Сподели

 

 

Едно непризнато разстройство

В днешно време телевизията е една от най-разпространените и с най-силна въздействаща сила от всички електронни медии, които така са навлезнали в нашия живот, че трудно бихме могли да си представим живота на съвременния цивилизован човек без ползването на това могъщо съвременно средство за информация и комуникация. Децата обичат да гледат телевизия, дори я предпочитат пред четенето на книги, пред слушането на музика, дори пред разговорите и общуването с родителите и с други хора.

Продължителното прекарване пред телевизора често води детето до пристрастяването му и то започва дори да се храни пред телевизора, при което храненето не е физиологически пълноценно, тъй като вниманието на детето е насочено не към храната, а към телевизията; при това храненето на съвместна обща трапеза, способстваща за сплотяване не семейството става невъзможно; децата започват дори да заспиват пред телевизора, при което времето за сън се съкращава, а и сънят не е достатъчно спокоен и дълбок, а е изпълнен с кошмари, особено ако преди това детето е гледало филм изпълнен със страшни сцени на насилие или прекалено вълнуващи го сцени.

Застой пред екрана

Детето седи пасивно, вместо да се разхожда, да чете, да играе, да твори, да рисува, да общува.

Бавно “обезмозъчаване”

При гледане на телевизия лявото полукълбо на мозъка почти се изключва, а именно то е отговорно за аналитичните мисловни процеси. В тези моменти мозъкът попива автоматично цялата информация, неспособен да я анализира и интерпретира.

Детето пред телевизора изпада в състояние подобно на транс, тъй като предният лоб на мозъка, отговорен за аналитичната дейност, “спи” може да рефлектира в загуба на способността за концентрация и затруднения децата да решават проблемите си. С една дума – телевизията промива мозъци, води до затъпяване.

Детето и телевизора се капсолират в симбиотична връзка, в която няма комуникация. Тя води до пълно отчуждаване и пасивност и не учи децата на социални умения за оцеляване. В телевизията няма експеримент. Тя не е жива, въпреки че живо завладява детето. Здравото дете притежава “социална компетентност”. То може да играе и да общува в реални взаимоотношения. Тя дава готови модели, не стимулира мозъка сам да си ги усвоява или да експериментира.

Помислете върху следните въпроси:

  • Детето ви изглежда ли превъзбудено през повечето време?
  • Детето ви преживява ли нервни сривове при дребни разочарования?
  • Детето ви изпада ли в истински пристъпи на гняв?
  • Детето ви става ли все по-неспокойно, когато му се каже, че е време да престане да играе на конзолата или да стане от компютъра?
  • Забелязвали ли сте дали зениците на детето ви са разширени след използване на електронни устройства?
  • Детето ви среща ли затруднения да установява зрителен контакт след прекарано пред екрана време или изобщо?
  • Изпитва ли понякога чувството, че детето ви не е толкова щастливо, колкото би трябвало да бъде, или че не се наслаждава на различни дейности както преди?
  • Детето ви среща ли затруднения в създаването или поддържането на приятелства вследствие на незряло поведение?
  • Изпитвате ли притеснения, че напоследък интересите на детето ви са се стеснили или че все по-често се въртят около екраните? Има те ли усещането, че жаждата му за знания е потисната?
  • Понижава ли се успехът на детето ви в училище? Имате ли усещането, че то се представя там под възможностите си и никой не може да каже защо?
  • Намеквали ли са учители, педиатри или терапевти, че детето ви може да има биполярно разстройство, депресия, СДВХ, тревожна невроза или дори психоза, а в семейството ви няма подобни заболявания?
  • Ако сте посещавали повече специалисти, случвало ли се е те да поставят различни или противоречащи си диагнози? Казва ли са ви, че детето ви се нуждае от лечение, а вие да имате усещането, че това не е правилно?
  • Ако детето ви вече има някакво разстройство като аутизъм или СДВХ, забелязали ли сте симптомите да се задълбочават?
  • Случва ли се понякога детето ви да е изморено, но напрегнато, да изглежда изтощено, но да не може да заспи, или да спи, но да не се чувства отпочинало?
  • Струва ли ви се детето ви лениво или немотивирано, забелязали ли сте, че не обръща достатъчно внимание на подробностите?
  • Бихте ли описали детето си като стресирано, независимо че не можете да посочите някакви сериозни стресиращи фактори?
  • Ако детето ви получава специални грижи в училище, имате ли усещането, че те не помагат?

Ако тези въпроси събуждат у вас усещането за нещо познато, вероятно, подобно на много други родители, и вие сте се сблъскали с трудностите, превърнали се във всекидневие в съвременния пренаситен с електроника свят. Днес отглеждането на дете с проблеми в поведението, настроението или ученето е пропито от чувство на обърканост и безсилие: Каква е причината за проблема?

