Фази на терапия при заекване

Терапия на заекване във възрастта от 2 до 6 години

Силата, както и слабостта на почти всички терапии зависи от вашата вяра. По-точно – от това, в което си позволявате да повярвате.

1. Непряка терапия

• Активен участник е родителят – котерапевтът.
• Детето е пасивно.
• Логопедът е консултант. Той е информиращ и обучаващ родителя. Има и контролни функции по отношение на въздействието на родителя в семейството.
• Логопедът не прилага пряко и директно речево модифициране.

2. Пряка терапия

• Активен участник е детето – директно въздействие.
• Родителят е помощник-терапевт.
• Логопедът прилага директно техники (в игрова форма) за речево модифициране и формиране на плавност.
• Логопедът продължава да консултира, обучава и контролира родителя при реализиране на комуникативните терапевтични ситуации и задачи в домашни условия.

3. Логопедът и родителят си съдействат за:

• Спиране развитието на нарушението в плавността.
• Стабилизиране на темпа и ритъма на речта.
• Пълно нормализиране на речта на детето.
• Адаптиране и социализиране в новата предстояща социална среда – училището.

1. Непряка терапия:

• Активни участници – родители и други роднини.
• Детето не осъзнава проблема си (пасивен участник).
• В ранен стадий на заекването (първите седмици).

Важни моменти:

• Не се допуска възникване на негативни чувства, отношения.
• Терапията има игрови характер.
• Нормалното и спокойно речево общуване с детето с проблем.
• Логопедът и родителят са активни партньори.

Логопедът–

консултиращ, обучаващ. Информиращ, демонстриращ техники, модели, практики, упражнения. Предлага на родителя програма на въздействие.

Родителите–

питат, учат се, трансферират усвоените модели, практики, упражнения. Те са терапевти у дома: носят пряка отговорност за терапията.

Детето –

пасивен участник, не подозира за терапията върху себе си, смята, че участва в поредната игрова ситуация.

• Терапията чрез родителя се провежда във всекидневния живот на детето с патология в плавността на речта.
• Родителят се стреми терапията да не пречи на детското общуване.
• Родителят не допуска осъзнаване и задълбочаване на проблема.
• Родителят създава терапевтиращ фон, на основата на който детето общува и се развива вкъщи.
• Той внимателно структурира разговорите с детето си; изказа си; употребява ясни и опростени логико-граматични конструкции.
• Родителят играе и разговаря с детето си, като прилага зрителен контакт и умерена емоционалност.
• Родителят меко и леко допълва речевите реакции и отговори на детето при възникнала трудност.
• Родителят е експерт и терапевт на своето дете.
• Родителят оценява речевите реакции и продукция на своето дете, както и тежестта на нарушената плавност.
• Родителят занася резултатите на логопеда.

Логопедът оценява тежестта на нарушената плавност по броя на сричките със заекване за определено време.

• При провеждане на терапия чрез прилагане на родителска програма в ранна предучилищна възраст няма риск от поява на поведенчески признак на тревожност, както и каквито и да било рискови психологически ефекти.
• При такова въздействие има развитие на езиковите функции на детето, както и преодоляване на някои дефицити в психическото му развитие. Постига се адекватна възрастова психологическа готовност за постъпване в 1 клас.
• Логопедът информира родителя за основните характеристики на заекването, за факторите, предразполагащи появата му, усилването и задълбочаването му.
• Логопедът обучава родителя за основните техники за реализация на плавна реч.
• Родителят е информиран и обучен от логопеда за игрите, които ще провежда със своето дете, за фона, на който ще ги реализира, както и за речта, похватите и наградите, които ще използва.

Важно е той да е информиран, че наградите губят своята мотивираща сила, ако се прекалява с тях.

• Игрите, които родителят провежда вкъщи при споменатия терапевтичен фон, са в зависимост от възрастовите и индивидуалните възможности на детето, особености в поведението му, проявите на заекване.
• Родителят е информиран от логопеда за това да следва инициативата на своето детето, което може да предложи играчки, с които да играят, или тема на игра. Понякога детето само може да разпредели ролите, но и при съдействието на своя родител.
• Родителят и детето съвместно определят времето на започване на игрите, мястото, участниците, наградите за победителя.
• Родителят е информиран от говорния терапевт, че детската игра не бива да се прекъсва по негово еднолично желание.
• Родителят е информиран и обучен от логопеда как да внася поправките в изказването на своето дете откъм фонетичния строеж, структуриране на изказването, словоред и т.н. Не трябва просто да поправя детето , повтаряйки неговите речеви реакции, а меко, леко, без емоционален натиск по време на играта или по време на разговор да изкаже правилно и точно неговите изявления. Не се изисква повтаряне на казаното.
• Не бива на всяко изказване родителят да реагира в описаната форма.
• Родителят има предвид, че най-важното в общуването с детето му е съдържанието на разговора. То е винаги преди формата.

