Релаксация в логопедичната практика
Релаксация в логопедичната практика
Релаксацията в логопедията е предназначена за снемане на мускулното и общото психично напрежение и за създаване на положителен фон за говорна дейност.
Осъществява се разгърнато или редуцирано в зависимост от условията, в които протича говорната терапия. Най-често се прилага при заекване, но и при другите говорни нарушения, за които са характерни напрегнатост и възбудимост. Известна е взаимовръзката между емоционалното състояние и състоянието на мускулния тонус. Емоционалният дискомфорт се свързва с различна локализация на мускулното напрежение: например при депресия то обхваща диафрагмата и дихателната мускулатура, а при силен страх засяга мускулите на ларинкса. Разхлабването на мускулатурата води до емоционален покой и обратно – емоционалната възбуда се повишава при напрягане на мускулите. След мускулна релаксация, в покой, се снижава активността на главния мозък и човек става по-лесно внушаем.
Немският психиатър Шулц създава система от упражнения за регулиране на емоционалното състояние чрез снемане на мускулното напрежение, носеща наименованието автогенен тренинг, в основата на който лежи автосугестията – лицето само внушава на себе си положителни мисли и чувства. Автогенният тренинг се базира на схващането, че внушаемостта , която е естествено свойство на човешкото съзнание, се повишава в определени условия – в полусънно състояние, по време на преумора и при релаксация. Ето защо тренингът преминава през три етапа: релаксация, самовнушение, възстановяване на бодро състояние. В първия етап човек кара съзнателно всички свои мускули поотделно последователно да преминат през напрежение (стягане) и релаксиране (отпускане), докато всеки мускул на тялото, крайниците и лицето бъдат отпуснати. В това състояние отправя самовнушения сам на себе си в желаната посока.
Автогенният тренинг подобрява психическата устойчивост, но като цялостна система е подходящ за индивиди в зряла възраст.
Децата са способни да овладеят само елементи на този тренинг под формата на отделни релаксационни упражнения. Те могат да стигнат до осъзнаване на разликата между напрегнатия мускул и да се опитват да владеят мускулатурата си. Това трябва да се реализира в игрова форма под влияние на словото на логопеда-психолога. Терапевтът го учи да усеща разликата в тонуса на отделните мускули, като демонстрира първо върху себе си напрягане и отпускане на отделни мускулни групи, след което кара детето да направи същото. Инструкциите се дават на ясен и достъпен език, който за най-малките деца, тези в предучилищна възраст, е добре да приема стихотворна или сюжетна форма, съпроводена с имитация.
Освен автогенен тренинг и ралаксационни упражнения, при говорни нарушения, отличаващи се с негативни преживявания и вторични психични отклонения, се прилагат много други психотерапевтични средства: групова психотерапия, игрова терапия, музикотерапия, драматерапия, хипнотерапия и др.
Значението на музиката е добре известно още от древни времена, също и това, че тя може да изпълнява както релаксираща или стимулираща цел музиката се използва и в логопедията. Заекването се лекува и с хипноза, психоанализа, хетеросугестия. Днес често за неговото лечение се практикуват осъвременени фройдиски методи като „зачитане на потисканите нужди“, „освобождаване от негативните емоции и сдържания гняв“ и др.
Визуализации:
Те са в основата на тази практика. Използваме цветове, светлина и красиви и положителни образи. Учим децата, че визуализирането е, като да виждат чрез ума или да си представяш. Преди започването на визуализацията на цветове и светлини показваме цветни карти , които ще визуализираме. Казваме на децата да дишат цветовете с въздуха. Може да предположим, че виждат цветове, като облаци, дим, цветни пламъци светлини или дори боядисайте стаята и всичко в нея с помощта на цветния предложение. Децата са предразположени да фантазират, да си мечтаят и да си се представят в непознати ситуации. Едно малко дете например вербализира желанията си под формата на измислена история и излиза далеч извън границите на реалността, като стига до най-фантастичните образи и обрати.
Рисуване на картини преди лягане
Всяка нощ, точно преди да си легнете, можете да „нарисувате картина“ в ума на вашите деца, като ги накарате да затворят очи и им разкажете някаква история за тях самите. Може да избирате нова ситуация всеки ден. Тя може да бъде нещо съвсем обикновено, или пък нещо специално, което очаквате да се случи в близко бъдеще. Опитайте да „рисувате“, като включите възможно най-много сетива, използвайте цветове, звуци, миризми, вкусове и т.н. акцентът, разбира се, е върху успешното представяне на детето в дадена ситуация. През деня вашето дете има много възможности да практикува техниката на визуализацията. Докато седите в чакалня, докато пътувате или чакате на опашка; съществуват много възможности да го ангажирате с този метод. Така по съвсем прост и внимателен начин детето ще научи нова и мощна техника с която да се справя в трудни ситуации.
„Можем да завещаем само две трайни неща на децата си. Едното е корени, а другото – криле“.
Ходинг Картър
Когато използвате техниката на визуализиране, помнете две основни неща.
Първо, винаги си представяйте всичко, сякаш се случва с вас сега. Визуализацията не е просто израз на желание за нещо, което се надявате да направите в бъдеще. Създавате образи в ума си с помощта на въображението си и виждате и чувствате как го правите сега.
Второ, вложете емоции и чувства в тези образи. Позволете си наистина да потънете в представата. Част от ума ви, разбира се, знае, че това не е истински, а въображаем образ, но друга част от вас за миг наистина ще участва. Колкото по-често повтаряте, толкова по-силно ще се отпечата тя. След това ще се превърне в проект за случването на тези обстоятелства.
„Трябва да учим децата да сънуват с отворени очи“.
Хари Едуардо
Упражнения и твърденията за прекратяване
В края на отпускането молим децата да направят няколко упражнения с главата (движейки я напред, назад, наляво и надясно), да клатят раменете и ръцете, и не след дълго да се върнат тук и сега. Това е добър момент за казване на положително и утвърдено твърдение директно, да се изпее весела и конструктивна песен или дори да се направи универсална молитва. След това искаме от децата да споделят опита си по време на отпускането (което не е задължително и зависи от наличното време).За да се обогати цялостната визуализация на децата, трябва да им показваме (извън отпускането) положителни, конструктивни и красиви образи.
therapycenter.bg
Използвана литература:
- Ценова, Ц. “Логопедия – Говорна терапия”, Изд. „ПАЛ“, София;
- Кехоу, Джон., „Подсъзнанието може всичко при децата“ Изд. „ИнфоДар“, София, 2016
- Транспероснална психология-лекционен курс „CLASI“