Смущенията на съня при бебета и деца

Малкото бебе се нуждае от физическата близост на родителите. То разпознава мириса на майчиното тяло, дори ритъма на сърцето й още от утробата. Разпознава гласа и на мама, и на татко. Присъствието отблизо на топлото тяло на обичащия родител прави бебето спокойно, сигурно, защитено. Ако не беше така, и животните щяха да зарязват непосредствено след раждането малките си. Човешките бебета се нуждаят от същата близост, само че за по-дълго време, защото всъщност ние се раждаме недоносени. Според някои лекари отделянето в самостоятелна стая не е вредно, ако майката е сигурна, че може да се отзове на всеки детски зов. Те не обръщат обаче внимание на важността на сензорната потребност.

Бебето има нужда да усеща кожата и дъха на майка си, дори когато спи. Затова по-уместно е поставянето на бебешкото креватче плътно до леглото на родителите, за да може майката хем да реагира веднага при плач на детето, хем то да усеща близкото й присъствие по безопасен начин.

Важно е да се осигури максимално спокойствие на бебето, защото спокойното бебе расте по-уверено в себе си, по-смело, по-интелигентно, защото се учи на доверие и това му позволява с повече самоувереност да прави опити и трупа познания за света.

Когато навлезе във фазата на Аза, детето може да бъде отделено да спи в своята стая.

Това също трябва да се случи постепенно, без насилие. Всички деца имат различен етап на развитие. Ако плаче детето, е добре да изчакате още малко. За целта е важно родителите да са спокойни. Тревожните родители, които се притесняват при отделянето на детето, често имат по-плачещи и тревожни да се отделят деца. Когато детето е навлязло във фазата на Аза, вероятността да плаче от страх, че умира, понеже е изоставено, вече е намалена. Възможно е дори да плаче от яд, че не може да наложи волята си, но това вече е друго преживяване. То не е травматично като страха от изоставяне. Дори в известен смисъл е полезно постепенното осъзнаване, че всеки има свое пространство в живота.

Смущенията на съня при децата представляват важна причина за консултация с лекар и психолог. При отсъствие на каквито и да било физиологични симптоми, те са белег за затруднение на децата да се разделят с родителите си и да останат сами. Новороденото заспива в прегръдката на майка си или на баща си заситено и спокойно; тогава можем да го поставим в леглото му, без да го събудим. Малкото по-късно, щом отвори очи, то започва да плаче: може би защото е гладно, но по-вероятно, за да извика родителите при себе си – една за него жизнена нужда, защото съществува само чрез тях. Колкото повече расте, толкова по-сигурно се чувства, толкова повече успява да отсрочва удовлетворението на своята нужда и да понася очакването.

Безсънията през първите шест месеца са знак, че бебето есе още е във възрастта на сливането.

Детето има нужда непрекъснато да е в съприкосновение със своя обект на сигурност, какъвто се явява майката (или всеки който ежедневно се грижи за него), защото то не е самостоятелно. Тъй като сънят представлява раздяла, трябва да приучим детето да свикне с нея. Родителите привикнат постепенно детето към тази раздяла, за да му позволят да я овладее малко по малко и по свой собствен начин. Да оставят лампата запалена, а вратата отворена, за да може то да усеща присъствието им и да не се чувства само и изоставено. Да останат с него за една приказка, песен или ласка. Да го успокоят с приятен разговор, всичко това служи като мост между раздяла.

Ритуали очертават времето и поставят рамка, в която детето се ориентира и се чувства сигурно. Ритуалът означава и повторение, което му позволява да го научи.

За всяко малко дете процедурата по приготвяне за сън трябва да не повече от 30 минути. 

Смученето на палеца, обръщането на лявата страна в зародишна поза, угасянето на лампата в точно определен час, навиването на будилника, отварянето на прозореца (или затварянето му), изпиването на чаша вода или топло мляко, навиването на края на одеялото… Във всяка възраст заспиването е свързано с ритуали, които всеки изпълнява повече или по-малко педантично.

Ритуали за прогонване на страха, капан за сънища или поставянето на друг предмет със специално значение в стаята на детето, чрез който постигаме внушение на закрилник или пазител през нощта. Важно е детето да има „нощен придружител”. Това би могла да бъде любимата му играчка или например завивка, одеяло.

