Развитие на уменията за хранене

Веднага след раждането си новороденото бебе може да се храни самостоятелно – то успява дори да изпълзи до гърдата, когато е поставено върху корема на майката, да намери зърното и да засуче. То контролира само приема си на кърма и с по-често сучене от гърдата е в състояние да регулира и производството на майчино мляко според нарастващите си нужди. Бебето се ражда с тези умения, на които няма как да го научим. Както няма как да го научим да се обръща, да пълзи, да се изправя и да ходи. То достига само до посочените етапи в развитието си в определена последователност, но следвайки собствената си индивидуалност, а не точно фиксирани месеци и дати.

Развитието на уменията за хранене също следва определена последователност в първите месеци след раждането. В началото те са съвсем инстинктивни, но с времето бебето развива и усъвършенства все повече способностите си. Трябва просто да му се даде възможност да го направи!

Повечето деца развиват уменията си в следния ред:

• Бебето може да суче от гърдата
• Протяга ръчички към интересни неща
• Може да взима предмети и да ги поднася към устата си
• Изучава ги с устата и езика си
• Започва да отхапва парченца храна
• Дъвче
• Преглъща
• Започва да хваща малки предмети с палеца и показалеца – пинсетен захват
• Успява да борави само и с прибори

След раждането бебето има съвсем базисни умения за хранене

– сукателен рефлекс, за да суче от гърдата и умение за преглъщане. При сученето от гърдата или от биберон, млякото отива директно в задната част на устата и се задейства механизмът за преглъщане. В началото е възможно бебето все още да не контролира добре процесите на дишане и сучене, но с времето ги синхронизира все по-добре.

Бебетата се раждат със силно изразен рефлекс за избутване с език,

с който отказват да приемат в устата си предмети, различни от гърдата или биберона. Той ги предпазва от задавяне в ранните месеци, в които още нямат добър контрол над преглъщането. Бебетата се раждат и с хватателен рефлекс, те инстинктивно затварят пръстите на ръчичката си около предмети, които са докоснали дланта им. Около 3-тия месец те започват да откриват ръчичките си и могат да хващат предмети. Когато започнат да го правят, бебетата постепенно се стремят да ги поднасят и към устата си, като често движенията им са недобре координирани. Те овладяват по-добре и дишането си по време на хранене и успяват да сучат по-бързо.

Между 4-тия и 5-тия месец децата започват не само да сучат, но и да смучат.

Те започват да движат езичето си напред и назад. Същевременно с това, бебетата могат да протягат ръчички към предмети, които ги интересуват и хващането става волево, а не само при контакт. Те могат да поднасят взетите неща с по-координирани движения към устата си, която за тях е най-развития сетивен орган. За бебетата в този период поднасянето на всичко към устата е начин да задоволят любопитството си и да се запознаят с новите неща. Това не значи, че те искат да се хранят, просто, устните и езичетата им са много чувствителни и те искат да опитат всичко чрез тях.

След 4-тия месец започва постепенно да намалява рефлекса за избутване с език

Но бебетата, хранени с пюрета на тази възраст по-скоро се опитват да избутат поднесената им лъжичка и обикновено съдържанието й бива поставяно от възрастния директно в по-задната част на устата, за да може направо да го преглътнат или изсмучат. Започват постепенно да се изместват и зоните на езика, които предизвикват позиви за гадене. Това също е предпазен механизъм срещу задавяне. В първите месеци тези зони обхващат по-голямата част от езичето и постепенно започват да намаляват и да се преместват все по-назад. Около 5-ия месец децата започват да проявяват и по-голям интерес и към околните и това, с което се хранят.

В 6-ия месец бебето развива все повече умения.

То може само да посяга към предмети, да ги взима в ръчичка и да ги поднася с по-координирани движения към устата си. На тази възраст бебетата успяват да държат главичката и гръбчето си добре изправени, когато са поставени в седнала позиция. Много от тях все още не могат да седят съвсем самостоятелно, но могат да се задържат седнали за все по-дълги периоди от време. Ако им предложите подходящи парченца храна, те ще ги разгледат и вероятно ще ги поднесат към устата си. В началото просто ще опитат храната с уста и езиче и може да се опитат да преглътнат съвсем малки количества. Когато храната достигне до устата, се активират също така обонятелните и вкусови рецептори, които стимулират и един друг вид развитие – скоро детето ще започне да се учи да отхапва и да преглъща.

