Биберон и смукане на палеца при децата

Биберон-залъгалка и смукане на палеца при децата

Биберонът-залъгалка помага при колики и за предотвратяване смукането на пръста. Биберонът-залъгалка представлява непродупчен биберон, закрепен към пластмасов диск, който опира устните на бебето и предотвратява поглъщането му. По-рано бибероните широко се използваха при колики и плач. Но през първата половина на XX век, когато започна да се отделя специално внимание на чистотата и здравните навици, на тях започнаха да гледат с лошо око като на нехигиеничен навик. През последните няколко години някои родители и лекари започнаха отново да ги възприемат при колики и смукане на палеца. Други лекари и родители са все още решително против тях.

Мнозина родители и лекари са наблюдавали, че малките кърмачета, които през първите месеци са смукали биберон-залъгалка, по-късно рядко си смучат палеца. От друга страна, доста голяма част от кърмачетата, които смучат биберони, не искат да се разделят с тях чак до 1–2 или даже 3 години. Някои родители считат, че това е даже по-грозно от смукането на палеца. Това е въпрос на лично мнение.

Голямата част от бебетата, които си смучат палеца или пръстите на 3-месечна възраст, продължават да смучат на 1, 2 и 3 години. Между 3-и 6-годишна възраст повечето от тях постепенно престават. Някои продължават и след 6-годишна възраст. В противовес на това около половината кърмачета, които смучат биберон-залъгалка през първите месеци, обикновено се отказват от нея между 3-ия и 6-ия месец, а останалите — към 1-2-годишна възраст. Това вече е голяма разлика. Друго преимущество: при смукане на биберон-залъгалка вероятността да се деформират зъбите е много по-малка, отколкото при смукането на палеца. Кърмачето или детето може по-рано да се откаже от биберона-залъгалка, отколкото от смукането на палеца. През първите 3–4 месеца след раждането инстинктът за сукане е особено силен. Но до 3 месеца повечето кърмачета не могат да си вкарат палеца в устата и да го задържат там.

Така че може би потребността от повече сукане се е натрупвала до момента, когато бебето вече може да постави пръста си в устата. И тогава то компенсира своята незадоволена потребност от сукане. И ако майката дава на бебето биберона-залъгалка веднага след хранене още от първия ден, то може да я смуче колкото си иска и по този начин да задоволи своя инстинкт за сукане в първите месеци, когато този инстинкт е най-силен.

Ако видът на биберона-залъгалка в устата на детето ви е неприятен, по-добре не го употребявайте, защото това няма да бъде полезно за вас и за чувствата ви към детето.  Ако вашето бебе е привързано към биберона, не е разумно да го отнемате насила, да отказвате да му го давате или да се преструвате, че е загубен, когато то го иска.

Не е добре да му се сърдите и да му се смеете за това.

С други думи, добре е да му помогнете да го надживее, но е погрешно да го наскърбявате, като му го отнемете. Ако се чувствате неудобно да извеждате голямо дете навън с биберон в устата, свикнете го да излиза без него. Важно е да се отбележи, че има опасност от задавяне когато бебето има вече зъбчета, то може да измъкне някой по-стар и омекнал биберон от диска или да отхапе парченце от него. Те могат да причинят задушаване, ако попаднат в гърлото. Купувайте нови биберони, когато старите омекнат.

Когато даваме биберон на детето, задоволяваме прекалено неговите желания и пораждаме потребности тъй като по този начин задоволяваме оралното, пасивно желание на устата да смуче биберона.

Смученето на биберона е илюзия. Основната потребност на детето след раждането е потребността от храна.

Затова по-голямата част от либидото е катхезирана в областта на устата. По време на кърменето утешават детето с милувки, люлеене, друсане, песни. Всички тези странични ритуали помагат да се намали напрежението и се асоциират от кърмачето с процеса на хранене.

То изпитва явно удоволствие от смученето не само на гръдта, но и на други предмети, имитиращи гръд (биберон, палец, играчки). По такъв начин устата е първата област на организма, която е подвластна на детето и която му доставя огромно удоволствие.

Според Фройд всичко това съответства на оралната фаза от сексуалното развитие.