Примерни коригиращи речеви реакции

Ниво звук

 Дете: „Пу-ка ттопаата!“                                     Родител: Да, топката се спука.

„Пе-уд-ката па-и-та?“                                         Да видиш какво прави пеперудата?

Ниво дума

 Дете „Има таактор“                                           Родител: Не, на строежа има кран.

                                                                                Той вдига тухли, цимент, пясък…

• По подобен начин родителят коригира и допълва отговорите и въпросите на своето дете и го подкрепя.
• Логопедът посочва моделите, а родителят ги демонстрира във всекидневните игри и разговори със своето дете. Родителят създава благоприятен речеви фон. Детето слуша, натрупва ги във вербалната си памет и ги използва при подобен случай.

Родителят обръща внимание на:

• Използване на игри, играчки за усилване на случаите за употреба на плавна реч.
• Употреба на умерено забавен темп с подходяща интонация.
• Употреба на прости кратки и прости разширени изречения.
• Покой, паузи (къси и дълги) между изреченията.
• Игри с шепот; игри-пантомими; игри – „ням телефон“.
• Максимално ограничава прекъсване, въпроси; намалява емоционалния натиск върху детето, както и изискванията за участието му в разговора.
• Родителят в свободното си време често говори със своето дете и често използва т. нар. „монолог със себе си“ пред детето. Отново неговите речеви реакции са продуцирани със забавен темп.
• Той чете със забавен темп текстовете за деца, римушките, стихотворенията, приказките и ясно, точно изговаря всеки звук. Подържа зрителен контакт със своето дете.

Родителят записва в своята тетрадка „Аз и детето ми – игра и говор“, детайли от провеждания вкъщи режим на игра – разговори – терапия на плавността, вербални реакции, плавностни нарушения.

• Родителят предлага резултатите, нанесени в тетрадката на логопеда ежеседмично, в точно установеното за това време.
• Логопедът преценява родителските действия – родителски речеви реакции, детски речеви реакции и тежестта на нарушенията и други забележителни факти.
• Родителят (по съвети на логопеда-консултант) се снабдява с играчки за разговор с детето: Например кукли , роботи и т.н. чрез които да се разиграват специални терапевтични игри.
• Родителят и детето играят на различни игри.
• Родителят включва игри, разговори и всички важни пунктове по тях ( във връзка със своите и на детето речеви реакции) консултира с логопеда.
• Родителя променя семейната среда, когато при оценката й се консултира, че тя функционира дисхармонично и са налице конфликти, напрежение, дисбалансирани междуличностови отношения. Това се реализира с помощта на семеен психотерапевт или от логопед, който е обучен психотерапевт.
• Логопедът помага за изменение характера на комуникацията в семейството.
• Терапевтът прилага техники от игрова семейна психотерапия за подобряване на комуникацията и отношенията в семейната група. Това е онзи фон, спокоен, сигурен, безопасен, на който детето реализира плавната си реч и се приучава стъпка по стъпка да общува и опознава света.

2. Пряка терапия

• Директното логопедично въздействие е водещо в терапията.
• Детето – активен участник в терапевтичния процес.
• Родителят – активен участник, помощник-терапевт в дома си.
• Логопедът – главен терапевт, консултант, обучаващ родителите. Пряко въздейства и променя плавностните нарушения.
• Терапията има игрови характер предвид възрастовите особености на децата.

Моменти от директната терапия и директното речево модифициране:

• Родителят и детето посещават редовно логопедичния кабинет в точно установено време, ден, час.
• Терапевтът провежда групова и /или индивидуална терапевтична работа.
• Логопедът включва детето пряко в терапията. Той прилага техники и практики за промяна на комуникативното му поведение така, че детето с плавностен проблем да се научи да ползва леки, меки и плавни подходи при справяне с моментите на заекване.

В терапията, имаща игрови характер, то пряко се научава да говори със забавен темп, с меко, леко начало. Прилага заедно с логопеда прийоми за справяне с блокадите, които може да се демонстрират в речта му. Логопедът го приобщава към подходите за слят изговор и паузиране. В интересна игрова форма говорния терапевт провежда системно игрова дихателна, фонационна, артикулаторна и двигателна терапия, релаксираща терапия, съдействаща за промяна и стабилизиране на темпа и ритъма на речта му. Цялата терапия се провежда в игри, и интересна и достъпна за възрастта форма.

