Възстановяване на речта след инсулт
Последиците от мозъчния инсулт са тежки както за болния, така и за неговите близки. Едно от най-трагичните и неприятни последствия е частичната или пълна загуба на устна и писмена реч, както и нарушението на редица двигателни и интелектуални функции. Основният изход от болестта зависи от редица фактори – от характера на заболяването (инсулт, травма), неговата степен, навременно оказаната компетентна лекарска помощ и др.
Придобити езикови нарушения (Афазия)
Афазията се определя като придобита на по-късен етап от живота частична или пълна загуба на способността на човек да се изразява с помощта на средствата на езика. Загубата на езикова и речева компетентност най-често се дължи на инсулт, но може да се предизвика и от друг вид мозъчна патология – възпалителни процеси, тумори, черепно-мозъчни травми. Успоредно с афазичните симптоми се наблюдават нарушения в двигателните функции, в ориентацията за място и време, разстройства на паметта и вниманието. В голяма част от случаите са налице и промени в емоциите, характера и поведението – болният често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките, или обратно – налице е повишено настроение, съпроводено от неосъзнаване на проблема със съпроводената реч.
При около 50% от случаите на инсулт или друга мозъчна патология се наблюдават нарушения на речта под формата на афазия и/ или дизартрия (нарушение в артикулацията на думите, интонацията, тембъра и „превключването“ от едни звукове и срички към други поради нарушени движения в мускулите на говорния апарат).
Афазията често се съчетава с увреди в други висши психични функции (гнозис и праксис), в резултат на което се наблюдават различни форми на агнозия (нарушение в разпознаването и идентификацията на ралични дразнители – зрителни , слухови, кожно-тактилни, в ориентацията за пространство, време, собствено тяло) и апраксия (нарушение в сложните осъзнати и волеви движения, свързани с конкретна цел: ежедневни дейности – обличане, миене, хранене, използване на битови инструменти, професионални и спортни умения, мимики и жестове, въпреки липса на парализа или ограничения в движенията).
За характера на симптомите при всяка от формите от основно значение са локализацията (мястото в мозъка) на засегнатия участък, неговите размери, а така също тежестта на нарушението и етапа на заболяване (начален или късен). Важна роля имат и патогенетичните механизми, свързани с произхода на нарушението – съдов или травматичен.
Така например при съдови поражения на главния мозък от основно значение са характерът на нарушеното мозъчно кръвообращение, степента на изразеност на невродинамичния компонент, състоянието на незасегнатите участъци от мозъка и др. При афазия с травматична или възпалителна етиология от основно значение са тежестта на деструктивния дефект, а така също и характерът и сроковете на оперативната намеса. Не бива да се подценяват и преморбидните (доболестни) особености на интелектуалните способности, характерът и личността на болния.
Болест и психика
Продължителното боледуване задължително се отразява на психиката на болния, което с особена сила важи за случаите на мозъчен инсулт. Отделят се четири периода, в които постепенно се променят нагласите и настроението на инсултно болния.
1-ви период: той се отнася непосредствено към времето на изход от критичното състояние на болестта. От особено значение на този ранен стадий е активността на болния, която зависи от общите показатели на здравето му. Всичко това в голяма степен поддържа волята му и надеждата за възстановяване.
2-ри период: появява се надежда за оздравяване, като болният заживява с мисълта, че най-тежкото вече е отминало. Повишава се настроението, което понякога стига до еуфория. Болният е прекалено уверен в себе си, даже надценява своите възможности. Живее с убеждението, че в най-скоро време ще се върне към нормален начин на живот, което невинаги е оправдано.
3-и период: минали са вече 1-2 месеца и болният е осъзнал тежестта на последствията от инсулта и тяхната продължителност. Някои от болните получават и група инвалидност, което води до загуба на надеждите за благоприятен изход, отчуждаване, мрачно настроение, загуба на интерес към живота. Осъзнава се и загубата на социалния статус, често се появяват проблеми в бита и семейството. В този период някои от болните правят и опит за самоубийство.