Това става много по-разбираемо, ако осъзнаем, че сънят в известен смисъл е една самораздяла. От гледна точка на детето сънят е отделяне – отделяне от родителите, от братя и сестри, от играчките и от всички вълнуващи събития през деня. Децата смятат, че ще пропуснат това, което продължава да се случва в дома след тяхното лягане.

Хубаво е детето да получи възможност да разкаже преживяванията си през деня. Така някои проблеми биха могли да бъдат решени още преди заспиването и да не става необходимо да бъдат преработвани в съня.

Да заспиш означава да се разделиш за малко със себе си, с живота си. Ние напускаме онзи или онези, които обичаме и най-вече – напускаме себе си, отпускаме се. Човек се отдава на сладостта на момента, отпуска се, сваля гарда, отстъпва, престава да се защитава, предава се. Отпуска се заситен в прегръдката на майка си след сучене, както по-късно ще се отпуска в прегръдката на любимия човек; това сгушване в другия е знак на нежност, на доверие и на спокойствие.

Да се отпуснем предполага да се чувстваме спокойни, да сме в хармония със самите себе си и със света. Веднага става ясно, че съществуват хиляди причини, които, независимо на каква възраст сме, ни пречат да заспим: сънували сме лош сън, денят е бил лош, провалили сме се на изпит, очаква ни неприятна среща на следващия ден, скарали сме се с приятел, гложди ни мисълта, че не са ни оценили достатъчно…

Сънят е обобщение на изминалия ден. Ако той е бил богат и наситен, ние го напускаме без съжаление, понякога дори с удовлетворение. По-трудно е да напуснем ден, който не ни е удовлетворил.

 Децата и сънищата

Това, че децата са малки, не означава, че не сънуват. Те имат силно развито въображение и нощем изпадат във вихъра на невъобразимото. Можем да се научим да разбираме по-добре детската душевност, ако „заговорим“ на езика на техните сънища. Съновниците не предлагат вярно тълкуване на съновидения, тъй като в тях са представени обобщени значения на универсални символи и архетипи. Поради това, като цяло се разминават с опита и индивидуалното значение на даден символ при всеки отделен човек. Всъщност, ключът към тълкуването на сънищата ни се крие в самите нас. Родителите често не обръщат внимание на детските сънища.Оставетедетето да ви да разкаже съня си и се отнасяйте сериозно към страховете му.

Сънищата и кошмарите съществуват, за да се справим със стреса, промените и напрежението.

Когато има някакви смущения в съня, те ги отдават на физическа неразположеност на детето. Това не винаги е верният подход, особено ако детето е преследвано от един и същ сън (кошмар). Ако има начин да надникнем в детската душевност, това е чрез сънищата.Не е задължително от съдържанието на детските сънища да заключим за реалния живот. Но те могат да бъдат разгледани като насоки за ситуации от реални живот, с които детето не се справя.

Не бива да подценяваме сънищата, които са развълнували детето, а да се опитаме да надникнем зад привидно очевидните причинители на съня.

Фройд твърди, че сънят предпазва спането и спящия.Забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.

Детските сънища рядко могат да се анализират като при възрастните чрез свободно асоцииране. Затова имаме нужда от сътрудничеството на детето. Добре трябва да разберем колко важни са сънищата за него. То ги възприема като нещо реално и това засилва интензивността на някои преживяния по време на сън. В неговите сънища се проявяват ранните индикатори за притеснения, страхове, чувство на вина и други негативни емоции, които ние трябва да ограничим, за да се чувства обичано и да расте в атмосфера на сигурност и разбирателство. Така че си струва да се вгледаме в детските сънища.