• Успоредно се развиват езиковите компетенции на детето.
• Логопедът стабилизира вече изградената плавност и в току-що придобитата система на четене.
• Желателно е самият говорен специалист, заедно с детския учител да постигат ограмотяването на детето. То следва да усвои този процес спокойно, в игрова форма, а не чрез буквари и учебни тетрадки.
• Детето се мотивира да усвои процеса на четене. Логопедът ръководи и контролира овладяването на този процес.
• Логопедът продължава сесиите с родителите. Той ги информира, консултира, обучава как да продължат терапията в домашна среда; какви игри и разговори да провеждат; какви данни да нанасят в своята тетрадка; какви аудиозаписи на разговорите да подготвят; как да продължат да помагат и подкрепят детето си в терапията.
• Логопедът продължава сесиите за промяна на комуникациите и затопляне на междуличностните отношения в семейната група. Продължават сесиите за игрова семейна психотерапия и с участие на детето, и с други членове на семейството.

Родителите продължават да се съобразяват със:

• Темпа на своята реч. Използват по-забавен темп.
• Прилагат зрителен контакт при разговор и игра с детето си, както и във всички комуникативни ситуации.
• Съблюдават приложението на паузи след определени смислови отрязъци, в края на изречението и след определени структурни компоненти от своя разказ.
• Приложение на слетия изговор.
• Не употребяват глас с определена сила и височина.
• Стремят се към спокойно изражение и поза на тялото при говор.
• Опростен стил на комуникация с детето, съобразен с индивидуалните и възрастовите му особености.
• Увереност в комуникацията с детето, но и топлина и подкрепа, когато има трудности в общуването.
• Вкъщи родителят продължава терапията и я провежда по вече установена схема и дадените от логопеда указания.
• Родителят посещава кабинета както самостоятелно, така и с детето си. Логопедът преценява степента на постигане на стабилизацията на плавността в речта на детето си във всекидневния живот.

В предучилищната възраст отговорността за успешната терапия се поема от родителя. Движен стъпка по стъпка от логопеда, той постига или не постига плавност в речта на детето си във всекидневния живот.

• Логопедът подава техниките, моделите, реализира практики, а родителят успешно, с топлина и с обич стабилизира темпа и ритъма на речта на своето дете.
• При спазване на посочените указания и при силно мотивирани участници в терапията се увеличава процентът на терапевтичната плавност, който става много висок.
• Логопедът продължава срещите с родителите, но те вече са косвен участник в терапията и се реализират не толкова интензивно. Терапевтът провежда сесии с тях, имащи цел да терапевтират интеракциите в семейната група и да се отстрани отрицателното въздействие на интерперсоналния стрес.

Логопедът реализира с родителите сесии, на които ги учи да модифицират не само вербалната си комуникация, но и поведението със своето дете, да обменят мисли, чувства, преживявания. Дискутират се теми, които са интересни за детето с плавностен проблем. Родителят се променя в посока на изоставяне на критичния и поучителен тон и преминаване към спокойно слушане, дискутиране, към поведение на равнопоставеност и доверие.

• Родителят се научава в логопедичния кабинет да изразява своите мисли, чувства пред детето си. Само така детето със заекване ще има модел-пример, като назовава с думи своите емоции, чувства, преживявания.
• Родителят се учи от логопеда как да се включи в конкретните игри, в упражненията по зададения тренинг от курса. Така той лесно ще подкрепи детето си в ежедневните му домашни задачи-тренировки. Той вече е овладял техниките и моделите за постигане на плавност в речта на своето дете.
• Родителят подобно на логопеда прилага интересни техники, играчки, игри, контролиращи плавността на детето със заекване.
• Родителят и логопедът задължително поддържат контакт с учителите в детската градина, информират се за речевите и поведенчески реакции на детето в различни ежедневни комуникативни ситуации. Логопедът консултира детския учител, дава му подходящи техники и практики-модели за справяне с блокадите и с плавностните нарушения на детето в условията на детската градина.
• Логопедът стимулира детето да участва с родителите си в упражнения – игри – пантомима, импровизация на жестове, мимика в различна форма и вид. Чрез тях се намалява напрежението, изгражда се доверие, намалява се срамежливостта, страхът от говор.

ФАЗИ НА ТЕРАПИЯТА ПРИ ЗАЕКВАНЕ ОТ 7 ДО 12 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

therapycenter.bg

Използвана литература:

1. Лалова. В., „Заекване. Практическо ръководство за терапия“,  София, 2008;