4-и период: разглежда се като период на адаптация към дефекта, на стабилизиране на състоянието. Болният постепенно свиква с парализата, с речевия дефект или пък адекватно оценява перспективите за тяхното преодоляване. Постепенно се изграждат битови навици, които помагат да се компенсират нарушените функции. Болният намира мястото си в новата социална ситуация, започва да се самообслужва. Фонът на настроението е по-спокоен, без резки спадове. Някои от болните, които не успяват да се възстановят достатъчно, постепенно губят интерес и активност в заниманията, като се задоволяват и с малкото постигнато. Посочените периоди се наблюдават при всеки болен с инсулт или мозъчна травма и следва да се имат предвид както от специалистите, така и от близките. Съобразяването с характерните за всеки от периодите особености може да помогне при избора на най-подходящите за момента стратегии на терапия и рехабилитация.
Някои общи моменти, които притесняват болните и неговите близки
Трудности с яденето и преглъщането поради нарушения в гълтането (дисфагия).
Това води до често задавяне и кашляне поради отслабване на дъвкателните мускули и тези на глътката. В някои случаи това може да отшуми само, а в други са необходими допълнителни упражнения за мускулите, които се използват при отхапване, дъвкане и гълтане.
Нарушения в зрителната острота и зрителните възприятия.
Някои хора установяват, че не могат да виждат, намиращи се от дясната или от лявата им страна (хемианопсия). При някои е възможно да има и двойно виждане на предметите (диплопия). Понякога обаче афазикът може да вижда прекрасно, но да има затруднения с разпознаване на предметите или лицата на хората (най-често на роднини и приятели), което се означава като агнозия. Всички упоменати затруднения са резултат от мозъчната увреда. При засягане на зрението обаче очилата не могат да помогнат, тъй като причината е в мозъка, а не в окото.
Загуба на усещанията и чувствителността за остро-тъпо, горещо-студено, грапаво-гладко.
Те предупреждават за опасности от нараняване с остър предмет или изгаряне. Препоръчва се болният да не седи близо до уреди, с които може да се нарани.
Диспраксия на обличането.
Наблюдават се трудности с обличане на дрехите в правилния ред и в начина на извършване на тези действия. Може да е налице загуба на способност за използване на прибори за хранене, както и затруднения при извършване на ежедневните и рутинни действия. В някои случаи е налице и телесна диспраксия – невъзможност да се правят знаци или жестове с ръце, въпреки че няма нарушение в движенията им.
Чувство на умора и отпадналост.
Дори дълго след инсулта може да се усеща замаяност, некомфортност. В някои случаи бързото настъпване на умора може да е признак за възстановяване на мозъка, който се предпазва от поемане на много информация.
Чувство на яд, напрегнатост и безпокойство.
Тези емоции при болните са трудни за контролиране. Следва да се обясни на болния, че те са следствие от инсулта и е добре той да се опита да разбере какво ги предизвиква. Препоръчва се релаксация или работа с психолог.
Депресия.
Често се среща, макар че още в първите месеци може сама да отшуми. Може да се появи отново в края на терапията, при проблеми в семейството, даже по време на празници.
Плач и смях.
След инсулта на болния може да му бъде трудно да спре да плаче или да се смее. Тези състояния могат да се активизират от чути думи или изрази, а понякога и безпричинно. Невинаги е задължително това да е текущото емоционално състояние на болния, то просто се предизвиква от мозъчната увреда. В тези случаи успокоението може да настъпи след няколко дълбоки вдишвания, смяна на темата на разговор или усамотяване.
Трудности в разбирането и слушането.
Някои от болните срещат трудности при слушане и разбиране, особено когато се намират на шумно място. При четене е затруднено осъзнаването на дълги и сложни текстове или разбирането на детайлите в текста. Трудности има също и при правилното изписване на думите, в планирането на писмения текст, в използване на граматиката.
