Природата на ума е да желае

Природата на ума е да желае

Един велик цар имал навика сутрин да се събужда рано и да излиза на разходка в прекрасната градина непосредствено до двореца, където можел да остава насаме със себе си и да бъде в покой. Една сутрин обаче, докато вървял към градината, срещнал един просяк, който стоял там и го чакал.

– Какво искаш? – попитал царят, раздразнен от натрапеното присъствие. В отговор просякът протегнал купичката си и казал:-

– Имам една много проста молба: да напълниш купичката ми с каквото и да е. Няма значение с какво  камъни, пръст, пясък… каквото ти харесва.

Царят се почувствал обиден и казал:

– Мислиш ли, че съм толкова беден цар, че да не мога да напълня купичката ти с нещо повече от пръст? Ще я напълня със злато и тогава ще видиш с кого си имаш работа.

Просякът вдигнал предупредително ръка:

– Помисли си добре, велики царю, все още не е късно да размислиш. Не е необходимо да се съгласяваш да изпълниш молбата ми.

Но царят не искал и да чуе. Плеснал с ръце, извикал слугите си и им казал да напълнят купичката на просяка със златни монети. Веднага донесли от съкровищницата му торба със златни монети и ги изсипали в купичката, но монетите на мига изчезнали и купата останала напълно празна.

Царят се озадачил, но отказал да се признае за победен. Казал на слугите си да донесат всички торби със злато от съкровищницата и да ги изсипят в купичката на просяка. Когато това било изпълнено и всички торби били изпразнени в съда, монетите отново изчезнали.

Царят пак не пожелал да се признае за победен. Наредил на слугите си да донесат диаманти, рубини и перли… всички скъпоценности от съкровищницата , и да ги изсипят в купичката. Отново, още щом торбите с богатствата били изсипани в купата, скъпоценните камъни до един изчезнали.

Царят бил разорен, всичките му съкровища били похарчени, а купата продължавала да бъде празна.

Победен, царят паднал на колене пред просяка и поискал прошка с думите:-

– Моля те, кажи ми каква е тайната на тази купа, която може да получи всички съкровища на света и въпреки това никога не може да бъде напълнена?

– Няма никаква тайна. Купата е направена от череша на човек. Направена е от ум, който иска. Точно затова никога не може да бъде задоволена, никога не може да бъде напълнена.

Използвана литература:

Свагито Р. Лийбермайстер „Дзен консултиране“. Изд. Ананд, 2011