Къде да насочим усилията си? Нуждае ли се детето от диагностициране? Много родители се чувстват объркани – не са сигурни какво става и често получават противоречиви съвети, които сякаш ги разкъсват в различни посоки. Родителите често споделят как всичко това предизвиква у тях усеюането, че се въртят в кръг. Цената на тази аналитична парализа се оказва прекалено висока като време, пари, ресурси и самоуважение на детето. Може би сте забелязали, че въпросите горе покриват широк спектър от разстройства, но всички те представляват различни сценарии, свързани със симптоми, функциониране или ефективност на лечението, които могат да се появят , щом детето започне да действа под ръководството на една по-примитивна част на мозъка. При това състояние обикновено се случват две неща: Симптомите и функционирането се влошават и 2. Интервенциите не дават очаквания резултат.

Времето пред електронния екран въвежда нови неизвестни в здравното ни уравнение. То въздейства на нашите мозъци и тела на множество различни нива, проявявайки се чрез различни симптоми на психични заболявания, свързани с настроение, тревога, познавателна способност и поведение. Тъй като последствията от прекараното пред екрена време са сложни и разностранни, ще възприемем множеството общи проявления като един, синдром на електронния екран (СЕЕ).

Важно е да се отбележи, че СЕЕ може да се наблюдава в отсъствието на психично разстройство, но самият той да наподоби такова или пък да се появи при вече развито заболяване и да го изостри.

По сещество СЕЕ е разстройство в резултат на дисрегулация. Вследствие на изключително стимулиращия си характер заниманията с интерактивния екран превключват нервната система в режим “бий се или бягай”, което води до дисрегулация и дезорганизация на множество биологични системи. Понякога тази стресова реакция е непосредствена и явна, както при заниманията с видеоигри. Друг път тя е по-незабележима, развива се постепенно вследствие на повтарящо се взаимодействие с екрана, както в случаите с честия обмен на кратки текстови съобщения или използването на социалните медии.

В някои случаи пък стресовата реакция се забавя, къкри тихо под повърхността добре контролирана, докато не изригне при натрупването на достатъчно време пред екрана. Един от начините за възприемане на синдрома е електрониката да се разглежда като стимулант ( по същество не много по-различен от кофеина, амфетамините или кокаина)

– използването на електронни екранни устройства поставя тялото в състояние на повишена възбудимост и хиперфокус, последвани от “катастрофа”.

Това свръх стимулиране на нервната система е в състояние да причини множество различни химически, хормонални и сънни разстройства по същия начин, по който го правят стимулантите. И също като наркотиците могат да въздействат на употребилия ги дълго време след като всички следи от тях са изхвърлени от организма му, електронните устройства са в състояние да влияят на централната нервна система много след фактическото им използване. Освен това, също като при дрогата, функционалността може да не бъде увредена веднага, в някои случаи тя може дори да се подобри първоначално, след което рязко да се влоши. Всъщност злоупотребата и пристрастяването към стимулиращи вещества като кокаина и метамфетамините имат сходни проявления с тези на СЕЕ, включително резки промени на настроението, проблеми с концентрацията и ограничени интереси освен към наркотика или избраната дейност.

Свързаните с настроението симптоми винаги присъстват при СЕЕ. Те приемат формата на раздразнителност, депресия, смяна на настроенията, неспособност на детето да се успокои, изблици на гняв и дори открита агресия.

Тези свързани с настроението промени най-вероятно са резултат от въздействието на екранното време върху допамина и други мозъчни хормони, съня, сетивната система и стресовите реакции. В тясна връзка с раздразнителността е и затруднението да се регулира нивото на възбуда. За дете,  страдащо от хронична свръхвъзбудимост, може да се окаже много трудно да се възстанови след периоди на гняв или тъга. Вместо да избухне и веднага след това да се успокои, то продължава да страда още дълго време.

Колкото по-силно е стимулирано – сменящи се сцени, ярки цветове, бързи и резки движения, многозначност или мултимодални сензорни възприятия, и колкото по-често се случва то, толкова по-трудно е да се регулира възбудата и толкова по-раздразнително става детето.

Доказателствата, свързващи цялостната употреба на електронни устройства с депресията, са много съществени и това се отнася до практически всички типове интерактивнно време – използването на Интернет е пряко свързано с депресивно настроение, отръпване от околните или изолация, самота и спад в общуването родители – деца, както при най-запалените потребители симптомите са най-изразени. Изследвания върху “светлината нощем” показват връзка между използването на електронни устройства около и след времето за лягане и засилените депресивни симптоми, склонност към самоубийство, самонараняващо поведение и физически оплаквания като главоболие и болки в краката. Многозначността и ползването на смартфони имат отношение към депресията при подрастващите.

