Заекване при възрастни

Терапия на заекване при юноши над 14 години и при възрастни

 

Терапията на заекване при юноши и възрастни лица има своите специфични черти. Логопедът пристъпва към нея след предварително планиране на важните компоненти.

Логопедичен курс:

• Интензивен – 1 месец (5 дни по 5 часа седмично)
• Обикновен – 2 или 3 пъти седмично ( 1 сеанс от 60 мин.)

Терапевтът предлага на клиентите си и Форма на терапия:

• Групова работа
• Индивидуална работа
• Комбинирана – групова и индивидуална терапия

Логопедът запознава лицето с плавностен проблем и със Видовете терапия:

• Психотерапия и нейните разновидности
• Същинска говорна терапия, оформена в четири фази

Специалистът запознава клиента със Целите на речевата плавност:

• Контролирана плавна реч
• По-лека форма на заекване, плавно заекване
• Напълно автоматизирана плавна реч

Фази на терапията

• Разкриване на вътрешните (открити) и скрити симптоми на заекване.
• Редуциране на негативните чувства, преживявания, отношения.
• Модификация на заекването към по-плавен модел.
• Стабилизация

В подготовката на същинската терапия се включват и мотивация на клиента – условие за успешна терапия.

 

 Съдържа:

• Убеждение, че терапията ще промени речта му.
• Убеждение, че терапията ще промени речта му.
• Убеждение, че терапията е дълъг и труден процес.
• Информация – терапевтичен плам, индивидуална програма.
• Вяра в собствените сили и възможности.
• Вяра в терапевта.
• Знания за сложната природа на проблема.
• Терапевтичен прогрес във времето, във всяка стъпка.
• Договор за успешно терапевтично партньорство.

Първа фаза на терапията:

• Разкриване на откритите (външни) и скритите симптоми на заекване.
• Оценка – в клинични условия; в семейна, приятелска, професионална среда.
• Диагноза.
• Цел: Клиентът получава яснота какво прави във всеки момент на заекване и защо го прави.
• Логопедът – анализира цялата картина на нарушената плавност и чертае пътя на успешната терапия.

 

Втора фаза на терапията:

 Редуциране на негативните чувства, преживявания, отношения.

Стъпки на редуциране:

• Преодоляване на криенето, замаскирането на плавностния проблем.
• Приключване с фалша в комуникативното поведение.
• Самоанализиране и саморазкриване на истинското комуникативно поведение, предизвикано от заекването.
• Изграждане поведение на толерантност към собственото речево поведение; прилагане техника на
  

  „замръзване“ (задържане) по сигнал от специалиста (вниманието се фокусира върху патологичната проява).

• Удължаване на звук, повторение и т.н.
• Логопедът имитира заекване и задържа вниманието на звука или сричката.
• Клиентът се приучава да имитира логопеда по подадения от него модел; терапевтът показва поведение на спокойствие.
• В по-късен момент логопедът демонстрира напрежение, нетърпение. С това се намалява емоционалността на клиента и се изгражда приемане, толерантност към проявите на заекване. Така се контролират моторните прояви на заекване и се управляват появилите се негативни чувства.

• Редукция на страха от заекване чрез многократни преживявания на своите измъчващи симптоми.
• Преодоляване на личната уязвимост, свързана с реакциите на слушателите – прекъсвания, допълване на речта на клиента; бързане, шум, поставяне на въпроси, неразбиране; комуникативен натиск, стрес. Прави се до момента, когато редуцира страха, безпокойството, дразненето и приема слушателските реакции.
• „Псевдозаекване“ – логопедът демонстрира модели в условията на логопедичен кабинет, а по-късно и в реалния живот.
• Релаксиращи упражнения и техники.
• Плавно заекване – крачка към преодоляване на страха и тревожността.

Трета фаза на терапията:

 Модификация на заекването към по-плавен модел.

Техники:

• Прекъсване
• Волево повторение на думата чрез заекване
• Освобождаване от удължаването, повторението, от блокажа
• Подготовка за плавно изговаряне на изречението

Терапия след блокиране. Стъпки и практики:

• Спиране веднага
• Пауза от 2-3 секунди
• Логопедът предлага подходи за редуциране на негативните преживявания; клиентът приема паузите.
• Клиентът следва моделите на логопеда.
• Изговаря думата без глас, само с движения на артикулационните органи.
• Следва кратък анализ на моторните параметри; причината на мускулното напрежение, движението на въздуха, гласа и т.н.
• При многократни волеви повторения на трудната дума клиентът анализира къде е проблемът – в определена позиция на устата, езика, нарушение в дишането и т.н.

След като вече е приел блокирането, преодолял е напрежението и е редуцирал тревожността и страха си, той е стимулиран от логопеда да продължи изказването си.

• Прилагат се практики за плавно заекване при четене, монологична и диалогична реч в логопедичния кабинет.
• Техниките и практиките за плавно за плавно, модифицирано заекване се изнасят в условията на реалния живот.
• Самочувствието на клиентите се повишава.
• Цел: Замяна и контрол на предишното заекване с леко, плавно такова.