Псуване, пеене и автоматизирана реч.
Въпреки че някои от болните преди заболяването не са използвали нецензурни изрази, започват да използват такива след заболяването. Това е така, защото инсултът уврежда способността на мозъка да контролира речевата активност. По тази причина понякога болният дори не осъзнава какво казва. Подобно поведение постепенно изчезва. Понякога, въпреки че изпитва значителни трудности с говоренето, болният открива, че може да пее и рецитира. Причината е, че при така наречената „автоматизирана“ реч думите са отложени дълбоко в паметта и след инсулт на мозъка му е по-лесно да използва подобни изрази.
Трудности с използване на числата, с ориентацията във времето, с използването на парични знаци. В някои случаи болният не може да пресметне колко трябва да плати или какво ресто да получи.
Сред основните принципи на възстановителната речева терапия са:
Ранно начало – първите дни и седмици след инсулта или травмата;
Системни и продължителни във времето занимания (1, 2 и повече години);
Успоредно преодоляване на нарушенията в устната реч, разбирането, четенето и писането.
Запомнете, че ако занятията по възстановяването на речта се забавят след 6-10 месеца от инсулта, възстановяването на езиковите и речеви способности стават много по-бавно.
Въпреки сходството в симптомите след инсулт (парализа, афазия, апраксия и др.) при всеки болен те се проявяват твърде индивидуално. По тази причина не съществуват универсални и общо приложими подходи и начини на терапия, които да са винаги подходящи. От особено значение е спазването на рационален режим, което често се подценява както от болния, така и от неговите близки. Не бива да се забравя за психотравмиращото значение на двигателните и речевите нарушения. В тази връзка особено полезна се оказва терапията чрез заетост. Тя не позволява на болния да се чувства излишен и в тежест на близките си. В тази връзка той може да се включва в съобразени с дефекта му домашни задължения, което не бива да е за сметка на речевите занимания или упражненията по лечебна гимнастика.
Основна цел на рехабилитацията след инсулт и мозъчна травма е преодоляването на афазията, дизартрията, праксисните и гнозисни нарушения като следствие от локалните мозъчни увреди. За отстраняване или намаляване на последствията от инсулта е необходима комплексна помощ от различни специалисти.
На първо място следва да се отбележи ролята на логопеда, който има особена мисия в случаи на възстановяване след инсулт. Именно той е този, който се занимава с възстановяване на устната реч, писането, четенето и нарушенията в другите психични функции. За целта обаче логопедът трябва да има нужната квалификация за работа с инсултно болни, нужната доза търпение и обаяние, за да може да спечели доверието на болния и събуди у него желание за възстановяване. Голяма роля в процеса на рехабилитация играят също неврологът и физиотерапевтът, които помагат за разработване на комплекси от упражнения за стимулиране и възстановяване на двигателните функции на ръцете и краката. Понякога в процеса на рехабилитация може да се включат също психотерапевт и социален работник.
Възстановяването на речевата функция при афазия има поетапен характер.
В началото след заболяването, независимо от формата на афазията, основната задача е използване на автоматизирани форми на реч, „оречевяване“ на емоционално значими за болния ситуации (посещение на близки и приятели), възвръщане на речеви стереотипи, използвани в ежедневието (здравей, как си, добре съм, довиждане и др.). използват се предимно беседи на близки до болния теми, които „съживяват“ в паметта му голям брой речеви изрази, насочват вниманието му към слушане, мотивират го към общуване. Тези беседи имат щадящ характер, тъй като в тях активни са логопедът или близките на болния, като през по-голяма част от времето той е пасивен слушател или изпълнява някоя инструкция. На ранен етап се използват също някои неречеви занимания, като прерисуване на предмети, конструиране на фигури или изрязване на техни очертания, работа с пластелин, глина, сортиране на вещи вкъщи, чистене на боб, леща, ориз и др.