Сподели

Един беден момък се оженил за прекрасна девойка. Той истински и от сърце я обичал и точно заради това не можел да гледа как живее в бедност и мизерия. Решил да отиде на гурбет и да се върне богат. Дълго вървял, докато накрая стигнал при един майстор, който се съгласил да го вземе на работа. Двадесет години му работил честно. Когато накрая решил да се прибере у дома, майсторът му наброил за труда му три жълтици.

Вървял мъжът и размишлявал за живота и ценностите. Уморил се и седнал да си почине до едно изворче. Там седяли двама млади мъже и един беловлас старец. Заговорили се и така се разбрало, че това са двамата сина на голям мъдрец. Той бил толкова мъдър, че всяка негова дума струвала жълтица.

„Хм, помислил си мъжът, точно разсъждавах за ценностите в живота. Където три жълтици, там и две. Ще дам едната да видим каква мъдрост ще ми каже стерецът.”

Речено – сторено. Старъцът взел жълтицата, погледнал го и му казал:

„Никога да не газиш мътна вода.”

„Чудна работа, казал си мъжът, какво ли може да значи това? Където две, там и една, ще дам и втората жълтица да видим този път какво ще ми каже мъдрецът.”

„Видиш ли орли да се вият в небето, иди да видиш какво има там.”

– рекъл му старецът и прибрал и втората жълтица. „Странни думи, озадачил се човекът, ще дам и последната си жълтица, пък да става каквото ще!”
Взел старецът и последната му парица и дълго го гледал в очите. После бавно проговорил:

„Преди да вземеш важно решение първо преброй до 10.”

Силно озадачен, човекът благодарил, целунал ръката на мъдреца, поклонил се на синовете му и си тръгнал. Не минало много време и стигнал до брега на една мътна пълноводна река. Бил готов да стъпи в нея, когато си спомнил първия съвет на стареца – да не гази мътна вода. Седнал на брега и се замислил какво да прави. След няколко минути до него спрял един ездач – богат търговец, яхнал красив, силен кон.

Попитал го защо не преминава, усмихнал се презрително на отговора му и влязъл в реката. В средата на реката имало силен водовъртеж, ездачът паднал във водата и се удавил. Конят успял да изплува до брега и се върнал до седящия на брега мъж. Мъжът яхнал коня и продължил покрай брега на реката. Малко по-надолу намерил безопасен брод и прекосил с лекота реката. Не минало много време и погледът му се спрял върху няколко кръжащи в небето орли. Незабавно си спомнил за втория съвет на мъдреца и се отправил нататък. Когато наближил, видял двама крадци, които се застреляли един друг, докато деляли чувал със скъпоценности. Мъжът бързо прибрал всичко в дисагите и се отправил отново към родното си село. Привечер пристигнал в селото си и с разтуптяно сърце приближавал родния дом. Когато пристигнал, видял през прозореца жена си и един млад мъж да вечерят дружески. Причерняло му пред очите, извадил от дисагите пистолет и с насълзени от болка, ярост, гняв и ревност очи насочил пистолета към челото й. В този момент си спомнил за последния съвет на мъдреца. С треперещи ръце и замъглен поглед започнал да брои до 10. След няколко секунди младият мъж проговорил: „Мале, ако до утре тате не се прибере, ще тръгна по широкия свят да го търся.”Сащисан, мъжът прибрал оръжието и паднал на земята в изблик на разкаяние и благодарност към думите на стареца- мъдрец.Провикнал се усмихнат и щастлив да дойдат да го посрещнат. Прибрал се богат, мъдър и смирен при любимите си хора.

Не е задължително старецът мъдрец да бъде човек от плът и кръв. Същата работа върши и нашата интуиция – тихия вътрешен глас на нашата душа. Въпросът е само дали го чуваме и дали следваме мъдрите му любящи съвети? Даваме ли си сметка докъде ни довеждат изборите, взети в момент на гняв, отчаяние, страх, ревност или съмнения? Понякога е нужно наистина толкова малко, за да избегнем огромно количество болка и неприятности – просто да преброим до 10 преди да преминем към действие…

 

 

 

 

 

Орфану, Ж. „Приказки и притчи за малки и големи“

 

 

 

Categories Приказки
 
Tags , ,