сигматизъм, а в другата – междузъбен; един тип нарушение е възможно да обхваща двете двойки звукове с-з и ш-ж, но това да се съчетава с друго състояние на третата група, тази на африкатите ц-ч. например с-зи ш-ж се изговарят с дентален призвук, а ц-ч не са нарушени или се изговарят с латерално. Интерес представлява и случаите, в които изопачен звук замества друг труден звук – балабиално л е на мястото на р, интердентално произнасяните с-з-ц заместват ш-ж-ч. Звуковете в корелативните двойки с-з и ш-ж винаги са нарушени по един и същ начин.

При специфичните артикулационни нарушения е налице обособена картина на лека артикулационна патология с определени параметри и особености.

Признаците й се проявяват в точни граници: липсват други нарушения, освен сигматизъм, ротацизмът, ламбдацизъм и капацизъм-гамацизъм; при сигматизма отсъства пропускането на звук, при капацизма-гамацизма отсъства изопачаването; замените на звукове са характеристични. Цялата тази комбинация от симптоми с техните особености е присъща единствено на специфичните артикулационни нарушения. Всякакви други фонетико-фонологични промени извън посочените следва да се тълкуват като индикатор за друго комуникативно нарушение.

Вторични и биомеханични артикулационни нарушения

Нарушенията са следствие на интелектуална или сензорна недостатъчност. Етиологията на синдрома и на речевото нарушение в този случай са от един произход – налице е церебрална или периферна увреда (слухова или зрителни), която опосредствено нарушава речевата функция. Обикновено вторичните артикулационни нарушения са остатъчно явление след компенсиране на езиковата и говорната патология, владеещи в по-ранен етап клиничната картина на вторичните езикови нарушения на развитието при интелектуална и при слухова недостатъчност.

Особеностите на вторичните артикулационни нарушения се разкриват в съпоставка с тези на специфичните артикулационни нарушения:

1. Патологичната артикулация е широкообхватна – засяга не само онтогенично късните и средни към късни съгласни, а практически всички съгласни и дори гласните звукове.
2. Присъстват основно полиморфните форми на нарушена артикулация.
3. Преобладават по-грубите грешки – пропускането и изопачаването на звукове е значително по-често срещано, отколкото при специфичните артикулационни нарушения. Пропускането, замените, изопачаването са в приблизително еднакво съотношение.
4. Полиформизмът в някои случаи се изразява със заместване на многобройни съгласни от звук т.
5. Темпът, с който се преодоляват вторичните артикулационни нарушения, е значително по-бавен от този на преодоляване на специфичните артикулационни нарушения. Срокът на терапията, съответно, е много по-продължителен, а резултатите й често клонят по-скоро към подобрение, отколкото към пълно отстраняване на нарушенията. Изопачавания като гърлен ротацизъм, страничен сигматизъм и билабиален ламбдацизъм по правило остават некоригирани.

Подобна е картината и на биомеханичните артикулационни нарушения. Тези нарушения на развитието са също с известна етиология – резултат са от сравнително ограничени по обхват вродени малформации на говорните органи, от които произтичат нарушения само на артикулацията.

Основните малформации от този вид са:

• отворен прикус – отвор между горните и долните зъби, който често е резултат от продължително смучене на палеца;
• прогнатия – горната челюст е издадена напред, при което долните и горните резци не се допират;
• прогения – долната челюст е издадена напред и предните зъби не осъществяват контакт;
• микро- и макроглосия – много малък, къс или много голям, дълъг език
• хипо- и хипердонтия – увиснала долна устна, умалена горна устна
• прекалено малки или прекалено големи зъби
• липса на зъби, неправилен зъбен ред
• къса горноустнена връзка(горен френулум)
• неоформен връх на езика
• къса подезична връзка(среден френулум)
• ниско, плоско или високо, „готическо“ небце.

Патоанатомията и патофизиологията на говорните органи разстройват техните функции от най-ранните стадии на развитието, при което детето овладява неадекватно позите на речевите звукове.

Симптомите на разстроена артикулация при анатомични аномалии на говорния апарат зависят от това дали възникват при дете с нормално психофизическо развитие или с нарушено.

Като цяло за тези нарушения са типични изопачаванията на звуковете и зависимостта на логопедичната терапия от предварителна медицинска намеса (стоматологична, хирургическа, ортодонтска), насочена към корекция на малформациите във възможните граници.

Известно е, че определени малформации засягат произношението на определени говорни звукове. Дефектите на езика обикновено са причина за лоша артикулация на сонорните съгласни л и р, тези на челюстите и зъбите се отразяват негативно на учленяването на съскавите и шушкавите съгласни, а на устните препятстват нормалната артикулация на лабиалните и лабиоденталните звукове. Не съществува обаче задължителна корелация между малформация и нарушена артикулация. Гореописаната малформация на небцето например може да не се отразят върху качеството на устната реч или да рефлектират не върху артикулацията, а върху гласовия резонанс.

Леки анатомични увреждания на говорните органи понякога стават причина за тежки говорни нарушения и обратно, тежки увреждания може да причинят по-леки отклонения от говорната норма.

Това е така, защото качествата на речта не зависят само от състоянието на периферните структури на речта, но и от централната нервна система, управляваща дейността на говорния апарат, от интелигентността на индивида, социокултурните характеристики на неговата микросреда, социалния му опит, емоционално-волевите му личностни качества.

therapycenter.bg

Използвана литература:

Ценова, Ц. “Логопедия – Говорна терапия”, Изд. „ПАЛ“, София,