С израстването на детето „зоните на удоволствие“ се разширяват и обхващат нови области на тялото, но определена част от енергията остава постоянно закрепена към оралната зона. Възрастните запазват редица „орални навици“ и проявяват постоянен интерес към изпитването на „орални удоволствия“ (ядене, смучене, дъвчене, пушене, облизване на устните и т.н.).  Някои навици, като гризенето на нокти и пушенето, се разглеждат понякога като проява на недостатъчна психическа зрялост, като фиксация върху оралната фаза от сексуалното развитие.

 В такива случаи човек предпочита да удовлетвори потребностите с помощта на по-приятните „детски“ начини, а не с адекватните на възрастта му средства. Пъхайки биберона в устата на детето, тъй като на родителите им омръзва да слушат плача на детето, това е начин да бъдат оставени на спокойствие.

Често пъти родителите нямат време да говорят на детето си и в такъв случай му пречат да излее мъката си, като му създават илюзията, че е на гърдата. Неприятното е, че това не му дава възможност да търси решение, дори и това да смучи палеца си, което е по-добре от биберон, да смуче юмручето си или нещо друго. Детето, както знаете, слага всичко в устата си. Когато слага предмет в устата си, то го допира и до носа си, до ушите си, до очите си. Това е начин да интегрира всичко.

 От какво има нужда то в такъв момент? От символна храна, т.е. от слухови, звукови усещания, от езикови послания, с помощта на които да наименува вкуса и да постави думи върху това, което слага в устата си. 

Например, ако става дума за металната част на дрънкулка: „Това е дрънкулка, нали виждаш, студена е, защото е от металната си страна.“ Ако в друг момент то я вземе откъм другата страна: „Не е толкова студена, колкото металната й част.“ Кажете само това, ако го видите; ако ли не, няма значение. Друг пример: „Виж ти, смучеш одеялцето си, все едно че ти давам да сучеш; мислиш си, че като си взел одеялцето и можеш да го поднесеш до носа си, си с мен и сучеш? Жалко, защото не е истина.“ Тогава детето, твърде заинтригувано от това, което му се казва, не се занимава повече с одеялото, а с този, който му говори.

Истинският преходен обект за детето са думите, но то намира заместващи обекти на майчиното присъствие за заместване на частичния обект, какъвто е гръдното зърно, в случаите, в които не са му дали навреме думи за другите възприятия за майчиното присъствие. Това не е страшен проблем; много хора са станали дори големи учени благодарение на факта, че са си смукали палеца като Айнщайн, за когото мислели, че страда от умствена изостаналост, тъй като си смукал палеца, докато станал единадесетгодишен. Учителите му казвали: „Няма никога да направи нищо, горкичкото.“ Той бил винаги замислено, смучещо палеца си „нещастно момченце“;

всъщност смукането на палеца подтиква децата към размишление. Това момченце, размишлявайки, става голям математик, но мнозина не достигат това ниво. Желанието на детето трябва да ни служи за повод да общуваме с него и така, чрез словото, да му разкриваме света, свят на представи, свят на език, свят на думи, свят на обещания за удоволствия. От момента, в който получава бонбона си, то не може повече да говори и настъпва, както казваме, мир.

Така постъпват и родителите, когато децата ги изморяват с въпроси и желания. Биберон на бебето, бонбон на детето, за да не говори, за да не пита, съсредоточено в хранопровода си, това е всичко. По този начин, като го задоволяваме, поставяме желанието му в регистъра на потребността. Защото бихме изпитали тревога, ако не задоволим желанието му. В резултат детето е принудено да се стреми все по-силно, по своеобразен и извън езика начин да задоволи желанието си, без да проникне в културата, която е езикът, представата или изобретяването на това, което нямаш.

"Да вземем например дете, което плаче. Това е неговият начин да се изразява. Тогава, дори от разстояние, трябва да му поговорим и то ще утихне, усещайки, че му обръщаме внимание, макар и да не можем веднага да го вземем на ръце и залюлеем. Но може също и да му запушим устата с биберон залъгалка, а това би било погрешно, защото го оставяме да вярва, че занапред в своя живот винаги ще намира биберони заместители. По-късно може да посегне към наркотиците или алкохола, защото всъщност му е внушено, че когато сме нещастни, в никакъв случай не трябва да се оплакваме, а по-скоро трябва да си натъпчем устата с храна, пиене или някакъв друг любим обект".

(Франсоаз Долто. “Основни етапи на детството”)

.