Установено е, че повечето от детските сънища принадлежат към някой от следните шест типа:

1. сънища, в които откровено се изразява потиснато през деня желание, вследствие на забрана от страна на възрастните;
2. компенсаторни сънища;
3. сънища, в които прозира страх или тревожност;
4. сънища, изразяващи агресивност;
5. сънища, плод на едиповата ситуация;
6. сънища на отъждествяване с някой от родителите.
7. Можем да си представим, че всички малки деца сънуват неща, чрез които „си отмъщават“ за понесена през деня фрустрация. Сънят им обикновено описва ситуацията такава, каквато е била, без никаква деформация, Едно дете сънува, че притежава играчката, която са отказали да му купят през деня. С други думи, това са сънища „за желанията“ в най-простия им смисъл.
8. Сънищата могат да играят ролята на мощни компенсации. Детето се сънува като много силно; то е пораснало; побеждава всички, станало е богато, обожавано, знаменито. Подобни сънища са особено ярки, когато детето страда – с право или не – от чувство за малоценност, за безсилие, възприема се като отхвърлено, изоставено и т. н.
9. Трябва да правим разлика между съзнателния живот на детето, семейния му живот и игрите му от една страна и несъзнаваните му дълбини – от друга.
10. Сънищата, породени от Едиповия комплекс, са може би най-многобройни при децата. Честотата им е нормална, тъй като едиповата ситуация е най-могъщата в човешкия живот.
11. Сънищата, изразяващи агресивност, са многобройни. Те могат просто да компенсират чувството за малоценност или слабост и са „нормални“, стига агресивността да не се превърне в носеща колона на личността. Възможно е и да показват зараждаща се у детето параноя.
12. Отъждествяването се състои във възприемане на поведението, жестовете, вида, думите на някого, на когото се възхищаваме или завиждаме. Възможно е също детето да подражава на личността на човек, когото мрази (или си мисли, че мрази).

Има много щастливи на съзнателно ниво деца, но дори на тях не им е спестен страха от нищото и произтичащата от него тревога, че могат да бъдат изоставени.Трудностите в отношенията между родителите намират отражение в детската психика и са в състояние да предизвикат в нея патологични смущения. Според Юнг сънищата на малкото дете са насочени много по-често към родителите, отколкото към самото него.

Основният страх на човека да не бъде изоставен. Този страх датира от ранното детство. Да те изоставят означава да се озовеш в абсолютна самота на враждебна планета, където си напълно безпомощен. Това е упорит, могъщ страх. Можем дори да се запитаме дали не ръководи повечето човешки действия.

В сънищата на деца от 10 до 14 години изоставянето, самотата и небитието, са представени от напуснати или овехтели къщи, от зимни градини, тишина, тъмнина, черни бездни, пътища за никъде;

След като единствено Майката е способна да ни внуши основно чувство за сигурност, ясно е, че тя лесно може да бъде възприета и като „лоша майка“ (майка, която изоставя). Тогава се явяват следните символи: вещици, жени, които правят черна магия, чорлави жени, всемогъщи жени – съдии. Има и случаи, когато „лошата майка“ е представена от животно: зло куче, върколак, крокодил, огромен кон или всеки друг звяр, усещан от детето като способен да поглъща, да тъпче, да убива.Понякога „лошата майка“ е заменена от места като гора, в която детето се изгубва, пансион.

Ако бащата е усещан като заплашителен, детето може да сънува въоръжени мъже, великани, бандити. Възможно е и да му се явят опасни „вертикалности“, които са фалически символи; в сънищата на децата между 9 и 12 години това са разклатени долмени, кули, които всеки миг ще се сгромолясат отгоре им и др.

При всеки отделен случай се подхожда комплексно и последователно се изключват вероятните причини за нарушенията на съня. Не винаги лошият сън означава, че проблемът е сериозен. В повечето случаи е достатъчно да се проветри стаята, да се обърне достатъчно внимание на детето. Много е важно детето да има доверие на родителите си. Когато връзката и взаимното доверие между детето и родителите се укрепи, сънят на детето отново ще бъде пълноценен.

• Марсел Рюфо „Да позволим на детето да порасне“, Изд: „Изток-Запад“, София, 2006;
• Мадлен Алгафари „Поправителен за родители“, Изд. „Алгафари“, София,2018;
• Карл Густав Юнг, „Спомени, сънища, размисли“, Изд: „Леге Артис“‘
• Карл Густав Юнг, „Човекът и неговите символи“,
• Карл Густав Юнг, „Юнгианска анализа на сънищата“, Изд:“Леге Артис“;
• Зигмунд Фроид „Изкуството на психоанализата“, Изд. „Евразия-София.