Думите са като пера, разпилени от вятъра

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала неучтиво и грубо с нея. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката ѝ не желаела да ѝ прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията ѝ били напразни.

В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния и мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено. Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?“ Отговорът бил: На всичко“.

Като чул горестните ѝ вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието ѝ и осъзнал, че трябва да ѝ помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.

Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна – казал той.

– Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.

Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар, че ѝ било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродила в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите ѝ замръзнали, а острият вятър пълнел очите ѝ със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще ѝ помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо. На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията ѝ ще бъдат възнаградени.

– Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.

– Сега – казал ѝ старецът – се върни и отново напълни възглавниците с перата.

Тогава всичко ще бъде както преди.

Жената била потресена от чутото.

– Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставих пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно!

Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!

– Права си – казал старецът.

– Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

Подбирайте думите си добре и мислете,

преди да ги изречете, особено пред онези

хора, които истински обичате.

Джериес Авад, „Скритият дар“ ,Изд. АМГ София, 2017