Говорни нарушения
Говорни нарушения
симптоматика на говорната патология
Всеки тип говорна патология се представя с комплекс от симптоми с характерни особености.
I. Дихателна патология.
Тя се изразява в липса на долно-ребрено (диаграгмено) дишане, в непълнолноценно вдишване, неправилно съотношение между фазите на вдишване и издишване и скъсена фаза на издишване, вследствие което дишането е:
- Накъсано, повърхностно, учестено, неритмично.
II. Гласова патология.
Отличава се с патологични промени във височината, силата, тембъра и резонанса на гласа, вследствие което той може да е:
- Слаб, фалцетен, дрезгав, монотомен, неизразителен, форсиран, хриплив, хипер- или хипоназален (гъглив) и пр.
В най-тежките случаи липсва глас.
III. Артикулационна патология.
Това е патологията с най-разнообразна симптоматика и с най-силен ефект върху разбираемостта на речта. От лингвистична гледна точка представлява фонетични нарушения, групирани в няколко категории в зависимост от определени признаци:
ФОНЕТИЧЕН ПРИЗНАК
Нарушенията на всеки звук имат особени прояви и собствени названия.
- Нарушение на гласните звукове – вокализъм
- Нарушена артикулация на звуковете п – б
(пюизъм – бетацизъм) - Нарушена артикулация на звуковете м – н
(мюизъм – нитизъм) - Нарушена артикулация на звуковете ф– в
(фитизъм – витизъм) - Нарушена артикулация на звуковете т – д
(тетизъм – делтизъм) - Нарушена артикулация на звук й
(йотизъм) - Нарушена артикулация на звуковете х – к – г
(хитизъм – капацизъм – гамацизъм) - Нарушена артикулация на звуковете с – з – ц – дз, ш – ж – ч – дж
(сигматизъм) - Нарушена артикулация на звуковете л – р
(ротазицъм)
Тези симптоми са описани по фонетични групи и в онтогенетичния ред на естественото развитие на артикулацията.
Обхват на нарушената артикулация
- Мономорфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на един звук или на звукове от една фонетична група
- Полиморфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на два и повече звука от различни фонетични групи.
По специфика на нарушението
1.Пропускане на звук, липса на звук, елезия.
Това е най-рядко срещаният симптом изобщо. Присъства по-често в речта на децата в периода на проговарянето, но не се запазва с израстването.
2. Заместване, замяна, субституция на един звук от друг.
Трудният звук се замества от друг, съществуващ в съответната фонологична система на езика. Регулярно е заместването на онтогенетичното по-късен и труден звук от онтогенетично по-ранен и лесен (сапка вместо шапка). Маркира се с представката пара-, поставена преди названието на нарушението (паракапацизъм, параламдацизъм и пр.).
Субституциите са много често срещан симптом при децата, но с течение на времето са сравнително лесно преодолими, дори без логопедична намеса, поради което много рядко се запазват в по-горна възраст при индивидите с нормално развитие. При възрастни е много възможна появата им след мозъчни поражения, водещи до апраксия. Логопедичната интервенция за отстраняване на замените е със средна продължителност, като зависи не само от развитието на двигателните умения, а и, до голяма степен, от въздействията над фонемния гнозис.
3. Изопачаване на звукове.
На мястото на определен труден звук се появява някакъв негов ненормативен вариант, несъществуващ във фонологичната система на съответния език. Същият може да е нормален за фонологичната система на друг език. Така звукът се отличава с несвойствен за него диференциален признак. Това е на-типичният симптом на нарушена артикулация, най-трудно поддаващ се на корекция. Спецификата му ясно сочи моторният произход на нарушението – артикулацията е в състояние на застой, сложните говорни движения са недостъпни и не могат да се произведат без специална помощ. Ето защо изопачаването в детска възраст, макар да е по-малко разпространено от субституцията , създава, създава по-големи проблеми – не се изживява спонтанно и се запазва най-дълго. Често се среща при умствена изостаналост и при малформации на периферния говорен апарат. Устойчивостта на симптома е причината той да е най-често срещаният в популацията на възрастните признак на артикулационно разстройство.
Най-характерните изопачавания:
Изопачаване при сигматизъм:
- Интердентален (междузъбен) сигматизъм;
Това е най-разпространеният вид сигматизъм. При него върхът на езика се приплъзва между зъбите и учленяването се извършва с нетипичен фъфлещ шум.
- Дентален (призъбен) сигматизъм;
Върхът на езика се допира до задната стена на горните резци, при което се прегражда пътят на издишната струя и се получава притъпен звук, сходен с ши т.
