Две снежинки

Валял сняг на парцали. Времето било тихо и големите пухкави снежинки, кръжейки в причудлив танц, бавно се спускали към земята.

Две снежинки, летящи една до друга, започнали разговор. За да не се загубят, те се хванали за ръка.

Едната весело казала:

– Колко прекрасно е да летиш и да се наслаждаваш на полета!

– Ние не летим, а просто падаме – отговорила тъжно другата.

– Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухкаво одеало! – с възторг изчуруликала първата.

– Не, ние летим срещу гибелта си, на земята нас просто ще ни стъпчат!

– Ние ще се превърнем в ручеи, ще се устремим към морето и ще живеем вечно! – с още повече възторг казала първата.

– Не, ние ще се стопим и ще изчезнем завинаги! – възразила й втората.

Накрая им омръзнало да спорят, пуснали ръцете си и всяка от тях полетяла към съдбата, която сама си избрала!

Много е важно НАВРЕМЕ да пуснем ръката на този, който ни е повел към дъното. Без да го осъждаме и без да го съжаляваме – с уважение да му предоставим правото на личен избор, колкото и да е различен от нашия. Един търси небесните простори, а друг се стреми към морските дълбини. Кой съм аз, че да кажа кое е по-добро? Всички сме изследователи и всеки се насочва там, където го повежда душата му. По Пътя, който ние сме избрали, ще срещнем много сродни души с подобни на нашите стремежи, каквито ще срещне и тази душа, която се е устремила в друга посока. Всички, без изключение, сме обичани, закриляни и напътствани от Единния разум, който ни е довел тук. Ние не виждаме цялата картина, защо тогава да й се противопоставяме?