Арт Терапия за Деца
Арт Терапия за Деца
Арттерапията е един от феномените на нашето съвремие. В неговата същност е използването на изкуството в неговите разновидности и жанрово многообразие не само като средство за развлечение, а като мощно възпитателно средство и елемент от формирането на комплексната хармонична личност. По своята същност арт терапията е оригинално психотерапевтично направление с характерни възгледи и форма на работа. Два са основните моменти, изпъкващи в същността. От една страна, че изкуството оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние и развитие на индивида, както и при формирането на неговата личност. От друга страна арттерапията разчита на собствените сили на отделната личност, на нейните самолечебни свойства, както на творческите и възможности за адаптация и самосъхранение. Голямо предимство е използването предимно на невербалното общуване.
Използва се „символна реч”,
която се явява една от основите на изкуството, т.е. това е възможност да се изрази най-точно и най-пълно себе си и своите дълбинни състояния (влечения, потребности, страхове и емоции).
Една от най-силните страни на арттерапията е рисуването.
Общопризнато е че детската рисунка е силно изразно средство. Изкуството се използва активно във възпитателната и социалната практика съобразно неговата стимулираща, развиваща, формираща, но и корективна и превантивна същност. Във възпитателния процес изкуството се използва преди всичко по посока на емоционалната сфера на индивида, за предизвикването на чувства и преживявания. По този път се разкрива и връзката между красивото и нравственото, между естетическия и нравствения идеал. Децата рисуват поради различни причини.
Малките рисуват, защото им доставя удоволствие да оставят знаци върху хартията, а по-големите, защото извличат удоволствие от пресъздаването на един символичен свят, в който могат да вземат контрол, който е невъзможен в реалния свят.
Рисуването може да бъде и прекрасна форма за изразяване на различни емоции, което оказва един дълбоко преобразуващ ефект върху тяхната душевност. Чрез рисунката детето изпраща сигнал към най-близкото си обкръжение. Чрез нея казва това, което не може да каже с думи, за неговите мечти, желания, чувства. Основните цели на интегралния подход при изобразително изкуство е:
- усвояване на знания и умения без напрежение и стимулиране на творческата дейност.
- влияние чрез изкуството върху психо-физическата дейност.
- развиване на емоционално волевата и двигателно моторната сфера.
- развитие на речта и активизиране на мисленето.
- формиране на понятия и развиване на въображението.
Като един от най-важните видове детска дейност рисуването не само разкрива резултатите от психичното развитие на детето, но същевременно осигурява това развитие, обогатява и доизгражда психическите свойства и способностите. Развитието на рисуването е детерминирано от формите на социалния опит, усвояван от детето.
Изкуството се явява алтернатива на класическата психотерапия.
С терминът се определят формите на терапия, служещи си със средствата на изкуството. Изкуствотерапията се базира на различни схващания и школи в областта на психотерапията. В повечето случаи се следва една психоаналитична терапевтична концепция.
Според (Маркова Д., 2001 г.) основните цели на изкуствотерапията се определят като: преоткриване на потискани творчески способности, пробуждане към творческо-съзидателно начало; постигане на самоувереност и самочувствие, възпитаване на вяра в своите сили, преодоляване на чувството за непълноценност; постигане на психическо равновесие и стабилност, подпомагане на развитието на личността чрез предизвикване на позитивни и конструктивни промени, укрепване на адаптивните възможности; преодоляване на възникнали затруднения в общуването, подобряване на връзката с околните и околния свят, отдалечаване от конфликтни ситуации и уединение; развиване на социални умения и опит; компексиране, удовлетворяване на егоцентризма, обръщане на вниманието върху личността чрез действителни способности; повишаване на наситеността на емоционалните преживявания, развиване на способност за духовно извисяване, творческо обогатяване за да може човек активно и в същото време с лечебен ефект да изрази себе си в живота.
В литературата се срещат различни термини, отнасящи се до терапия чрез средствата на изкуството: „творческа терапия“, „експресивна терапия“, „креативна терапия“, „хобитерапия“, „рисувателна терапия“, „занимателна терапия“. Рисуването се използва като вид психотерапия, в системата на добре обмислена психотерапия. Намира своето място в „занимателната терапия“, в „арттерапията“. Признато е значението на рисуването като рехабилитационно средство, използването на изобразителното изкуство като терапевтичен фактор нараства. Разработват се различни методи за лечебно-възпитателно въздействие.
Творческа терапия е похват, подчертаващ в самото название целителния момент на всяко творчество въобще. Съществуват разнообразни варианти, насочени към корекция.
Основа на творческата терапия са:
- терапия чрез творческо самоизразяване
- терапевтично увлечение от различни занимания
- терапевтично саморазкриване чрез творчество
Емоционално-стресова психотерапия включва терапията на творческото самоизразяване като конкретен похват. Терапевтичното и профилактично се използва емоционалният стрес /целебния душевен подем с различна сложност и изразителност/ при определени разстройства съобразно клиничната картина.
При изкуствопсихотерапията в рисунката се представят графично психотравми от миналото както и болестни преживявания. Проективната рисунка се определя като самостоятелен метод, в повечето случаи се включва в комплекс с други методи и се обозначава като проективна арттерапия.
Терапевтичният процес не се изчерпва само с процеса на изобразяване, със създаването на определена форма. Той се свързва и със създаването на словесен контакт, а ангажирането на личността като цяло. Изкуствотерапията се прилага като самостоятелно средство или в съчетание с други форми, насочени към подпомагане на хармонизирането на личността.