Прекомерните занимания с компютърни игри пък се свързва с депресивност, тревожност и враждебност. Заедно с тези психически промени се осъществяват и някои физиологически, включително дисрегулация на допамина и на други невротрансмитери (хормона на мозъка), главоболия и чувство на изолация.

Освен хормона на щастието, който се свързва с доброто настроение, има и друго вещество, изпълняващо съществена роля в тези процеси. То се нарича серотонин и е важно за социализацията, стабилността на настроението, чувството за благоденствие и способността за справяне със стреса. Ниските нива на този нервотрансмитер биха могли да доведат до клинична депресия, тревожност и агресивно поведение. Липсата на естествена светлина сутрин и заседналият начин на живот могат да намалят секретирането му, което да допринесе за появата на депресия, чувство на тревога, агресивност и дори суицидни мисли. Светлината нощем може допълнително да потисне настроението, понеже серотонинът се получава от мелатонин (светлината пречи на производството му) и защото нарушеният сън сам по себе си води до проблеми с настроението.

Със задълбочаването на дисрегулацията на допамин и на серотонин детето започва да търси стимулация от екрана, за да повиши временно настроението си, и екранното време се превръща буквално в самолечение.

Раздразнителното настроение заедно с недостига на внимание са сред най-универсалните симптоми на СЕЕ. При по-малките деца раздразнителността обикновено води до чести нервни сривове или дори изблици на гняв. При тийнейджърите и юношите свързаната със СЕЕ раздразнителност може да се прояви като смяна на настроението и нервни сривове или да приеме формата на предизвикателно поведение, отдръпване от семейството или крайна непочтителност.

Разстройства от аутистичния спектър (РАС)

Децата с аутизъм са изключително уязвими от СЕЕ поради някои причини:

Децата с разстройство от аутистичния спектър (РАС) обикновено имат нарушения на съня и сензорни проблеми

Взаимодействието с електронни среди улеснява разделното мислене и инхибира интеграцията на мозъчни зони – модел, който вече съществува при страдащи от аутизъм

Децата с РАС не само са по-склонни към използване на екранни устройства от връстниците си, те по-лесно се пристрастяват към тях и проявяват симптоми при сравнително ограничено взаимодействие с електрониката

Патологичните процеси при развитието на аутизма съвпадат с голяма част от патологичните последици, открити при изследванията на ЕМП. Вследствие на всички тези причини СЕЕ при деца с разстройства от аутистичния спектър може да се прояви особено силно. Екранното време може да ускори регресията (загуба на речеви способности, на социални или адаптивни умения), да засили проявите на стереотипно или обсесивно поведение, да ограничи още повече интересите и да предизвика актове на агресия или самонараняване.

Разстроено развитие: Сетива, движение и равновесие

 В наши дни обезпокоително много деца имат проблеми с писането, четенето и регулацията на настроението вследствие на липса на внимание, слаби общи и фини моторни умения, недоразвита мускулатура на торса и нарушен баланс на сетивната система. С други думи, при тях се наблюдават проблеми със сензорната интеграция – начинът, по който мозъкът възприема сигналите от физическите усещания и външната среда, използвайки петте сетива плюс вестибуларния апарат.

Какво е необходимо на децата, за да се развиват оптимално? Хлапетата се нуждаят от няколко часа неструктурирана физическа игра на ден, за да стимулират и интегрират адекватно сензорните пътища. Необходима им е и здрава връзка с грижещите се за тях, много докосване и различни нива на стимулиране от обкръжаващата среда, които да поддържат спокойна бодрост през деня и възстановителен сън през нощта. Те се нуждаят още от разговори с възрастните, съприкосновение с природата и творчески занимания като музика, изобразителни изкуства, танци. Екранните занимания отнемат от времето за всичко това и освен това превъзбуждат зрителната и слуховата система, затруднявайки децата да отсеят истинските от виртуалните стимули. Стимулирането на вестибуларния апарат при седене пред екрана е недостатъчно, което с времето води до отслабване на мускулатурата на торса и до забавено развитие на визуално-моторните умения, необходими при писането, четенето и регулирането на възбудата. Децата, които използват екранни устройства, по-рядко биват държани на ръце или докосвани и по-рядко установяват зрителен контакт с майките си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

  1. „Рестарт на детския ум“., Дънкли, В., София 2018;
  2. „Днешните и вечни проблеми на детството“, Даскалова, Ф.; Благоевград, 2016;
  3. „Учебник за родители“, Барложецкая, Н., София, 2012;
  4. „Превод от детски“, Проданова, Д., Изд. „Авангард Прима“, София, 2017
  5. „Детето и ние“, Гинът, Х., Годард, У., София,2007.