Терапия по време на блок.  Стъпки и практики:

• При напрежение на дадена дума той я започва и леко засилва струята въздух. Умело променя напрежението в устната кухина, ларинкса. С плавно, по-леко заекване изговаря проблемната дума.
• Ако не успява да се справи по посочения начин, се прилагат практиките след блокиране.
• Техниките се правят първо в кабинетен режим, а по-късно се трансформират в условията на реалността при данни за комуникативен стрес.

Терапия преди блокиране. Стъпки и практики:

• Предвиждане на момента за прилагане на вече отработените модели на плавна реч.
• Отхвърляне на патологичната продукция.
• Планиране на меко, леко начало на предстоящите трудни думи и плавно леко заекване на тях, с по-забавен темп.
• Произнасяне на думите с плавно заекване, без наличие на соматични и психично напрежение.
• Новото планирано плавно заекване повишава мотивационните сили и благоприятния изход от терапията.
• Клиентът е желан събеседник с по-висока самооценка и самочувствие.

 

Четвърта фаза – стабилизация.

 Затвърждаване на плавните речеви модели. Модели стъпки и практики:

• Трансфер и затвърждаване на новите говорни умения в реалния живот при силен комуникативен стрес и натиск.
• Анализиране, дискусия около речта на хора, които не заекват, но имат трудности в речта си.
• Често прилагане на модели на реч със забавен темп.
• Противопоставяне на всички възможни стресови ситуации.
• Логопедът придружава възрастния човек в различни условия на реалния живот, в които те са налице.
• По-късно терапевтът оставя възрастния клиент сам.
• Увеличава се времето на консултациите, а не на терапевтичните сеанси.
• Заекващият възрастен човек се превръща в терапевт на себе си.

Логопедът е с изменени функции – консултант и приятел на клиента.

• Самотерапията е интензивна вкъщи и в реалния живот в усилен комуникативен натиск.
• Клиентът е самотерапевт, въоръжен с техники за плавно заекване, толерантен към проблема си; без напрежение и тревожност в комуникативното си поведение.
• Вниманието му е насочено към изнасяне на практиките преди блокиране и по време на блока на трудни думи и фрази. Справя се с малкото му останали страхове от по-тежки комуникативни ситуации.

Някои терапевтични техники от терапевтичната програма на Шихън. Стъпки:

• Упражнения за прилагане на зрителен контакт.
• Информация, анализ, дискусия около синдрома заекване.
• Самонаблюдение и наблюдение на комуникативното поведение.
• Търсене, анализиране на ситуации на страх от реч.
• Изява на скритите симптоми на заекване.
• Тренинг на леко заекване.
• Съпротива срещу натиска на времето.
• Редуциране на проявите на измъчване.
• Заучено (умишлено) заекване на по-леки думи.
• Умишлено заекване на трудни думи.
• Преодоляване на прийомите за скриване на заекването.
• Толерантност към заекването.
• Говорене през по-голяма част от времето с леко, плавно заекване и с по-плавна реч.

Вие сте желан събеседник. Имате предвид: 

• Тялото е спокойно, раменете са леко изнесени назад. Позата е естествена.
• Лицето и лицевите мускули са спокойни, без напрежение.
• Осъществява се зрителен контакт със събеседника.
• Преди началото на разговора се взима информация за събеседника.
• Говори се при по-дълга издишна струя.
• Артикулацията е ясна, точна.
• Когато началната дума започва с гласен звук, той леко се удължава. Ако започва със съгласен звук, той се изговаря леко, меко, без напрежение, не се мисли за него, а за следващия от думата.
• Ударените гласни звукове (от ударена сричка) се изговарят с по-голяма сила на гласа и по-дълго от останалите в думата.
• Първата дума от изречението се произнася по-тихо, с по-нисък глас, по-леко, меко, без напрежение.
• Сложните изречения се разделят на смислови части – говорни тактове. Според пунктуацията се определят местата на късите и на дългите паузи. Естествено, че има и най-дълга пауза. Тя се прави, когато сменяте мисълта и поемате дълга мисловна позиция.

• Думите в изреченията се изговарят слято като една.
• Избягва се монотонността. Говори се изразително, с нужната емоционална окраска.
• Спазва се умерен, равен темп и ритъм на речта.
• Говори се спокойно, уверено, без да се вика или шепти.
• Отговорът се дава след обмисляне.
• При проблем в плавността на речта изказването се спира. Следва успокояване (чрез ралаксираща формула или техника) и предложения за реч с чувствително забавяне на темпа. Това се прави до мига, в който се усети спокойствие и увереност.

• Контролът над речта и над тялото са елемент от общуването. Не се правят излишни движения с ръцете, с тялото, с главата, с очите. Краката са здраво стъпили на пода, така че да усещат подкрепата му.
• Не се преодолява напрежение с прилагане на напрежение и усилие. По-добре е да се спре в момент на блокада ( но не отказ от общуване), прилага се мигновена релаксация и се продължава, но със силно забавен темп на реч, и се прилагат познатите техники за плавност.
• Вече сте желан и уважаван събеседник.

 

therapycenter.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

Лалова. В. „Заекване. Практическо ръководство за терапия“. София, 2008