Пренатално възпитание и внушението при децата
Винаги съм обръщала особено внимание на твърдението, че възпитанието на детето трябва да започва още преди раждането му. През деветте месеца на бременността майката не работи само за оформяне на физическото тяло на детето. Тя несъзнателно действа за създаването на благоприятни или неблагоприятни условия за процъфтяването на различните характеристики, които зародишът носи.
И как работи тя?
Като внимателно следи за мислите, чувствата си и за живота, който води.
Повечето майки не мислят за влиянието, което тяхното вътрешно състояние оказва на детето, което носят вътре в себе си. Едва когато се роди, те започват да се грижат за него, да му търсят възпитатели, учители… Не, щом се роди детето, вече е късно, всичко е определено. Никакъв педагог, никакъв психолог или професор не може да преобрази едно дете, след като елементите, които е получило в утробата на майка си, са от низко качество. Един възпитател, един учител могат да направят много, но само за възпитанието на детето. Те не могат да променят издълбоко неговата природа. Ако природата дълбоко в детето е повредена и най-добрите учители да му намерите, то няма да се промени.
“Това, което съвременните хора наричат възпитание, е просто дресиране“.
Ето защо е важно майката да носи светли мисли в главата си. Благодарение не тези мисли зародишът, който расте в нея, поема по всяко време от тези чисти и скъпоценни материи. Така един ден тя ще даде живот на един даровит човек на изкуството. Майката е способна да извърши велики чудеса, защото тя притежава ключа за силите на живота.
„С каквото и да тренирате оловото, то ще си остане олово. Може да го полирате, разрязвате, за да блести, но само след няколко минути то ще потъмнее отново, защото е олово. Едно дете трябва да се направи от злато, не от олово“.
Мъжете и жените не трябва никога да забравят, че децата, които ще имат един ден, ще отразяват по един или друг начин техния личен начин на мислене и живот. Защото всичко, което преминава през главата и сърцето на един човек, рано или късно се осъществява: всяка негова мисъл и желание, които говорят в него, са живи, както и детето, което съществува вече в главата и сърцето на бащата и на майката. И така, ако вашето дете расте и се превръща в един ангел, който ви помага, това е, защото то е било една ваша прекрасна идея, която сте носили през годините и която се е въплътила във вашето дете и чрез него продължава да ви помага.
„Едно дете не се ражда от нищо. И ако се питате защо се е родило вашето дете, отговора е: За да разберете, какво сте носили в главата си“. Чрез детето мъжът и жената опознават себе си. Трябва добре да се помни, че всички наши думи и всички наши постъпки не са нищо друго освен резултат от самовнушения, предизвикани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи.
Използването на положителното утвърждение в съвременната психология е мощен метод за трансформация на личността. В йога този метод се нарича санкалпа, среща се и под формата на молитва. Общото е, че чрез употребата на определени словоформи и състояния се постига желана промяна в личността, а впоследствие – дори в реалността като нейно отражение. Положителното утвърждение е особено ценно по време на бременността, когато сензитивността нараства и подсъзнателните сили се активират. Бременността е период на преход, в който стават големи промени с психиката на жената. Много от съзнателните програми трябва да се пренаредят съобразно новата роля на майката, особено ако това е първото дете.
Начинът, по който човек възприема себе си, е резултат от неговите мисли.
За да предпазим децата от проникването на вредни самовнушения, преди всичко винаги трябва да бъдем спокойни и да им говорим с мил, но в същото време твърд и решителен тон. По този начин най-лесно се предизвикват децата да слушат. При това, у тях няма да се породи желание да оказват каквото и да било съпротива. Най-главното в отношенията си към децата е да избягвате да говорите за страшни неща, защото с това рисувате да предизвикате у тях самовнушение на страх, придружено с омраза. Избягвайте също в тяхно присъствие да говорите лошо за някого.
Децата непременно подражават на лошия пример. Това може да повлече след себе си, в някои случаи, най-печални последици. Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и се старайте да ги заинтригувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон. Отговаряйте благосклонно на всичките им въпроси и не ги отблъсквайте.
При какъвто и да било повод никога не говорете на детето: “Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т.н.”. Тези упреци действително могат да предизвикат у него съществуващите недостатъци. В никакъв случай не говорете в присъствието на деца за болести. С това вие винаги рискувате да ги предизвикате у тях. Разяснете им, че нормалното състояние на човек е здравето, и че болестта е аномалия, т.е. недостатък, който може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучавайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувства – студ, горещина, дъжд, вятър и т.н. Казвайте им, че човек може да понася превъзходно всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви страшни истории и мръсотии. Загнездения у детето страх може да се прояви по-късно в твърде печална форма.
