Пренатална и перинатална психология
Пренатална и перинатална психология
Пренатална и перинатална психология е интердисциплинарна област от науката, която изучава психологическите и психофизиологическите ефекти и последици от най-ранните преживявания на индивида: преди раждането (пренатален етап от развитието), по време и веднага след раждането (перинатален период).
Пре – и перинаталната психология разработва различни терапевтични и превантивни интервенции, свързани с плода, новороденото, децата и възрастните, които са сериозно засегнати от пренатална и перинатална дисфукция и травма. В пре- и перинатална психология могат да се обособят няколко раздела:
- Психология на майченството
- Психология на нероденото дете
- Психология на новороденото
- Приложна перинатална психология
Пре- и перинаталната психология може да се класифицира като дял от психология на развитието.
Пренатален период е периодът от зачатието до раждането на детето.
Перинатален период е периодът от 28-ата гестационна седмица на бременността до 7-ия ден след раждането.
Пренаталното възпитание
Според определението на Френската национална асоциация по пренатално образование пренаталното възпитание е обобщено понятие, “което описва организираното, системно и целенасочено въздействие върху пренаталната общност “майка-дете” и има за цел раждането на физически и психически здраво дете, готово да развие нови и адаптивни връзки с външния свят”.
Съзнание
Най-общо то може да се дефинира като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят. Научните изследвания в областта на пренаталната психология доказват, че нероденото дете е носител на съзнание.
Памет
Според Греъм Фарънт (Graham Farrant) пренаталните спомени са записани на клетъчно ниво и могат да бъдат възпроизведени в по-късния живот на индивида.
Преживяване
Вътрешната динамика на физиологичните процеси, реализиращи психичните функции, остава скрита за обекта. Психичните феномени са невидими за външен наблюдател, така че само носителят на преживяването има достъп до своите състояния. В пренаталната психология остава открит въпросът за създаване на методика за изследване на преживяванията на нероденото дете. Данни за феноменологията на вътреутробния живот се събират по емпиричен път, чрез наблюдение, допитване и ретроспекция.
Поведение
Поведението е телесно проявена активност на субекта. Чрез него човек взаимодейства със света. Приема се, че то е биогически първично по отношение на психиката. Психиката не влиза в пряк контакт със света, тя го прави косвено – чрез поведенчески актове. Поведението е феномен, който може да бъде наблюдаван и изследван.
Взаимодействаща травма
Терминът “взаимодействаща травма” означава, че ефектът от пренаталната травма се проявява при взаимодействие с други, подобни на нея следродови травми. Например малко вероятно е асфикцията при раждането да доведе до развитие на клаустрофобия в зряла възраст. Много вероятно обаче е да се прояви клаустрофобия, ако се случат сходни травми. Например, ако едно дете, родено с асфикция, бъде душено при игра или наказвано на тъмно, има голяма вероятност да развие клаустрофобия.
Пренаталната травматизация би могла да придаде окраска на последващия жизнен опит. Според пренаталните психолози животът се възприема през призмата на предшестващите неразрешими травми.
Ако е имало задушаване по време на раждането, в живота си индивидът често ще се възприема като безпомощна жертва или несъзнателно ще избира или направлява жизнените си ситуации така, че да бъде в положението на жертва. Този процес се нарича рекапитулация (кратко поведение). Преживяването на подобни на предводовите и перинаталните травми води до проява на патологични хронични симптоми ( в случая хронична клаустрофибия).
Много култури са имали знания, че времето, прекарано в утробата, е изключително важен период не само за физическото, но и за психоемоционалното развитие на детето.
Съществуват многобройни митове и разкази за това как детето се пази от ангели или духове-пазители. В обичаите на много народи се препоръчват конкретни практики, които трябва да се спазват преди зачеването, а след това и от майката по време на бременността, за да се предоставят оптимални условия за здравословно развитие на плода. През деветте месеца на бременността майката не работи само за оформяне физическото тяло на детето. Тя несъзнателно действа за създаването на благоприятни или неблагоприятни условия за процъфтяването на различните характеристики, които зародишът носи. Следователно майката внимателно следи за мислите, чувствата си и за живота, който води.
Класическата психоанализа приема за начална фаза на развитието на личността възрастта от раждането до 5-6 години.
В началото на 20-ти век Фройд дори заявява: “Всички тревожни разстройства произхождат от тревожността при раждането”. Франк Лейк (Frank Lake), медицински мисионер и психотерапевт открива в своята работа по клинична регресия, че пациентите се връщат към травматичния опит по време на тяхното раждане или дори по-рано, през вътреутробния си живот. Той споделя: “Това, в което съм твърдо убеден, е, че плодът е уязвим към всичко, което се случва с майката, особено през първото тримесечие.
Страданието в най-тежките форми поразява през първите три месеца след зачеването… Всяка тежка майчина мъка, независимо от нейната причина, слага отпечатък върху плода.”
Редица други изследователи, които работят по времето на Лейк, също попадат на спонтанни спомени отпреди раждането и допринасят значително за натрупването на емпиричен материал, през 60-те години на 20-и век сподвижниците на възникналия и бързо утвърдил се клон на трасперсоналната психология провеждат мащабни изследвания върху перинаталния опит.
Предмет на пренаталната и перинаталната психология
са преживяванията на бременнатта жена, нероденото дете и тяхното обкръжение (пренатална психология), както и преживяванията по време на раждането и влиянието им върху последващия живот на индивида (перинаталната психология).
Основните задачи, чиито решения се търсят чрез тази научна област, са:
- Установяване на психологичните фактори, които влияят върху концепцията, бременността, раждането и следродилния период.
- Изследване на механизмите на взаимодействие меьду майката и нероденото дете, между майката и новороденото.
- Проучване на влиянието на семейството, социалната среда и обкръжението на бременната жена върху нероденото дете.
- Изследване на психологичните фактори, които могат да повлияят емоционалното благосъстояние на майката, бащата и новороденото.
- Установяване на психологичните ефекти на медицинските технологии, прилагани по време на зачеването, бременността и раждането.
- Разработване на методи за превенция и интервенция/разрешаване на пренаталните и перинаталните травми при деца и възрастни.
- Изследване на връзките между пренаталната и перинаталната психология и медицината, генетиката, психологията на развитието, антропологията, етиката и правото.
Пренаталната и перинаталната психология предлагат разнообразие от терапевтични интервенции, предназначени за кърмачета, за деца и за възрастни, ориентирани към решаване на пренатални и перинатални проблемни модели и травми.
Предмет на изучаване и обект на терапевтични интервенции в практическата пренатална и перинатална психология са: типове преживяване на бременността, девиантно майчинство, проблемът “нежелано дете”, сурогатно майчинство, психологични последствия от ювенилната бременност и майчинство, абортът и емоционалните последици от него, загуба на дете, страх и тревожност по време на бременността, психологична подготовка за раждането, следродилна депресия, психологично безплодия, родова травма, психоемоционални аспекти на кърменето. Освен това в практическия обсег на тази интердисциплинарна област влизат психопрофилактика на раждането и подготовка за съзнателно и отговорно родителство.
Методите на пренаталната психология
не се различават от тези, които използва общата психология. Това са наблюдение, допитване и експеримент. С тях психологическата теория се “докосва” до реалността, която проучва. Тя има собствен емпиричен фундамент.
therapycenter.bg
Използвана литература:
Димитрова Диана, 2011. “Пренатална и перинатална психология и програми за родителска подготовка”.
ОМРААМ Иванов Михаил, “Възпитание, което започва преди раждането”., Издателство: Светоглед 203.
Изображенията са предмет на авторско право.