Ако голямо, пет-шест годишно дете все още пие от шише с биберон, наистина има емоционално изоставане, но подобен регресивен симптом вероятно представлява значителна утеха за целия му ден, прекаран в семейна атмосфера, която не му предоставя никаква възможност да настигне връстниците в развитието си. Освен това някои деца, напълно приспособени към общата храна и начина на хранене на възрастните, понякога искат шише с биберон по време на първото сутрешно хранене или след някое друго хранене, както и седмици след изоставяне на биберона, в случай на някакво здравословно смущение. Няма причина да му отказваме този „остатъчен биберон“. Естествено, не трябва и да го поощряваме, но преди всичко трябва да избягваме противопоставяне в името на „нормалното“.

Правилното отбиване е това, което детето осъществява само и без ограничения. Принудителното отбиване е винаги лошо — то става източник на несъзнавани конфликти. Да се опитаме да отвикнем детето от лошия навик да смуче пръста, но нека това да стане, като му обръщаме повече внимание и се стараем да събудим неговата съзидателна интелигентност. Уиникът нарича този навик „облекчител“, защото той запълва празнотата или липсата в действителността, като символично вещае бъдещо задоволяване. Какво друго му остава на това нещастно същество, изоставено само в своя свят, освен илюзията, че е свързано с обичаната майка, която му е дала живот и го е носила в себе си?

Хората сякаш се изхитряват и изопачават откритията за детското психологическо развитие в полза на мързела      и пренебрегването на правата на бебето над кърмата, която именно то е вляло в гърдите на майка си със своето раждане. Но младите майки, особено ако те самите не са били кърмени, взимат решението да не кърмят своите бебета.

Може би се безпокоите за отражението на смукането на палеца върху челюстите и зъбите.

Наистина смукането на палеца често води до изкривяване на горните млечни зъби навън, а долните зъби се изкривяват малко навътре. Колкото повече детето си смуче палеца, толкова изкривяването е по-голямо. Изкривяването на зъбите зависи най-вече от положението на палеца в устата на детето. Но зъболекарите изтъкват, че това изкривяване не оказва влияние върху постоянните зъби, които започват да поникват около 6-годишна възраст. С други думи, ако детето престане да смуче палеца си преди 6-годишната възраст, както това става в повечето случаи, вероятността за увреждане на постоянните зъби е много малка.

Много бебета си смучат палеца само от време на време.

Те сами изоставят този навик независимо от това, дали сте предприели нещо. Възпиращите средства в крайна сметка карат бебето, което ревностно си смуче палеца, да го смуче още повече. Смукането на палеца у по-големите деца се превръща в нещо друго. То става един вид успокоително средство, което му е необходимо в определени моменти.

Детето смуче палеца си, когато е изморено, отегчено или раздразнено или пък при заспиване. Когато не може да се справи с дадено положение и да постигне своето, то се връща към своя кърмачески период, когато смукането на палеца е било най-голямото му удоволствие. Въпреки че след една година смукането на пръста задоволява вече друга потребност, то се среща при същите деца, които още като бебета са започнали да го правят за задоволяване на своя инстинкт за сукане. Много рядко смукането на палеца започва след първата година.

Ако детето е общително, щастливо, ако се заиграва само и си смуче палеца само при лягане и от време на време през деня, няма защо да се притеснявате. От друга страна, ако през по-голямата част от времето си смуче палеца, вместо да играе, родителите трябва да се запитат дали не е необходимо да направят нещо, за да не бъде това единственото му занимание.

Детето може да се отегчава от това, че няма достатъчен контакт с други деца, че няма много играчки или че е принудено с часове да седи в количката. Дете на година и половина може по цял ден да се сърди на майка си, ако тя непрекъснато му забранява да прави неща, които са привлекателни за него. По-добре е просто да се отвлече вниманието на детето с някакъв предмет за игра.

Друго дете пък има с кого да играе и има свобода на действие в къщи, но е твърде срамежливо, за да се отдаде на тези занимания. То само наблюдава отстрани и си смуче палеца. Следователно не всяко дете, което си смуче палеца, представлява проблем. Даже и най-щастливите и задоволени деца имат моменти, когато им е неприятно.