Онези родители, които не възпитават сами децата си, са длъжни да избират за това лица, на които могат пълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата – той трябва да притежава и онези качества, които вие бихте искали да развиете у детето.
Пробуждайте у децата обич към труда и към заниманията, казвайте им, че това никак не е трудно, давайте всички обяснения в разказна и забавна форма, въвеждайки в тях забавния анекдотичен елемент, за да ги накарате с нетърпение да очакват следващия урок. Изграждайте у децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е полезен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и истинско удовлетворение, докато безделието, което се вижда на някои доста примамливо, поражда тъга, отвращение от живота и в края на краищата води към разврат и дори към престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани у него от празния живот.
Учете децата да бъдат винаги вежливи и учтиви с всички, а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-ниско от тях, да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произхода, че той е длъжен винаги да бъде готов да оказва помощ на онзи, който би имал нужда от такава, че той е длъжен винаги да мисли повече за другите, отколкото за себе си, постъпвайки само по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот търси егоистът, но никога не го намира.
Грижете се децата да имат вяра у себе си – научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да отбягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал.
Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с твърдо определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тази идея, той безусловно ще постигне поставената цел. И напротив, онзи, който се съмнява в себе си нищо не може да постигне. Много важно е родителите да дават пример на децата.
Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията.
То прави всичко, което вършат пред неговите очи другите. Поради това нека родителите да се въздържат от лоши примери. Един от инструментите за въздействие върху подсъзнанието е да създадем подходящо за нас положително утвърждение, което да повтаряме сутрин (след събуждане), и вечер (преди заспиване), когато мозъкът естествено е преминал в алфа-ниво.
Утвърждението трябва да се повтаря с убеденост и категоричност, без никакво съмнение в посланието, което то носи. И най-важното – да го изживяваме на телесно ниво като нещо, което се е случило. Така равняваме вибрацията, която желаем, с тази, в която съществуваме. И така даваме нова информация на клетките, които започват да се отърсват от старите модели.
Словото е могъщо, действащо средство и онова, което се изрича от майката оказва огромно влияние върху детето.
Да се отстраняват от децата забелязаните недостатъци и да се предизвикват у тях желани качества, може много успешно да се постигне със следното внушение:
Всяка нощ, щом детето заспи, приближете се до неговото легло, колкото е възможно по-тихо, за да не го разбудите, застанете на около един метър разстояние от него и петнадесет до двадесет пъти наред произнасяйте с тих глас (шепнешком) онова, което бихте искали да предизвикате у него. Говорете за всичко най-хубаво, което му желае. Дори ако детето не разбира нищо, майчините думи се записват в неговото подсъзнание и те ще работят върху него в този смисъл, в който то избере по-късно.
„Мозъкът е пианото, инструмента, чрез който духът се изявява. Човекът, който носи този дух, е гений, виртуоз, но докато инструментът не се акордира, той няма да може да свири на него“.
Може би така е и с децата! Те виждат, разбират много неща, но не могат да се изразят. Нека майките говорят на своите деца, дори когато спят, дори когато не разбират. Някои родители споделят, че им говорят с мислите си, но това не е достатъчно, защото има голяма разлика между мисълта и словото.
„Мисъл без слово е като лист изписан с всякакви обещания и поети задължения, без да е поставен подпис. Докато не подпишете, обещанията не са валидни. Така че думата е много важна. Вие можете часове наред да мислите, но ако искате да задействате нещо, да подадете импулс тук във физически план, трябва да намесите думата“.
Литературни източници:
- Мари-Андре Бертен, „Всичко за пренаталното възпитание“., Изд. А.Ф.И.М.Б., София, 2006;
- Михаил Иванов „Възпитание, което започва преди раждането“, Изд. „Просвета-Франция, 2003;
- Сежер, М., „Ако бебетата можеха да говорят“, Изд. „Колибри“, 2016;
- Герхард С., „Защо обичта е важна“, Изд. „Изток-Запад“;
- Ранев, А. „Петър Дънов за възпитанието“, Изд. „Изток-Запад;
- Уиникът, Д., „Детето, семейството, външният свят“, Изд. „Лик“, 2001;
- Уиникът, Д., „От педиатрия към психоанализа“, Изд. “Центът за психосоциална подкрепа“, 2008;
- Долто, Ф., „Всичко е език“, Изд. „Колибри“, 2006.
- Долто, Ф., „Несъзнаваният образ на тялото“, Изд. „ЦПП“, 2012.
- Дънов, П., „Възпитание на детето в утробата на майката“, София, 2018;
- Дънов, П., Балтова, С. „За семейството и възпитанието на децата“, Изд. „Хермес“, 2016;
- Куе, Е., “Самоусъвършенстване чрез съзнателно самовнушение”, Изд. Асеновци трейд ЕООД, 2017.