- Латерален (страничен) сигматизъм;
Това е най-трудният за преодоляване вид сигматизъм. При него върхът на езика се допира до страничните зъби и открива проход за издишната струя вместо отпред, от лявата или от дясната страна (монолатерален сигматизъм). Ако отворите са от двете страни, издишният въздух се разпределя в две странични струи (билатерален сигматизъм)
- Билабиален или лабиален (устен) сигматизъм;
При този по-рядко срещан вид сигматизъм е засилено участието на устните в учленението на съскавите и шушкавите съгласни – двете устни леко се допират или долната устна се допира до краищата на горните резци, при което се получава недиференциран звук, сходен с ф.
- Палатален (небен) сигматизъм.
Върхът на езика е отдръпнат навътре в устната кухина, а гърбът му се приближава до твърдото небце. Произвежда се неясен, мек шум, съдържащ едновременно елементи на с-ш, з-ж, ц-ч.
Изопачаване при ротацизъм:
- Веларен и увеларен (гърлен) ротацизъм;
При този най-разпространен и най-труден за отстраняване вид ротацизъм активната учленителна роля изпълнява не върхът, а задната част на гърба на езика. Артикулацията се измества назад и вибрациите се получават в областта на мекото небце (велума) или мъжеца (увулата).
- Билабиален или лабиодентален (устно-зъбен) ротацизъм;
Това е по-рядко срещан вид ротацизъм, който също се проявява с пасивност на върха на езика. Вместо от него, вибрациите се осъществяват било от двете устни, било чрез доближаване на долната устна към горните резци или на горната устна към долните резци. Така съгласният р звучи почти като в.
- Интердентален (междузъбен) потацизъм.
Среща се рядко и се изразява в приплъзване на езика между предните зъби, при което вибрират или върхът на езика, или върхът и горната устна. Вибрациите са глухи, фонемата звучи непълноценно.
- Латерален (страничен) ротацизъм.
Също се среща рядко. Вибрациите се произвеждат с върха на езика, който е страни, опирайки в горните кътници вляво или вдясно, като въздухът съответно изтича отстрани, вместо от средата на устата. Произвеждат се глухи, непълноценни вибрации. Възможен е и друг вариант – страничната част на езика опира в една от бузите, при което вибрира бузата, вместо върхът.
изопачаване при ламбдацизъм:
- Билабиален ламбдацизъм.
Изразява се в участие на две устни в артикулацията на л и е най-разпространеното отклонение както в рамките на ламбдацизма, така и на артикулационните нарушения изобщо. При него вместо езика, който остава пасивен в устната кухина, активната учленителна роля поемат устните – те се окръглят и произвеждат звук, по-близък до у, отколкото до л. Ламбиализацията може да е много отчетлива, до степен да се допуска, че е налице замяна на ли у, или по-дискретна. В повечето случаи билабиалният ламбдацизъм засяга само твърдите алофони на звука (ла, лъ, ло, лу) и по-рядко обхваща и твърдите, и меките му алофони (ле, ли, ля, лю, льо).
Общи характеристики на артикулационната патология
1.Опростяване на продукцията.
Пропускането, заместването на по-сложни от по-прости звукове и изопачаването са именно признаци на опростяване – трудният звук не може да бъде произведен, поради което се пропуска, замества се с по-лесен или се изопачава по начин, свидетелстваш за по-елементарна двигателна дейност на говорните органи. Типичен пример за последното е гърленият ротацизъм. Опростяването е основна характеристика на артикулационните разстройства и пряко следствие от моторната недостатъчност. В някои по-сложни синдроми на речева патология то се съчетава с други фонетични промени и усложняване.
2. Еднотипност на артикулационните грешки.
Всеки звук се греши по един и същ начин – не се забелязва в едни случаи да се пропуска, а в други да се заменя или изопачава. Специално при замените заместителят винаги е един и същ.
3. Устойчивост на артикулационните грешки.
Те се простират:
- на всички нива на продукцията – фонема, сричка, дума, словосъчетание, изречение, текст;
- във всички видове продукция, които, степенувани по сложност, са:
Имитационна (подражателна) продукция – повторна реч, произведена след логопеда;
Провокирана продукция– самостоятелна реч, произведена след стимулиране (с картина, играчка и др.);
Спонтанна продукция– напълно самостоятелна реч.
IV. Прозодична патология
Нарушения на темпа, ритъма и плавността на речта, изразяващи се в:
- Много бавен говорен темп;
- Ускорен говорен темп;
- Неадекватно ударение в думите;
- Неадекватно паузиране между думите;
- Спазми на речевата мускулатура при говор, които водят до повторение и удължаване на говорни сегменти, накъсващи речевия поток;
- Блокажи на речевата мускулатура при говор, водещи до невъзможност за произвеждане на говор.
therapycenter.bg
Използвана литература:
Ценова, Ц. “Логопедия – Говорна терапия”, Изд. „ПАЛ“, София, 2010