Много малки деца, които редовно си смучат палеца, изобщо нямат нужда от промяна на отношението към тях, тъй като те са много щастливи. Тези примери са само за пояснение, че ако се предприема нещо за детето, което твърде много смуче палеца си, то трябва да се направи живота му по-интересен и по-приятен. Казаното дотук се отнася също така и до детето, което смуче ъгъла на одеялото или дъвче яката на палтото си, когато му се спи или е отегчено или когато се чувствува изоставено.

• Използуването на шини и на ръкавички, мазането на палеца с неприятно на вкус вещество сами правят децата по-нещастни и не прекратяват навика по-бързо нито при големите деца, нито при бебетата.
• Тези мерки само поддържат навика. Същото се отнася и до забележките и изваждането на пръста от устата.

Често сте чували препоръката да дадете някаква играчка на детето, щом като започне да си смуче палеца.

Наистина е разумно да имате достатъчно интересни неща, с които детето може да си играе така, че да не се отегчава. Но ако всеки път, когато то си сложи палеца в устата, вие скачате, за да му тикнете някоя играчка в ръцете, това скоро ще престане да дава резултати. Ако вашето дете е от малкото деца, които на 5-годишна възраст все още си смучат палеца, и вие започнете да се тревожите, че то ще увреди постоянните си зъби. В тази възраст можете да успеете, ако му обещаете подходяща награда. Но на практика никое 2–3 годишно дете няма воля да превъзмогне инстинкта заради някаква награда и вие няма да получите дълготрайни резултати.

Така че, ако вашето дете си смуче палеца, погрижете се животът му да бъде по-приятен.

Напомняйте му, че някой ден то ще бъде достатъчно голямо, за да престане да си смуче палеца. Това приятелско поощрение ще го накара само да поиска да се избави от този навик веднага щом като може. Не му натяквайте. Най-важното е изобщо да спрете да мислите за това. Ако продължавате да се тревожите, даже без да казвате, детето ще чувствува това и у него може да се предизвика обратна реакция.

Помнете, че след време детето само ще престане да си смуче палеца. В голямото си мнозинство децата престават да си смучат палеца преди поникването на постоянните зъби.

Обаче този навик не изчезва изведнъж. За известно време той рязко намалява и след това отчасти се възвръща по време на болест или когато детето трудно се приспособява към нещо. След време напълно изчезва. Много рядко престава преди 3-годишна възраст. Обикновено изчезва между 3- и 6-годишна възраст.

Повечето бебета, които си смучат палеца до една или повече години, същевременно извършват и някои други движения.

Едно търка или скубе одеяло, пелена или плюшена играчка. Друго глади ухото си или върти кичур от косичката си. Трето иска да държи парче плат близко до лицето си и евентуално да гали носа или устните си с едно от свободните си пръстчета. Тези движения напомнят за това, как малкото бебе леко опипва кожата или дрехите на майка си, когато суче от гърдата или от шишето. И когато детето притиска нещо до лицето си, то като че ли си спомня как се е чувствувало на гърдата на майка си. Тези навици обикновено изчезват заедно със смукането на палеца. 

Когато детето силно се привърже към някое старо парче плат или някоя изтъркана мека играчка, които гали при смукането на палеца си, това може да смущава майката, която го смята за некрасиво. Тя може да успее да измъкне този предмет за няколко часа, да го изпере и изсуши, но извън това тя не може да направи нищо повече.

Понякога детето позволява подмяната на стария предмет със също такъв нов предмет, но би било неправилно да накарате детето да изхвърли такъв предмет, който му носи спокойствие и го утешава. То само ще поиска да стори това, когато може, съзнавайки, че е бебешко. Детето постепенно изживява този навик, като ту се връща към него, ту отново се отказва, докато окончателно се освободи от него. Спонтанната репродукция на този образ би била в известен смисъл първото постижение на фантазията.

Подобни представи обикновено се подкрепят от смучене на пръста, сучене на края на одеялото или галене с плюшени играчки. По този начин в един творчески акт някой от тези предмети асоциативно се свързва със задоволяващата майчина гръд. Края на одеялото замества въображаемо майчината гръд.

 

 

 

Използвана литература:

• Бенджамин Спок. “Грижи за бебето и детето”;
• Франсоаз Долто. “Основни етапи на детството”;
• Зигмунд Фройд. “Детската душа”;
• Мелани Клайн. “Антисоциалното поведение — теория и терапия