Зоните за гадене, разположени на езика, също са се изместили още по-назад и бебето вече успява да премести храната и в задната част на устната кухина, за да я преглъща.

Бебетата, които на тази възраст имат възможност да боравят сами с парченца подходяща храна и да поднасят към устата си, развиват постепенно и умението да дъвчат и да преглъщат. Това отбелязва началото на истинската им готовност да се хранят. Разбира се, за тези нови способности им е нужно малко време, в което те се учат да вършат много нови за тях неща. Постепенно от уменията за хранене с течна храна, те трябва да преминат и към нови консистенции, които предполагат един нов начин на хранене.

• Бебето започва да се учи да дъвче, след като може да хваща нещо и да го поставя в уста си.
• Може да му се предлага твърда храна, след като е дало признаци, че се учи да дъвче.
• Около 6-ия месец бебето е физически е състояние да дъвче.

Между 6-ия и 9-ия месец бебетата развиват все повече умения, свързани с храненето.

Те постепенно откриват, че могат да отхапват парченца храна с първите си зъбки или с венците. Наред с това успяват и да я задържат за по-дълго време време в устата си. Постепенно мускулите на езика, бузите и челюстите ще започнат да работят все по-координирано и то ще започне и да преглъща храните, които преди това е задържало в устата си и е смачквало с венците. Движенията също стават по-прецизни – след 7-ия месец бебето може да прехвърля предмети от една си ръка в другата.

Около 8-ия месец бебето вече умее да мести добре храната с езиче и настани в устата.

Движенията, с които дъвче стават все по-усъвършенствани, челюстите извършват и въртеливи движения, чрез които храната се премества към страните или средата на устната кухина. Много бебета започват да седят съвсем самостоятелно за по-дълги периоди в тази възраст. Малко след това се развива и пинсетния захват – децата вече могат да хващат предмети не само в юмручето си, но са способни да взимат малки парченца с палеца и показалеца. На тази възраст повечето от тях вече имат зъбчета и са развили достатъчно дъвкателните си умения, за да могат да се справят и с по-малки по размер храни. Движенията на бебетата също са станали все по-координирани и те могат да проявяват интерес да се хранят и сами с прибори. Опитите им са по-скоро игра, но тя им позволява да развиват постепенно и това умение.

Около 9-ия месец бебето открива и едно ново умение – волевото пускане.

То е свързано със самостоятелното хранене до толкова, до колкото детето може би ще мине през период, в който ще му е по-интересно да пуска храните, за да наблюдава как падат. До навършването на 1 годинка децата вече са развили добре не само координацията си и все по-добри умения за хранене, но и дъвченето и преглъщането вече са един съвсем нормален процес за тях. Те се справят отлично с храни с различни текстури и могат да боравят не само с големи, но и с малки парченца. Започват и първите опити за самостоятелно хранене с лъжица и вилица. Вече порасналите бебета могат да ги поднасят самостоятелно към устата си с все по-прецизни движения.

В началото те все още не са способни да загребват сами с лъжичката, но могат да я потапят и да я облизват. С подходяща виличка обаче, те успяват успешно да забодат парченца храна и да я поднасят към устата си. Когато бебето има възможност да упражнява редовно тези нови умения, то се научава по-бързо да се храни съвсем самостоятелно и с лъжица.

Децата са малки индивидуални личности, със своите особености, желания и изисквания. И най-вече уникални и неповторими.

На 6 месеца бебето е готово за твърди храни защото:

• Неговата имунна система е достатъчно зряла
• Неговата храносмилателна система е достатъчно подготвена
• Неговата орална моторика е достатъчно развита
• Налице е координацията между ръцете и очите
• Неговата фина и груба моторика са достигнали нужното ниво на развитие

Използвана литература:

• Нориега, М. „Захранване водено от бебето“. Изд. „Вдъхновения“, 2017;
• Йосифова, Р. „Движение и език“. Изд. ЛЦР, София 2012