Сподели

Витамин С е много силен антиоксидант, който преминава безпроблемно кръвно-мозъчната бариера; присъства във високи концентрации в мозъчната тъкан; допринася за производството на невротрансмитери, като допамин; и защитава клетките от уврежданията от свободните радикали. Многобройни изследвания показват, че по-високите количества витамин С в кръвта стимулират когнитивните постижения очевидно на всяка възраст и предпазват от възрастовата мозъчна дегенерация, включително Алцхаймерова болест и инсулт.

Витамин С се бори срещу менталния упадък

Витамин С е от изключителна важност за предпазване на стареещия мозък от увреждания. Колкото повече е той, толкова по-малко вероятно е да изгубите една или друга мозъчна функция. Особено впечатляващи са доказателствата от австралийски изследователи в Университета на Сидни. В проучване на 117 възрастни хора те установяват, че вероятността онези от тях, които вземат добавки с витамин С, да получат сериозни когнитивни нарушения, е 40% от вероятността за не вземащите витамин С, както показват резултатите от Mini Mental State Examination (MMSE). Това е вярно независимо от образователното ниво. Когато използващите добавки консумират и богата на витамин С диета, рискът от интелектуален упадък намалява още повече – до 32%.

Витамин С като защитник срещу инсулт

 Основен начин, по-който витамин С изглежда предпазва от ментален упадък, е като защитава от мозъчно-съдова болест, а именно-инсулт. „Субклиничният дефицит на витамин С предвещава нарушени когнитивни функции при възрастните хората. Високата консумация на витамин С предпазва и от влошаване на когнитивните функции, и от мозъчно-съдова болест. Голям процес от когнитивния упадък при възрастните хора има съдов произход.“

Как витамин С се бори с инсулта? Потиска аномалиите, включително образуването на съсиреци в каротидната артерия, което е сигнал за ментален упадък и инсулт. Изследователят Стивън Кричевски в Университета на Тенеси открива, че стените на каротидните артерии на жени над петдесет и петгодишна възраст, които вземат добавки с витамин С, не са толкова удебелени, което означава, че през тях могат да преминават повече кръв и кислород към мозъка. Това е изключително важно, тъй като, удебелените стени на каротидните артерии са предвестник за влошаване на паметта и когнитивните функции след шейсет и петата година от живота. Витамин С регулира също така съдовите функции – разширяването и свиването на артериите и протичането на кръвта през тях – по начини, които възпрепятстват движението на кръвни съсиреци, които могат да запушат мозъчни съдове. Витамин С прави плаките „по-стабилни“, което намалява вероятността за отделяне на частици от тях и образуването на съсиреци.

Как влияе на мозъка витамин С?

 Най-явната сила на витамин С е като антиоксидант. Водещият изследовател Лестър Пакър казва, че витамин С е един от петте най-мощни антиоксиданта, заедно с витамин Е, коензим Q 10, липоевата киселина и глутатиона. Като антиоксидант той защитава мозъчните клетки от прекомерни увреждания от щурма на свободните радикали. Хора с Алцхаймерова болест имат много по-ниски нива на витамин С в цереброспиналната течност от здравите млади хора. Витамин С обаче е повече от антиоксидант. Той улеснява предаването на сигнали в мозъка. Може директно да влияе на електрическите импулси, на синтеза (мозъкът се нуждае от витамин С за производството на допамин и адреналин)  и освобождаването на невротрансмитери и преминаването им през клетъчните синапси. Умерена доза от 500 до 1000 мг. Витамин С дневно се смята достатъчна за защита на мозъка. Витамин С е невероятно безопасен в много големи дози.

Витамин С има основна функция за предпазване на децата от неблагоприятните ефекти на ваксинациите и други стрес-провокиращи фактори.

Тъй като хората не могат сами да синтезират витамина и затова са напълно зависими от приема на вит. С, допълнителни количества са необходими при стресови ситуации като ваксинации, инфекции и други заболявания, при емоционален стрес. Известно е, че витамин С има множество въздействия върху човешкото тяло, които може да бъдат отнесени към децата-аутисти:

  • Витамин С неутрализира вредните оксиданти (оксидативен стрес) като хидроксилния радикал (ОН¯) и регенерира витамин Е в редуцираната му форма, като така прави възможно пълното му включване в обменните процеси.
  • Когато витамин С участва в анти-оксидативните процеси, се образуват аскорбатни радикали, които са сравнително безвредни и лесно се трансформират в активни аскорбати.
  • Витамин С стимулира отделянето на мед като по този начин спомага намаляването на стреса. Всички деца аутисти имат завишени нива на мед.
  • Витамин С, също така, стимулира освобождаването от тежки метали като живак, олово, кадмий и никел.
  • Витамин С е необходим за образуването на L-карнитин, който от своя страна е нужен за нормалното изгаряне на мазнини и превръщането им в енергия на вътрешноклетъчно ниво.
  • Витамин С подпомага фолатния метаболизъм чрез превръщане на фолиевата във фолинова киселина.
  • Витамин С помага при децата с тежък запек и стимулира червата; твърде висока доза може да причини диария, но не носи други опасности.

Водноразтворим и/ или мастноразтворим витамин С

 Витамин С не прониква лесно в мозъка, тъй като кръвномозъчната бариера е пропусклива само за мастноразтворими вещества. По този начин мозъкът се защитава от токсични субстанции. Използвайки мастноразтворимата форма на витамин С (аскорбил палмитат), става възможно транспортирането на по-голямо количество от витамина до мозъка. За да се предотврати следните резултати – тялото да използва твърде големи количества от мастноразтворимия витамин С на други места или да го превърне във водоразтворим вит. С, е добре винаги да се съчетава с водоразтворимата форма, във вид на аскорбат. Това е некиселинна форма, в съединение с минерал като калций, калий, магнезий или цинк. Това позволява прилагането и на минерали паралелно с вит. С. Некиселинната форма на витамин С по принцип се отличава с по-добра поносимост. Важна функция на вит. С в мозъка е редуцирането на оксидативния стрес. Тя се осъществява чрез освобождаването от свободните радикали и чрез процес на образуване на метилати от различни вещества.

Човешките същества и морските свинчета са единствените бозайници, които не могат сами да синтезират вит. С, тъй като ни липсва ензим, необходим за процеса. Проучване е установило, че мишките произвеждат количество вит. С, равняващо се на 12-13 грама, ако го приравним към човешкото тегло. Коза, поставена е условия на стрес, може обаче да синтезира до 100 грама (не милиграма!) дневно. Ако всички бозайници произвеждат големи количества вит. С, за да се борят със стреса, как е възможно ние да продължаваме да смятаме, че 60 мг вит. С дневно са достатъчни за хората?

Колкото по-болен е човек, толкова по-голяма нужда има от витамин С и толкова по-висока става чревната поносимост към него.

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

  • Джийн Карпър, „Вашият чудодеен мозък“, Изд. „Анхира“, София, 2018
  •  Смитс, Т., „Аутизмът: Отвъд пределите на отчаянието“, ХомеоХелп, 2015