Агресия в предучилищна възраст
Агресия в предучилищна възраст
Човешката агресия е сред най-сериозните проблеми на съвременното общество. Тя ерозира социалната структура, системата от морални ценности, междуличностните отношения. Широкото разпространение и сложността на агресията като явление я превръщат в перманентно актуален проблем за много науки. Опитите за нейното обяснение и на механизмите, който я пораждат, изучаването на факторите и проявите на агресивност се характеризират с разнообразие от теоретични подходи и обяснителни идеи. Опити – концептуални и експериментални.
Предучилищното детство е не само физическо “израстване”, но и развитие на психически новообразувания, усвояване на социално пространство, рефлексия на всички отношения в него и самоопределение в общуването с другите – възрастни и връстници.
Смисълът на промените в предучилищното детство е не само и не толкова в “присвояването” на познавателен опит и на социални норми, а преди всичко в социалното развитие, т. е. на онези личностни свойства и качества, които определят развитието на детето като индивидуалност и функционирането му в социалната среда. Изучаването на агресивността е предучилищна възраст е особено важно. При част от децата тя се трансформира от устойчива форма на поведение в качество на личността, което повлиява цялостното им развитие. Същевременно това е възрастта, в която преодоляването и превенцията на агресивните прояви са възможно най-продуктивни.
През последните години научният интерес към проблемите на детската агресивност нараства.
Според редица автори всяко дете демонстрира в някаква степен определен вид агресия. В този смисъл тя може да се разглежда като възрастова норма, а формата и честотата на проявлението й се променя в периода на детството. Наред с типичното за децата намерение да се навреди на другия, определена категория деца проявяват устойчиво висока степен на агресивно поведение. То не само се запазва и развива в следващите възрастови периоди, но дори се трансформира в устойчиво качество на личността. Ранната агресивност е рисков фактор, който прогнозира вероятността от насилие в зряла възраст.
Деформациите в личностното и социалното развитие като следствие от съхраняването на агресивното поведение го превръщат в сериозен психологически и социално-педагогически проблем. Въпросите, които се поставят, най-често са свързани с:
- възникването на агресивното поведение и формите на проявите му в детството;
- устойчивостта на агресивното поведение във възрастов план;
- предпоставките и условията за поява и развитие на агресията;
- вътрешните и външните детерминанти на агресивното поведение.
Предвестници на агресивни прояви могат да се наблюдават още в ранното детство, още три месечното бебе е в състояние да разпознае гневното изражение по лицето на възрастния. До края на първата година детето може да отговори с гневни прояви на фрустриращи за него ситуации.
През втората и третата година от живота на детето в конфликтни ситуации с възрастни и с връстници се формират и проявяват поведенчески модели на агресия под формата на раздразнение и проява на физическа сила – бутане, блъскане, дърпане, ритане, удряне. След четвъртата година се наблюдават прояви на вербална агресия – крясъци, обиди, заплахи, присмех. Има множество разнообразни форми на агресивно поведение в предучилищна възраст. Най-често това са пряка и косвена вербална агресия – от оплаквания и агресивни фантазии до директни оскърбления. Наблюдава се и физическа агресия: пряка – удари, дърпане, блъскане на друго дете, чупене на чужди играчки.
Като причини за агресивните прояви най-често се открояват:
- желание да се привлече вниманието на възрастните;
- желание да се подчертае собствено превъзходство за сметка на унижаването на другия;
- защита и отмъщение като реакция на агресивно поведение от страна на друго дете;
- желание за лидерска позиция в играта или в друга дейност;
- желание да получи някаква играчка или друг привлекателен предмет за детето предмет.
Агресивните прояви са доминиращи в ситуации, в които детето се старае да запази превъзходство и да защити интересите си, като агресивните действия са средства за постигане на целта.
В тези случаи агресивните действия имат реактивен характер. Те са ситуативно обусловени и бързо отшумяват. Макар и по-рядко, част от децата в предучилищна възраст се наблюдават и враждебни агресивни действия. Целта им е причиняване на физическа болка или унижаване връстника. Така още в предучилищна възраст са налице вътрешни предпоставки за прояви на по-изразена агресия. С оглед на диагностичната дейност и на превантивната възпитателна работа е необходимо да се откроят мотивите, емоциите, психическите състояния, когнитивните процеси, определящи степента на агресивните прояви в тази възраст. Необходимо е да се открои и специфичното влияние на социалните фактори и механизмите, които стоят в основата на агресивната форма на поведение.
therapycenter.bg
Използвана литература:
Солакова К., Агресията в предучилищна възраст, изд. „АСТАРТА“, 2005